Определение № 1076 от 29.12.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1076 гр. гр. Добрич, 29.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500857 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 5628/14.12.2023г. по регистратурата на Районен съд - Балчик, подадена от В. А. Н. ЕГН **********, гр. Балчик, ул. „Вит“ № 11, чрез упълномощен адвокат Г. К., срещу определение № 648/01.12.2023г. по гр.д. № 458/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, с което подадената от частния жалбоподател искова молба с вх.рег. № 3274/26.07.2023г. е върната и производството по образуваното въз основа на нея дело е прекратено.

Определението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, съответно водещо и до неговата недопустимост, както и противоречащо на формалната логика. Изложени са съображения за ненавременни, непълни и не в дължимата се последователност извършени от съда процесуални действия от образуване на делото до сега (които са извън предмета на настоящото дело); за непочиваща на закона констатация от съда, че ответникът е заличен с ликвидация; за необоснованост (предвид предприетите от ищеца действия) на извода на съда за неотстраняване нередовностите на исковата молба. В жалбата е изтъкнато, че ликвидацията е институт в ТЗ, чийто завършек би имал посочения в атакуваното определение правен ефект за ищеца единствено при настъпване на юридическия факт, посочен в чл. 235, ал. 5 от ТЗ, а именно: вписването на оттегленото овластяване на назначения ликвидатор, едва след като същият изпълни задължението да осребри цялото имущество на дружеството.

Ликвидационният процес обаче не бил приключил, а съдът не възприел правилно наличната в ТР информация за търговеца-ответник. Простата справка в ТР показвала, че с нарочна молба от 28.07.2023г. е поискана от ликвидатора корекция на назначението му чрез удължаване на срока до една 1 година след 04.01.2023г., с оглед неизпълнените задължения за осребряване на имуществото, поради висящо изпълнително дело. Последното означавало, че към датата на постановяване на определението дружеството - ответник не е заличено с ликвидация, поради липса на заличаващо ликвидатора вписване в ТР, следствие от очевидно неизтеклия срок на ликвидация и висящност на текущи изпълнителни действия. Оспореното определение давало възможност за бъдещо удължаване срока на ликвидацията, защото ищецът придобил качеството на заинтересован по смисъла на чл. 273, ал. 2 от ТЗ. Всички недостатъци на исковата молба били отстранени и съдът необосновано приел противното в мотивите на обжалваното определение. Отправени са искания: за отменяване на определение № 648/01.12.2023г.; за даване на подробни указания на районния съд относно естеството и последователността на необходимите следващи процесуални действия по разглеждане на иска и определяне на срок за приключване на съдебното дирене; за изрично указание за вписването на исковата молба; за спиране на публичната продан на имота по ИД № 972/2022г. на ЧСИ № *** *** с район на действие ОС – Добрич; за присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство срещу преграждащо развитието на делото и затова подлежащо на обжалване определение. Правото на обжалване е упражнено в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – на дата 13.12.2023г. в електронна форма чрез ССЕВ след получаване на съобщението за изготвеното определение на дата 07.12.2023г. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Препис от частната жалба не е връчен на ответника, на основание чл.

130, изр. 2 от ГПК.

Като постави на разглеждане частната жалба, Окръжен съд - Добрич установи следното:

Производството по гр.д.№ 458/2023г. по описа на Районен съд – Балчик е образувано по повод подадена от В. А. Н. искова молба с рег. № 3274/26.07.2023г., с която срещу „Джон енд Франсис“ ООД – заличен търговец, ЕИК 124635009, гр. Каварна, ***, вх. В, ет. 1, ап. 3, представлявано от ликвидатора Ц. В. Г., е предявен установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се настоява да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на поземлен имот дворно място с площ от 428 кв.м с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Балчик, с административен адрес на имота гр.

Балчик, ул. “Стара планина“, ведно с построените в него недовършена еднофамилна двуетажна жилищна сграда и други постройки, подобрения и приращения.

С обжалваното определение съдът е намерил исковата молба за 2 недопустима и на основание чл. 130 от ГПК е постановил нейното връщане с прекратяване на производството по делото. Районният съд е приел, че производството е образувано по недопустима искова молба, тъй като същата е насочена срещу ответник, който е заличен търговец с ликвидация, считано от 04.01.2023г. Посочил е, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск и след като ответникът е заличен от ТРРЮЛНЦ като юридическо лице преди предявяване на иска, това прави иска недопустим (по аргумент от ТР №1/2017 от 09.07.2017г. на ОСГТК на ВКС). Това е мотивирало решаващия извод на съда, че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 от ГПК.

Допълнително съдът е изложил съображения и че ищецът не е изпълнил в пълнота дадените му указания за отстраняване нередовности на исковата молба относно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск.

Определението, обосновано с приложението на чл. 130 от ГПК, е правилно.

При извършена от съда справка в Търговски регистър се установява, че „Джон енд Франсис“ ООД, регистрирано с решение № 1676/10.08.2004г. ф.д.

№ 824/2004г. по описа на Окръжен съд – Добрич, не е пререгистрирано в срока по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ , поради което и на основание § 5, ал. 2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дейността му се прекратява, считано от 01.01.2012г. – така удостоверение изх.№ 3328/23.12.2022г., издадено от Окръжен съд – Добрич.

Последното е издадено по повод искане изх.№

20221212105322/13.12.2022г. на длъжностно лице в Агенция по вписванията с оглед извършване на вписване, заличаване или отбелязване въз основа акт на съда или друг държавен орган, получен на дата 12.12.2022г. С акт № 20221212105322-2/04.01.2023г. и друг акт № 20221212105322-5/16.01.2023г., след служебно пререгистриране на заличения търговец на 04.01.2023г., е назначен ликвидатор Ц. В. Г.; срокът на ликвидацията е определен първоначално като шестмесечен, а в последствие – до една година, считано от 04.01.2023г. (след искане за корекция от ликвидатора, обосновано с това, че има образувано изпълнително дело № 972/2022г. на ****, по което е наложена възбрана на недвижимите имоти на дружеството и същите предстои да бъдат изнесени на публична продан за удовлетворяване на взискателя по делото, т.е. изпълнителното дело не е приключило, което препятства и приключването на ликвидационното производство).

Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТР търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31.12. 2011г., като съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се прекратява на 1 януари 2012г. Изложеното, предвид приетите по делото доказателства, се отнася за „Джон енд Франсис“ ООД, което е било с прекратена дейност, считано от 01.01.2012г. Съгласно 3 пар. 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, търговските дружества с прекратена дейност, които към 31.01.2017г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени.

Параграф 5а от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дава възможност на определена категория лица, включително кредитори, да подадат заявление за пререгистрация на непререгистрирано търговско дружество в срок до 31.01.2015г. По силата на пар. 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ такава възможност е предвидена за определена категория лица за заличено търговско дружество и след 31.01.2017г., но не по-късно от 31 .12.2022г., по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, ако бъде открито имущество.

От извършената служебна справка в ТР се установява, че ответното дружество е с прекратена дейност и не е пререгистрирано към 31.01.2017г., поради което по силата на закона то се счита за заличено без правоприемство.

В решение № 2 от 17.02.2010г. по т. д. № 401/2009г. на ВКС, I т. о. и решение № 344 от 08.05.2006г. по т. д. № 659/2005г. на ВКС, І т. о. е разгледан въпросът за правосубектността на дружествата в хипотезата на пар. 5г, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато за търговец по ал. 4 от същия текст, който се счита заличен по право при непредприети действия за регистрация в ТР до 31.01.2017г. е открито имущество. С решение № 2 от 17.02.2010г. на ВКС по т. д. № 401/2009г., I т.о. е прието, че след заличаването му от търговския регистър, търговското дружество губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир, а процедурата по чл. 273, ал. 2 от ТЗ съставлява назначение ad hoc на временен ликвидатор, който да извърши необходими действия, обслужващи само ликвидацията. Възобновяването по реда и на основание чл. 273, ал. 2 от ТЗ на ликвидационното производство не означава възобновяване дейността на дружеството (то си остава заличено), още помалко на органите му. Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена само към обслужване на ликвидационното производство – чл. 267 – 273, ал. 1 от ТЗ. В решение № 344 от 08.05.2006г. по т. д. № 659/2005г. на ВКС, І т. о. също е посочено, че с вписване на възобновяване на производството по ликвидация по чл. 273, ал. 2 от ТЗ не се възстановява правосубектността на дружеството. В решение № 58 от 31.07.2012г. на ВКС по т.д. № 49/2011г., ІІ т.о. също се приема, че заличено търговско дружество губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл. 273, ал. 2 от ГПК не се възстановява правосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство, поради което същински исков процес срещу такова дружество е приет за недопустим. В същия смисъл е и постановеното определение № 786 от 19.11.2019г. на ВКС по гр. д. № 2062/2019г., III г. о., ГК.

В обобщение, с изтичане на срока по пар. 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и с факта на заличаването дружеството е загубило качеството си на юридическо лице и качеството на надлежна страна по смисъла на чл. 26 от ГПК. Наличието на насрещна правосубектна страна в процеса е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса, а 4 отсъствието й обуславя недопустимост на иска и прекратяване на производството по спора (така т. 2 от тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019г. на ВКС по т. д. № 1/2017г., ОСГТК) . Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на ответното дружество производството подлежи на прекратяване е правилен и като такъв подлежи на потвърждаване. Въззивният съд не споделя изложените в обжалваното определение съображения за неотстраняване на указаните от районния съд нередовности на исковата молба – периодът и начинът на давностно владение е уточнен от ищеца, недвижимият имот, върху който се претендира придобито право на собственост, е описан от ищеца според отразяването му в кадастралната карта, цената на иска е посочена, но, независимо от това, предвид липсата на правосубектност на посочения от ищеца ответник, производството по делото правилно е прекратено на основанието по чл. 130 от ГПК. Жалбата е неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено.