Решение № 169 от 21.11.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Сливен, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600341 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от от адв. Г. Д. от АК - Сливен, служебен защитник на подсъдимия К. Х. Т., против присъда № 85/18.05.2023г. постановена по нохд № 433/2022г. по описа на Районен съд - Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият К. Х. Т. е признат за виновен в това, че за периода от м. август 2014 г. до м. февруари 2022 г. в гр. Сливен, след като е осъден с решение № 693/19.09.2011 г. по гр.д. № 5080/2011 г. по описа на Районен съд - Сливен, влязло в сила на 19.09.2011 г. да издържа свой низходящ - А. К. Т., роден на ********* г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 91 месечни вноски на обща стойност 9100 лева, поради което и на основание чл.183 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.„в“ от НК е осъден на наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Подсъдимият К. Х. Т. е осъден да заплати на частния обвинител А. К. Т. със съгласието на майка му Р. Д. С. сумата от 650 лв., представляваща направени разноски за адвокатска защита и съдействие.

Подсъдимият К. Х. Т. е осъден да заплати на в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата от 364,50 лв., представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.

1

Подсъдимият К. Х. Т. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 30 лв., представляваща направени разноски по време на съдебното производство.

С въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, присъдата на СлРС се определя като незаконосъобразна, необоснована и неправилна, а наложеното наказание като явно несправедливо. Заявява се, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, а от друга страна определеното наказание се сочи заявно несправедливо т.е. като очевидно не съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. Твърди се, че е налице незначителност на обществената опасност, която се формулира от спецификите и на самата престъпна деятелност, както и на целите по чл.36 от НК. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за приложение на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. Алтернативно се иска изменение на първоинстанционната присъда, като бъде намален размера на наложеното наказание.

В с.з. пред въззивния съд подсъдимият К. Х. Т., нередовно призован, не се явява, като по отношение на него производството се развива по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК. За него се явява служебно назначения му защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба на посочените в нея основания, които възпроизвежда пред окръжния съд и акцентира върху несъставомерността и недоказаността на умисъла за извършване на престъплението. В тази връзка моли за нейното уважаване – за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение респ. да бъде приложена разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен, заявява, че намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. Оспорва доводите за малозначителност на деянието, както и относно приложението на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. По отношение на присъдата дава заключение, че същата е правилна и законосъобразна, повдигнатото обвинение – доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а наложеното наказание – справедливо.

По делото е постъпило писмено становище от повереника на частния обвинител А.

К. Т., в което се заявява, че не поддържат обвинението против подсъдимия, тъй като последният е заплатил дължимата издръжка на детето си до навършване на пълнолетие на последното и в този смисъл не желаят реализиране на наказателната отговорност.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата на подсъдимия, депозирана чрез неговия защитник, за неоснователна.

2

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна е прието следното:

С решение № 693/19.09.2011 г. постановено по гр.дело № 5080/2011 г. на Районен съд – Сливен, подс. К. Т. е бил осъден да изплаща месечна издръжка в размер на 100 лева на детето си А., роден на 11.09.2005 г. чрез законния му представител, свид. Р. С., негова майка, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. Това решение е влязло в сила на 19.09.2011 г.

До месец юни 2013 г., подс. Т. редовно плащал месечната издръжка за детето си, но след това т.е. от месец юли 2013 г. спрял да плаща издръжка като в проведен телефонен разговор със свид. С., заявил, че занапред няма намерение да изплаща издръжка за детето си.

През месец септември 2017 г. свид. С. започнала да получава по сметката си ежемесечно до месец септември 2018 г. сума в размер от 100 лева с основание „месечна издръжка“. Парите са били превеждани от името на В. А. Ш.- майка на подс. К. Т..

След месец септември 2018 г. до месец февруари 2022 г. по сметката на свид. С. не били получени суми за издръжката на детето А. К. Т..

По делото е била изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че след приспадане на получените плащания от В. Ш. в размер общо на 1300 лева по дължимата издръжка в размер на 10500 лева за периода от месец август 2013 г. до месец февруари 2022 г. включително, неизплатените задължения от подс. К. Т. са в размер на 9100 лева, които формират издръжка за периода от месец август 2014 г. до месец февруари 2022 г. включително, т.е. 91 броя издръжки по 100 лева всяка.

Впоследствие подсъдимият с няколко платежни нареждания изплатил всички дължими вноски според обвинението, а така също и вноските дължими впоследствие към месец март, но е останало да преведе още сума от 291 лева.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до единодушни констатации с първоинстанционния съд. Единствено към приетото за установено от фактическа страна следва да се допълни това, че в хода на въззивното производство от страна на частното обвинение се представиха писмени доказателства и беше направено изрично писмено изявление, че подсъдимият К. Т. е заплатил изцяло дължимата от него спрямо детето му А. Т. издръжка вкл. до навършване на пълнолетието на детето и че не дължи никаква издръжка за минало време.

Освен това първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от 3 него факти, но е извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена.

Първоинстанционният съд в мотивите си е коментирал доказателствата по делото и правилно ги е преценил от гледна точка на последователност, непротиворечивост и в крайна сметка на достоверност.

В тази връзка следва да бъде споделена констатацията на районния съд, че възприетата и изложена фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно и преценени като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът с основание е преценил, че следва да кредитира изцяло показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свид. С., майка на детето, чиято издръжка подсъдимият е бил осъден да плаща, тъй като тези показания са последователнии нипротиворече и действително не противоречат на събрания по делото доказателствен материал, като са относими към предмета на доказване.

Правилно е кредитирано заключението на вещото лице по изготвената съдебноикономическа експертиза, тъй като същото е пълно и ясно, обосновано и не предизвикващо съмнение в правилността си. То не е било оспорено от страните, а и съдът наистина не е имал никакво основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

С основание са кредитирани и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка се основава на цялостната преценка на всички събрани и подложени на проверка доказателствени материали.

Следователно присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от и кореспондира със събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, тъй като същите в достатъчна степен са били надлежно обсъдени и преценени в мотивите към съдебния акт, в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти районният съд е направил и обосновал извода си, че подсъдимият К. Х. Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за 4 периода от м. август 2014 г. до м. февруари 2022 г. в гр. Сливен, след като е осъден с решение № 693/19.09.2011 г. по гр.д. № 5080/2011 г. по описа на Районен съд - Сливен, влязло в сила на 19.09.2011 г. да издържа свой низходящ - А. К. Т., роден на ********* г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 91 месечни вноски на обща стойност 9100 лева.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че подс. К. Т. е осъществил от субективна и обективна страна състава на посоченото престъпление, като в тази връзка в мотивите към присъдата е извършен необходимия анализ и е обосновано наличието на признаците /от обективна и субективна страна/ на съответното престъпление, визирано в конкретната разпоредба от особената част на НК.

Правилно и законосъобразно в мотивите към присъдата е посочено, че посочените периоди от време подсъдимият не е изплащал дължимата от него месечната издръжка за съответните месеци, за който се дължи същата според цитираното по-горе съдебно решение, както и че до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция дължимата издръжка за инкриминирания период не е била напълно изплатена.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпване на общественоопасните му последици.

Няма съмнение, че той е знаел, че е осъден да изплаща издръжка на свой низходящ, а именно – на сина си А. К. Т. и в периода от месец август 2014 г. до месец февруари 2022 г. не е изплащал такава. След този период е било образувано настоящото наказателно производство и в крайна сметка той се е опитал да плати всичко, което дължи, но в крайна сметка не е изплатил за последните месеци в размер на 291 лева.

Разпечатката съдържа 45 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a1894cd-b6d7-47df-86e1-36b0b263518c