Определение № 4271 от 26.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4271 гр. София, 26.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Частно касационно гражданско дело № 20248003102643 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С. С. от [населено място], обл. Пловдив, чрез процесуалния представител адвокат Г. С., срещу разпореждане № 1582/17.04.2024 г. по в. гр. д. № 20245300500289 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от страната касационна жалба срещу въззивното решение № 338/12.03.2024 г. постановено по делото.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на разпореждането и се иска отмяната му.

Ответникът по частната жалба - Регионално поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“-Пловдив към ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Т., в представения писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.

275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение № 338/12.03.2024 г. по в. гр. д. № 289/2024 г. на Пловдивския окръжен съд като е отменено първоинстанционното решение № 4879/30.11.2023 г. по гр. д. № 3344/2023 г. на Пловдивския районен съд, са уважени предявените от Регионално поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“- Пловдив към ДП „Национална компания 1 железопътна инфраструктура“ срещу частния жалбоподател Д. С. С. искове с правна квалификация чл.235, във вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 143,75 лева, представляваща обезщетение по чл. 5, ал. 2, б. и) вр. с б. ж) от договора, в размер на сбора от таксата за обучение на ответника и изплатените му от ищеца стипендии, пропорционално на неотработеното време, подлежащи на връщане от ответника след прекратяване на трудовото правоотношение с ДП НКЖИ, поделение УДВГД - Пловдив, по вина на обучаемия работник, както и сумата от 333,41 лева - мораторна лихва за периода 26.05.2022 г. - 02.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане е прието, че така постановеното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като с оглед цената на предявения иск, е приложим критерият по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което подадената от Д. С. касационна жалба е недопустима и същата е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл.

280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лева. В случая предмет на производството са предявени от УДВГД - Пловдив искове по чл.235, във вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 4 143,75 лева, представляваща обезщетение в размер на сбора от таксата за обучение на ответника и изплатените му от ищеца стипендии, пропорционално на неотработеното време, подлежащи на връщане от ответника след прекратяване на трудовото правоотношение с ДП НКЖИ; и за сумата от 333,41 лева - мораторна лихва за периода 26.05.2022 г. - 02.03.2023 г. Касае се за трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, който не попада в предметния обхват на предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения. Всяка от заявените искови претенции е с цена под законоустановения минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационен контрол, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. При това положение, правилно подадената касационна жалба е счетена от съда за недопустима и същата е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1582/17.04.2024 г. по в. гр. д. № 20245300500289 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3