Решение № 315 от 03.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Стара Загора, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500650 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и сл. и чл.274 от ГПК и сл.

Образувано e по въззивна жалба на Ж. К. С., действаща чрез адв. М. З. срещу решение № 233/14.03.2025 г. , постановено по гр.д.№ 4 393/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „К.“ АД частичен иск за разликата над 1421,22 лв. до 3750 лв., представляващи част от цялата претенция от 10 000 лв., като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон.

Излагат се оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно обвързаността му от приетия в предходното съдебно производство между страните, развило се в гр.д.№ 937/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора от съда общ размер на обезщетението.

В тази връзка се сочи, че при разглеждането на втория частичен иск съдът не е обвързан от силата на пресъдено нещо на предходното съдебно решение по отношение на общия размер на дължимото обезщетение, като в случай че приема за справедлив различен размер следва да обоснове кои значими обстоятелства не са били обсъдени при предходното му определяне.

В конкретния случай обстоятелство, което е било взето предвид от съда 1 при определяне на общия размер на обезщетението при разглеждането на предходното дело – висящо паралелно дело за разликата над получени суми от ДОО и брутното възнаграждение, вече не било налице, поради което първоинстанционният съд следвало наново да определи общия размер на обезщетението на 5000 лв., без приспадане на получените от ДОО суми.

Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяването на ново, с което искът бъде уважен за разликата над 1421,22 лв. до 3750 лв., и присъждането на направените от страната разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника и въззиваем „К.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законния си представител Х.Т.К., действащ чрез адв. Х. М., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са доводи за правилност на постановеното от Районен съд – Стара Загора решение, което първоинстанционният съд е постановил при зачитане на обвързващата сила на първото съдебно решение по отношение на определения общ размер на обезщетението, който се явява справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на вече установените по характер и интензитет претърпени от ищцата болки и страдания, при липсата на настъпили нови обстоятелства, които да обуславят определянето на друг общ размер.

Възразява се, че отпадането на паралелния висящ процес не представлява обстоятелство с правно значение при определяне на общия размер на обезщетението.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

На съвместно разглеждане с въззивната жалба на Ж. К. С. в настоящото производство подлежи и частна жалба на „К.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законния си представител Х.Т.К., действащ чрез адв. Х. М., срещу определение № 1748/16.06.2025 г., с което е изменено обжалваното решение в частта за разноските.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания за неправилно приложение на закона при извършената от преценка за наличието на предвидените в закона предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. М. З. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В отговора си на частната жалба насрещната страна излага доводи за правилност на обжалваното определение и претендира за потвърждаването му.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата Ж. К. С. се представлява от пълномощникът си адв. М. З., чрез когото поддържа жалбата и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част 2 и постановяването на ново, с което предявеният частичен иск бъде уважен до размера на 3750 лв. Оспорва частната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските.

Въззиваемото дружество не се представлява в откритото съдебно заседание.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответната му част съдебен акт.

Разглеждайки я по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Фактите от правно значение за настоящият правен спор са били установени в пълнота от първоинстанционният съд, в съответствие с установените процесуални правила за събиране на доказателствата, а направените фактически изводи са логически обосновани, поради което въззивният съд препраща по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

Оплакването във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради постановяването му в нарушение на материалния закон е основателно, а съображенията за това са следните:

В производството по приложеното гр.д.№ 937/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е бил разгледан частичен иск на Ж. К. С. срещу Ж. К. С. за сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата от 10000 лв. – претендирано обезщетение за причинени й неимуществени вреди от трудова злополука, и иск за сумата от 153,72 лв. – претендирано обезщетение за причинени й от същата трудова злополука имуществени вреди за направени разходи за лечение.

С решението си по делото съдът е уважил предявените искове в пълните им размери от 1250 лв. и 153,72 лв., като в мотивната му част е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде 5000 лв.

От общия размер на подлежащите на присъждане обезщетения от 5153,72 лв. е приспаднал сумата от 1822 лв., представляваща заплатено парично обезщетение от общественото осигуряване.

Решението е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите правото на обезщетение за вредите от трудовата злополука факти.

3

В производството по гр.д.№ 4393/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора Ж. К. С. е предявила отново частичен иск за сумата от 3760 лв., представляваща част от сумата от 10000 лв. – претендирана като обезщетение за причинените й от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди.

В обстоятелствената част на исковата си молба ищцата е изложила доводи за неправилно приспадане при разглеждането на гр.д.№ 937/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора на заплатената от общественото осигуряване сума от 1822 лв., т.к. същата била приспадната и по друго дело, водено между страните във връзка с обезщетяване на вредите от същата трудова злополука, а именно гр.д.№ 4136/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, което било прекратено поради отказ от иска след постановяване на решението по гр.д.№ 937/2023 г.

С отговора си на исковата молба „К.“ АД е признало иска до размера на 1421,22 лв., представляваща дължимата разлика до пълния размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, причинени на ищцата от трудовата злополука, след приспадането на платените от общественото осигуряване суми от 1822 лв. и заплатената в хода на производството по гр.д.

№ 4136/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора сума от 506,78 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за разликата между обезщетение от общественото осигуряване и брутното трудово възнаграждение.

Дружеството е представило доказателство за плащане на сумата от 1421,22 лв., както и на законната лихва за забава върху нея от 30.12.2022 г.

От материалите по приложеното гр.д.№ 4136/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е видно, че е образувано по искова молба на Ж. К. С. срещу „К.“ АД за сумата от 506,78 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й от претърпяната от нея трудова злополука, и изразяващи се в пропуснати ползи под формата на разликата между полагащото й се брутно трудово възнаграждение за периода на неработоспособността й в размер на 2329,50 лв. и заплатеното й от държавното обществено осигуряване обезщетение от 1822 лв.

Ответното дружество е заплатило в хода на производството претендираната сума, поради което ищцата е направила отказ от иска и с определение № 335/30.01.2024 г. делото е прекратено.

В обобщение на фактите, които имат значение за правото на ищцата на обезщетения за вреди, следва да се заключи, че тя безспорно е претърпяла трудова злополука, поради което е била временно нетрудоспособна.

В резултат на тази си нетрудоспособност тя не е могла да реализира трудово възнаграждение, поради което имуществените вреди, които е понесла под формата на пропуснати ползи, представляват доходите от които е била лишена, претендирани като брутно трудово възнаграждение в размер на 4

2329,50 лв.

Част от тези доходи в размер на 1822 лв. са били компенсирани посредством заплатеното й обезщетение от държавното обществено осигуряване, а другата част от 506,78 лв. са й били заплатени от дружествотоработодател в хода на производството по гр.д.№ 4136/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Причинените й от трудовата злополука имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на 153,72 лв. за направени разходи за лечение също са били присъдени в пълен размер.

От трудовата злополука Ж. К. С. е претърпяла и неимуществени вреди, справедливото обезщетение за които е определено в размер на 5000 лв. още при разглеждането на гр.д.№ 937/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

В производството по гр.д.№ 4393/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора не са били налице предпоставките, визирани в мотивната част на ТР № 3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, за определяне на различен от вече приетия за справедлив размер на обезщетението, т.к. при разглеждането на делото по втория частичен иск ищцата не е заявила наличието на обстоятелства, от значение за остойностяване на претърпените неимуществени вреди, които съдът не е взел предвид при разглеждането на първия частичен иск.

Следва обаче да се вземе предвид, че платената от държавното обществено осигуряване сума от 1822 лв. е била приспадната от общия размер на претърпените от въззивницата под формата на пропуснати ползи имуществени вреди при разглеждането на иска в производството по гр.д.№ 4136/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

При определяне на обема на отговорността на работодателя за причинените на въззивницата неимуществени вреди тази сума не следва да бъде приспадана от определеният справедлив размер на обезщетението от 5000 лв.

Тази заплатена от общественото осигуряване като обезщетение за временна неработоспособност сума от 1822 лв. и разликата до пълния размер на получаваното от Ж. К. С. брутно трудово възнаграждение от 506,78 лв., която вече е платена от работодателя, съставляват пълния размер на обезщетението за причинените й от трудовата злополука под формата на пропуснати ползи имуществени вреди.

Приспадането на обезщетението от общественото осигуряване от 1822 лв. и от полагащото се обезщетение за неимуществени вреди би обусловило неправилно приложение на материалния закон, чийто резултат ще бъде липсата на реално обезщетяване на част от претърпените неимуществени вреди.

За пълното им обезщетяване се дължи обезщетение от 5000 лв., от което 5 по първия частичен иск е присъдено обезщетение от 1250 лв., което е платено от работодателя.

По втория частичен иск следва да се приеме за дължимо обезщетение от 3750 лв., от което следва да се приспадне платената от въззиваемото дружество в хода на процеса сума от 1421,22 лв. и на Ж. К. С. следва да се присъди разликата от 2328,78 лв.