Решение № 11781 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11781 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110138245 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при връчване на заповедта по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 225634/26.06.2025 г. от „Н*" ООД, ЕИК: *, гр. София, ул. „Л* (Л*), ет.10 срещу А. М. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000.00 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 202306140951570070/14.06.2023 г., ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (31.01.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 236.00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2023 г. до 15.06.2024 г. по Договор за потребителски кредит № 202306140951570070/14.06.2023 г.;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 102.96 лева, 1 представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.06.2024 г. до 22.01.2025 г. по

Договор за потребителски кредит

№

202306140951570070/14.06.2023 г. за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 49044/17.02.2025 г. по ч. гр. д. № 6934/2025 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2023 г. година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 202306140951570070 със „С*" АД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски в размер на 103.00 лева в срок до 15.06.2024 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.72 %.

Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.

Твърди, че е начислена неустойка, която сума се изплащала заедно с погасителната вноска по главницата. Неустойката е в размер на 1080 лева.

Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита, че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди, че ответникът не е платил нещо по договора. Твърди, че ответникът е усвои кредита.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител подава отговор. Оспорва да има наличен договор. Твърди, че липсва представен договор, както и съпътстващите ги документи Стандартен Европейски формуляр при кредити, искане за сключване на договор за кредит, Договорът. Твърди, че липсва договор. Прави възражение за нищожност по договора по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗЗ, поради липса на съгласие.

Двете страни не се явяват в открито съдебно заседание (о.с.з.). С писмени молби поддържат ИМ и ОИМ. Претендират разноски. Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 6869/18.02.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на осъдителния иск, след заповедно производство (л. 54-60 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 6869/18.02.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л54-60 от делото).

За да бъде уважен иска, следва да установят, следните обстоятелства:

1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание– главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР, обезпечение на заема, неустойка

2. предаването на сумата договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.

3. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането настъпил падеж

4. Размерът на търсените суми

За да бъде отхвърлен иска, ответникът при насрещно и главно доказване следва да установи плащането на процесните суми, предоставянето на обезпечение на заема, както и направените от него възражения: недействителност на договора (чл.22 ЗПК) клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД), неравноправни клаузи; длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията, липса на настъпил падеж (т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. о тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС); нищожност на договора, поради липса на съгласие (чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД).

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи и за действителност на договора с потребители.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават. В 3 издираното ТР са дадени указания, че съдът може служебно да следи за нищожността на договора, когато хората не отговаря на закона.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Следва да е налице подпис към договора за потребителски кредит. Липсата на подпис определя договора като нищожен като липса на форма по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 121/17.11.2021 г. по гр. д. № 4630/2019 г. на ВКС.

По делото е допусната и прието заключението на съдебно-техническа експертизи (СТЕ), чието заключение съдът напълно кредитира като обективно, пълно, вярно и изготвено от компетентно вещо лице (л.90-96 от делото). От заключението се установи, че ответникът е сключил договор с ищеца за потребителски кредит. Представена е личната карта при сключване на договора. Няма данни за загубена или токрадната карта.

Ето защо съдът приема, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР от ответника.

Затова е възраженията на ответника, че липсва договор, стандаретн европейски формуляр, искане за отпускане на кредит, не са основателни.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.9-11 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната неустойка следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.

Спорно е дали клаузата за неустойка дали не противоречи на закона и добрите прави, на основание чл.26, ал.1, пр.1-2 ЗЗД.

Спорно е дали заемателят е предоставил обезпечение, т.е. начислена ли е неустойката.

Спорно остава дали неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗПотр.

Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 , пр.2 ЗЗД.

Спорно остава каква сума заемателят е платил по договора.

Спорно остава дали процесната сума в размер на 274.86 лева е платена с правно основание и дали е платена изобщо на ответника.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът напълно кредитира като пълна, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице (л. 83-87 от делото). От нея се установи, че размерът на кредита е 1000 лева (главница). Фиксираният лихвен процент – 41.05 %, ГПР – 49.72 %, като в ГПР е единствено сключено договорното възнаграждение, което е в размер на 236.00 лева. Страните се договорили, че кредитът ще бъде обезпечен. При непредставяне на обезпечение в тридневен срок, считано от сключване на договора, ще се начисли неустойка в размер на 4

1080.00 лева. Тази неустойка се разсрочва на равни погасителни вноски и се начислява към вноските от погасителния план на договора. Установи се, че ищецът не е представил обезпечение и му е начислена неустойка в размер на 1080 лева. Така общата сума, която ищецът е следвало да върне по заема – главница, договорна лихва и неустойка е в размер на 2 316.00 лева. Установи се, че в ГПР не е включена процесната неустойка. Ако се включи процесната неустойка, същият ще бъде 498.11 %. Петкратният размер на законната лихва за просрочени задължения към датата на сключване на договора е 64.80 %.

Длъжникът, т.е. ищецът не е платил нищо по договора.

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, като кредитодател, ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен срок, от сключване на договора. Следователно обезпечението не е елемент от задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото изпълнение, т.е. след сключване. Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен.

Освен това действителният ГПР надвишава определеният от закона размер по чл.19 ГПК.

Ищецът не успя да докаже, че договорът е в съответствие със закона. Не успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен.

С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се обяви за недействителен.

На основание чл.23 ЗПК ответникът дължи главницата и мораторна лихва върху нея за забавяне по чл.86 ЗЗД.

Падежът на кредита настъпва на 15.06.2024 г., поради което ответникът е в забава, на основание чл.84 ЗЗД от 16.06.2024 г. Претендира се лихва за забава до 22.01.2025 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.