Решение № 5301 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5301 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100102667 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени от К. С. В. против Прокуратурата на Република България осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б ЗОДОВ за сумата 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1308.80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.06.2020г. до изплащането.

По изложеното в исковата молба ищецът бил обект на наказателно преследване по образувано на 23.04.2012г. ДП № Б-12/2012г. на ГДБОП при МВР, преобразувано в ДП № 137/2013г. по описа на ГДНП за престъпления по участие в престъпна група по чл.321 НК. След привличането в качеството на обвиняем му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която търпял за период от 1 месец и 16 дни. С влязла на 04.06.2020г. присъда по НОХД № 171/2016г. по описа на Сп.НС бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Твърди като последица от незаконното обвинение и прекомерната продължителност на наказателното производство да е претърпял неимуществени вреди, както и имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи за пътуване от гр.Кюстендил до гр.София и обратно във връзка с участие в процесуално-следствени действия и съдебни заседания.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер с изложени доводи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

1

От фактическа страна не е спорно и от събраните доказателства се установява, че във връзка с образувано ДП № Б-12/2012г. по описа на ГДБОП /преобразувано под №137/2013г. на ГДНП и ДП № 46/2015г./ в дома на ищеца в гр.Кюстендил на 24.04.2012г. е извършено претърсване и изземване и на същата дата привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, вр. ал.1 НК за това, че в периода м.03.2010г.-м.03.2012г. участвал в организирана престъпна група от девет лица с цел да вършат в страната престъпления по чл. 213а и по чл. 214 НК, създадена с користна цел.

На 24.04.2012г. бил задържан за срок от 24 часа, а след това за срок от 72 часа с внесено от Прокуратурата искане до съда за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“, за което постановен отказ с определение от 26.04.2012г. по ЧНД № 600/2012г. на Сп.НС. Това определение е отменено с определение от 11.05.2012г. по ВЧНД № 62/2012г. по описа на АСп.НС и спрямо ищеца взета мярка „задържане под стража“, заменена с определение от 22.06.2012г. по ВЧНД № 103/2012г. на АСп.НС с парична гаранция от 2000лв.

По внесен обвинителен акт през м.01.2016г. е образувано НОХД № 171/2016г. по описа на Сп.НС, 12 състав, след като преди това няколко пъти делото е връщано на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения по образуваните НОХД № 550/2013г., НОХД № 1453/2013г. и НОХД № 1115/2015г.

С присъда от 15.11.2017г. по НОХД № 171/2016г. на Сп.НС ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК, в тази част потвърдена с присъда № 12/10.04.2019г. по ВНОХД № 99/2018г. на АСп.НС. С решение от 04.06.2020г. по н.д.№ 125/2020г. на ВКС присъдата на АСп.НС е потвърдена, с последица влизане в сила на оправдателната присъда.

При горното са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез процесуалния субституент Прокуратурата на Република България, за причинените на ищеца вреди от воденото срещу него наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.

Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По претенцията за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при прилагане критерия справедливост 2 са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обективно съществуващи обстоятелства с оглед естеството на увреждането и вредните последици от него. Според установената практика на ВКС /ТР № 3/2004г. и множество решения по чл.290 ГПК/, за обезщетението по иск за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, броя и вида на престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство и дали е проведено в рамките на разумния срок или го надхвърля; наложена ли е и с каква продължителност мярка за процесуална принуда и търпените ограничения; личността на увредения и начина, по който наказателното преследване се е отразило на здравословното му състояние, отношенията със семейството, социалната среда, общественото положение, професионална дейност и възможности за реализация, включително публичното разгласяване на обвинението и обществения отзвук, минали осъждания и др. Също според нея /обобщена в Решение № 40/13.05.2020г. по гр.д.№ 2683/2019г. на ВКС, IV г.о./ справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице, т.е. размерът на обезщетението е поставен в зависимост от обема и степента на накърняването им, респ. търпените вредни последици.

В тази връзка се приема, че е нормално и житейски обосновано по време на наказателно производство по обвинение в престъпление, за което е постановена оправдателна присъда, лицето изпитва безпокойство, несигурност и страх от осъждане, чувство за несправедливост, накърняване честта и доброто име, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др., които болки и страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под наказателна отговорност. Когато, поради особеностите на случая и конкретните обстоятелства, неимуществената сфера е била засегната в по-голяма степен и от това са произтекли по-тежки от обичайните по характер и обем вреди справедливостта по чл.52 ЗЗД налага те да бъдат репарирани с обезщетение в завишен размер.

Повдигнатото на ищеца обвинение е за престъпление от общ характер с предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години, което е тежко по смисъла на чл.97, т.7 НК.

Наказателното производство е продължило 8 години, 1 месец и 11 дни, считано от 24.04.2012г.-датата на привличането на ищеца като обвиняем на досъдебното производство, до 04.06.2020г.-датата на влизане в сила на оправдателната присъда след триинстанционно разглеждане на делото. Видно от приложените съдебни протоколи в първата инстанция в периода м.04.2012г. до постановяване на присъдата на 3

15.11.2017г. са били проведени 23 съдебни заседания, а след това общо 7 заседания във въззивната и касационна инстанция, в които ищецът е взел лично участие при липса на данни с поведението си да е ставал причина за отлагане или повлиял на продължителността по друг начин, извън упражняване законните си права по защита.

Делото се отличава с фактическа и правна сложност свързана с необходимостта от събирането и проверка на множество доказателства, които са свързани с особеността на процесното наказателно производство, а именно множество на обвиняемите /общо 9/, свидетели и експертизи. Значение има и това, че е следвало да се изясни ролята и участието на всеки от обвиняемите с повдигнати различни обвинения, но това само по себе си не означава приключване в разумен срок. При съобразяване критериите според практиката на ЕСПЧ по приложение чл.6, §1 от ЕКЗПЧ за правото на всеки гражданин на разглеждане и решаване делото му в разумен срок и като взе предвид конкретните обстоятелства съдът приема, че този срок е надхвърлен.

За времето от 11.05.2012г.-22.06.2012г. ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, която след това на 22.06.2012г. е заменена с парична гаранция“. При тези обстоятелства съдът намира, че с оглед естеството на първата наложена мярка „задържане под стража“ са се нарушили правото на ищеца на лична свобода и са се създали пречки да изпълнява служебните и личните задължения, но следва да се отчете, че тези ограничения са за сравнително кратък период от време-1 месец и 11 дни. Същевременно в този период е родена неговата дъщеря на 09.06.2012г.

/видно от удостоверение за раждане, стр. 38 от делото/, не могат да не бъдат съобразени изпитаните неудобства, притеснения и лишаването от възможността да присъства в този момент в семейството си.

В тази връзка по делото е разпитана свидетелката Д. В.а, съпруга на ищеца, която сочи, че присъствала на извършеното в дома им претърсване и изземване през април 2012г., когато множество полицейски служители извели ищеца с белезници пред погледа на семейството и съседите. Посочва, че по това време била в осмия месец от бременността си, а преживеният стрес довел до влошаване на здравословното състояние и опасност от преждевременно раждане. Излага, че наказателното производство продължило около осем години, през които ищецът се променил чувствително – станал силно изнервен, уплашен, затворен и избухлив, отслабнал значително, страдал от безсъние и кошмари, започнал да пуши непрекъснато и продължително време приемал успокоителни медикаменти по предписание на личния си лекар. Свидетелката сочи още, че вследствие на наказателното производство ищецът загубил работата си, дълго време не успявал да намери постоянна заетост, поради което семейството останало без доходи, изпитвало сериозни финансови затруднения, натрупаните кредити станали предсрочно изискуеми, а изплатеното майчинство било запорирано. Сочи, че в гр.Кюстендил, където живеят, след публичното задържане на ищеца съседите започнали да странят от него, а 4 работодателите отказвали да го назначат поради разгласеното обвинение. По-късно ищецът работел единствено сезонна работа, а впоследствие му се налагало да прекъсва трудовата си дейност и да пътува за съдебните заседания по делото.

Разпитаният по делото св.В.Л., съсед и дългогодишен приятел на ищеца, сочи, че присъствал на задържането му, когато пред дома му имало множество полицейски автомобили, а съпругата и малкото му дете плачели. След освобождаването му от ареста бил коренно променен-станал унил, затворен, без самочувствие и видимо изплашен, хората от квартала започнали да го отбягват и да го наричат „бандит“, не успявал да си намери работа, изпитвал сериозни финансови затруднения и често споделял притесненията си, че не може да издържа семейството си. Свидетелят сочи още, че ищецът започнал да пуши, приемал успокоителни медикаменти, а нервността и сприхавостта му се запазили и след приключване на наказателното производство.

Лично му съдействал за намиране на работа.

По делото е разпитан и св.Д.Д., бивш колега на ищеца и обвиняем по същото наказателно производство. В показанията си сочи, че непосредствено възприел промяната в поведението и психическото състояние на ищеца, както по време на задържането им, така и в хода на съдебното производство. Идентично като другите двама свидетели сочи, че бил силно притеснен, отслабнал, пушел много, приемал успокоителни медикаменти, споделял му, че страда от безсъние и непрекъснато се тревожел за семейството си, за липсата на работа и за финансовите си затруднения.

Сочи още, че през целия период на наказателното производство ищецът бил постоянно изнервен и потиснат, а едва след окончателното му приключване започнал постепенно да възвръща обичайното си поведение.

Според приетото по делото заключение по комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, вследствие образуваното срещу ищеца наказателно производство и задържането му под стража той е преживял психотравмено събитие, довело първоначално до остра стресова реакция, а след това до смесена тревожнодепресивна реакция с протрахиран ход в рамките на адаптационно разстройство, проявяваща се с тревожност, психично напрежение, депресивно настроение, безсъние, липса на апетит, значителна загуба на тегло и суицидни мисли. Вещите лица сочат, че през периода на съдебното производство ищецът е проявявал краткотрайни тревожни реакции около съдебните заседания, като същевременно към момента на изследването психичното му функциониране е възстановено, не се установява невротична симптоматика, като е останал единствено споменът за преживяната психотравма.