Определение № 10775 от 18.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49346/2025
- Вид
- Определение № 10775
- Подписан
- 18.03.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10775 гр. София, 18.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110149346 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба на М. Д.
В. срещу ********, действащо чрез клона си *********, с която е предявен по реда на чл.
422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет № W64305 от 18.04.2024 г. по направление летище София – летище Лутън (Лондон), ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 22935/2025 г. по описа на СРС, 27 състав.
С разпореждане от 13.01.2026 г. съдът е разпоредил на основание чл. 131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея да бъде изпратен на ответника за отговор в едномесечен срок от получаването.
На 12.02.2026 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в която са наведени твърдения за извършено в полза на ищеца пълно плащане на сумите, претендирани в настоящото производство, в т.ч. и на съдебните разноски, като се представят доказателства за това за извършено плащане в общ размер на 879,59 евро.
На 16.03.2026 г. е постъпила молба от ищеца, с която се прави изявление за оттегляне на предявения иск срещу ответника, поради цялостно плащане на вземанията, предмет на настоящото дело, вкл. и на сторените в заповедното и в исковото производство разноски. По делото е представено пълномощно, от които е видно, че процесуалният представител на ищеца разполага с представителна власт по чл.34, ал.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В конкретния случай е налице надлежно заявено оттегляне на исковете, което десезира съда от разглеждане на спора. Ето защо, на основание посочената разпоредба производството по делото следва да бъде прекратено.
Доколкото извършеното плащане е след образуване на делото, съдът намира, че по правило ищецът има право на разноски за заповедното и за исковото производство. При отхвърляне на иска и при прекратяване на делото правото на разноски принадлежи на ответника, но по аргумент за обратното от чл.78, ал. 2 от ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото - например плащане на претендираната парична сума, искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, право на разноски има ищецът. В заповедното производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, както и адвокатско възнаграждение от 400 лева. Същите 1 разноски са направени и в последвалото исково производство. Въпреки това, съдът намира, че от представените от ответника доказателства се установява, че доброволно са били изцяло заплатени и посочените съдебни разноски, като за това обстоятелство сочи сам и ищецът в молбата му по чл. 232 ГПК.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се предвижда, че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което компетентен е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
Ето защо, с настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да бъде обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 22935/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.05.2025 г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гр. д. № 49346/2025г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 22935/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2