Решение № 385 от 03.09.2026, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 385

*********, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101161 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на ********* в КККР, находяща се в ********* чрез управителя на ********* срещу *********, гражданин на *********, род. на ********* в *********, *********, притежаваща л.к. № *********, изд. на 12.04.2018 г. от *********, с адрес в РБ – *********, БУЛСТАТ № ********* с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, следните парични вземания:

1.) 1135,34 евро главница, от които 1030,40 (хиляди и тридесет евро и четиридесет цента) евро, представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 18.09.2024 г. до 31.05.2025 г. вкл. и 104,94 (сто и четири евро и деветдесет и четири цента) евро главница, представляваща разходи за управление и поддръжка за периода от 18.09.2024 г. до 31.05.2025 г. вкл., ведно със лихва за забава от 158,13 (сто петдесет и осем евро и тринадесет цента) евро за периода от 04.10.2024 г. до 06.10.2025 г. (подаване на исковата молба в съда) върху общата главница от 1135,34 евро, ведно със законната лихва върху гореописаните главната от 07.10.2025 г. до окончателното й изплащане;

2.) 748,63 (седемстотин четиридесет и осем евро и шестдесет и три цента) евро, представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за финансовата 2025/2026 г., ведно с лихва за забава в размер на 35,89 евро за периода от 01.07.2025 г. до 02.10.2025 г. (дата на частично плащане на сума в размер на 270,71 евро) върху главницата в размер на 1019,40 евро, ведно с лихва за забава в размер на 1,14 евро за периода от 03.10.2025 г. (дата, от която се дължи лихва върху непогасената главница от 748,63 евро) до 06.10.2025 г. (подаване на исковата молба в съда);

Ищецът претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ответницата е етажен собственик в комплекса от 18.09.2024 г. и дължи гореописаните парични вземания въз основа на взети решения на ОС на ЕС. Заявява се, че решенията са влезли в сила и са задължителни за ответницата. Посочва се, че изискуемостта на вземанията за такса за поддръжка и управление и вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ в общо размер на 1135,34 евро за периода от 18.09.2024 г. до 1

31.05.2025 г. е настъпила. Като изискуема се претендира и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за финансовата 2025/2026 г., чиито остатък е в размер на 1463,30 евро. В тази връзка се посочва, че с извършени две частични плащания на 12.06.2025 г. и 02.10.2025 г. се погасява изцяло таксата за поддръжка и управление за 2025/2026 г., както и частично вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, чиито остатък е описания по-горе – 1463,30 евро. Излага се подробно описание относно методиката на формиране на вземанията, включително и относно претендирана лихва за забава, нейното основание и изискуемост. Излагат се съответните подробно съображения. -По същество се моли за уважаване на исковите претенции. Представят се писмени доказателства. Ответникът, чрез назначения му особен представител, подава писмен отговор.

Оспорва се допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва се представителната власт на управителя на етажната собственост, както и законосъобразността на проведените общи събрания на ЕС. Навежда се възражение за валидно формирана етажна собственост и че протоколът не създава задължения за ответника, вкл. че приетите вноски не са съобразени със ЗУЕС. Оспорва се и начина на разпределение на получените от ответницата частични плащания, както и размера на претендираната лихва. По същество се моли за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.

В о.с.з. ищецът се представлява от своия пълномощник, които поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Ответницата се представляват от пълномощник, който моли за отхвърляне на предявените искове. Представителите и на двете страни депозират писмени бележки.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

********* Николаеви ********* има качеството на управител на ********* в КККР, находяща се в *********, *********, въз основа на взето решение от ОС на ЕС, проведено на 23.07.2018 г., поради което следва да се приеме, че разполага с нужната представителна власт да осъществява представителство на ЕС по настоящото дело на основание чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС. Решението обвързва етажните собственици, тъй като е стаби*********ирано.

Ответницата закупува на 18.09.2024 г. апартамент с идентификатор № ***, като имотът се предобива в режим на СИО със съпруга й Владимир Иванович Гурин, с когото са в граждански брак от 24.02.1990 г., видно от представеното удостоверение за граждански брак, от което следва изводът, че ответницата има качеството на етажен собственик на сграда в режим на Етажната собственост идентификатор *** в КККР, находяща се в *********.

Ищецът твърди, че процесните парични вземания се претендират въз основа на взети решения от ОСЕС, проведени на 13.05.2024 г. и на 12.05.2025 г.

Основното възражение на ответницата е, че общи събрания на етажната собственост през 2024 г. и 2025 г. въобще не са провеждани, поради което се твърди, че са решенията са нищожни.

Налице е възражение за нищожност на решенията, поради създадена привидност за тяхното съществуване, което възражение е напълно допустимо да се разгледа в настоящия процес като защитно средство срещу предявения срещу ответницата осъдителен иск по чл.

38 от ЗУЕС. В случая, съдът не извършва проверка дали решенията отговарят на закона – последното се извършва при съществуващи в правния мир решения на ОСЕС само чрез иск по чл. 40 от ЗУЕС, подаден в законоустановения срок – а проверява дали в действителност е проведено ОСЕС. В решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г., ІІ г. о. на ВКС се посочва, че извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост може да се установява чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение – в случая се навеждат именно твърдения, че ОСЕС въобще не са провеждано, което възражение следва да се разгледа преюдициално в мотивите на съда.

2

Не е необходимо и протоколът да е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, тъй като се твърди, че въобще не са провеждани Общи събрания, а не че е проведено ОСЕС, но е вписано решение, което не съществува.

Разгледано възражението по същество, съдът намира същото за основателно по следните съображения:

От събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетелите Ирина *********, ********* и ********* – живущи в комплекса, се установява пълно и главно, че не са провеждани общи събрания на етажната собственост на 13.05.2024 г. и 12.05.2025 г.

От разпита на свидетеля ********* се установява, че притежава собственост в комплекса от 2022 г. и че до момента не е участвала в общи събрания. Посочва, че за провеждани общи събрания чува за първи път на 05.06.2026 г. от ответницата по делото, която й представя изготвени протоколи от проведени ОСЕС. Свидетелката посочва, че в изготвените протоколи е вписана жена на име *********, която е гласувала от нейно име, но св. ********* не познава такава жена. От св. ********* се установява, че има устна договорка със съпругата на управителя ЕС ********* да заплаща по 500,00 евро такса на година, като и други живущи така плащат. Свидетелката нито е виждала, нито е чувала за протоколи, нито за съобщения и покани за провеждане на общи събрания.

Свидетелят ********* също заявява пред съда, че му е казано от ********* *********, че следва да заплаща по 500,00 евро. Посочва, че предходния собственик, от когото закупува апартамент в комплекса през 2025 г. – *********, му е казала, че не са провеждани общи събрания през 2023 г. и 2024 г. Свидетелят посочва, че по негова информация преди за закупи имотите поне две години не са се провеждали общи събрания.

Свидетелят ********* живее в комплекса от 18.04.2025 г., като заявява, че не е виждала покани за провеждане на ОСЕС през 2025 г., нито е участвала, нито е чувала за провеждани общи събрания през 2025 г. Никой на свидетелят до момента не е казвал, че са провеждани общи събрания. Дори свидетелката не знае къде се провеждат общи събрания в комплекса и че не е участвала в общи събрания през 2025 г., тъй като никой не я е канил.

Посочва, че на врата на входа, в който живее не е имало залепена покана. Свидетелката въобще не знае, че такива събрания са се провеждали.

Съдът кредитира изцяло показанията и на тримата свидетели, тъй като по никакъв начин не се забеляза в разпита им поведение или изказ, които да навеждат на извода, че затаяват истина или потвърждават неистина, нито за заинтересованост от изхода на делото.

И тримата свидетели са живущи в комплекса и имат преки впечатления относно „живота“ в него и как се управлява същия. И тримата свидетели са лишавани от информация от управителя относно провеждани предходни общи събрания, а при поискването на документи – управителят отказва да им предостави такива. И към тримата свидетели са отправяни устни покани за заплащане на такси в определен размер без да им се представят конкретни писмени документи – например протоколи от проведени ОСЕС.

Свидетелят ********* живее в комплекса от 18.04.2025 г., а второто проведено ОСЕС е от 12.05.2025 г., поради което би следвало да е имало залепено уведомление на входната врата на входа, в който живее свидетелят, но свидетеля заявява, че в техния вход не е имало покана за свикване на ОСЕС.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля *********, тъй като живее в комплекса от 2022 г., тоест и по времето, когато се твърди от ищеца, че са провеждани ОСЕС. Съдът намира за трудно мислима хипотезата да са провеждани ОСЕС без знанието на св. *********. Свидетелят има от години в собственост в комплекса, като буди недоумение защо управителя ********* не е уведомил св. ********* за провеждани ОСЕС.

Ако е имало в действителност провеждани общи събрания на съответните дати през 2024 и 2025 г. би трябвало да научи за тях от управителя на ЕС или от някои от другите живущи комплекса.

Всички гореописани обстоятелства, установени от разпита на свидетелите 3

*********, Фещенко и *********, мотивират съдът да приеме, че реално общи събрания на ЕС на 13.05.2024 г. и 12.05.2025 г. не са провеждани, респ. решенията, въз основа на които се претендират процесните парични вземания, са нищожни, поради привидност на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД, а представените протоколи от ОСЕС са изготвени за съдебните процеси, които се образуват срещу част от етажните собственици.

Предвид основателността на възражението на ответника следва извода, че ищецът няма парични вземания към ответницата, поради което предявените осъдителни искове по чл. 38 от ЗУЕС и свързани с тях акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

В полза на ответника се дължат разноски в размер на 2300,00 евро за заплатено адвокатско възнаграждение видно от представените два договора за правна защита и съдействие, имащи характер на разписка. Възражение за прекомерност не е наведеното от представителя на ищцовата страна. Искането за заплащане на сумата от 50,00 евро заплатено възнаграждение за преводач не следва да се уважава, тъй като първо – преводачът не е определен от съда чрез заплащане на депозит за възнаграждение за преводач съгласно наредбата за съдебните преводачи, а е осигурен от самата ответница за нейна сметка, и второ – не се представят доказателства за извършването на такива разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ********* в КККР, находяща се в *********, к.к. *********-запад, ********* чрез управителя на ********* срещу *********, гражданин на *********, род. на ********* в *********, *********, притежаваща л.к. № *********, изд. на 12.04.2018 г. от *********, с адрес в РБ – *********, БУЛСТАТ № ********* за осъждане на ответницата ********* да заплати на ищеца на основание чл. 38 от ЗУЕС и чл.