Решение № 10938 от 25.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10938 гр. София, 25.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110169916 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. А. В., чрез адв. И. Г., с която срещу Д. Т. И.а са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. за сумата от 4000 лева, представляваща незаплатен остатък от адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен между страните, ведно със законната лихва от предявяване на иска /22.12.2022 г./, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 140 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода 20.08.2022 г. – 21.12.2022 г. и с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 285 ЗЗД за сумата 102,26 лева, представляваща сторени от адвоката разноски във връзка с поетата поръчка, които не са били възстановени от доверителя на адвоката.

Ищецът твърди, че през м. април 2022 г. ответницата е посетила кантората му с искане за оказване на правна защита и съдействие във връзка с недвижим имот, придобит от нея чрез договор за покупко-продажба, като е подписала в полза на ищеца пълномощно за водене на исково производство срещу трето лице. Между страните е бил подписан договор за правна защита и съдействие, като е било договорено, че клиентът дължи на адвоката възнаграждение в размер на сумата от 5000 лева, платима на 5 части с уговорени в договора падежи до 19.08.2022 г. На 19.04.2022 г. ответницата е заплатила съобразно договореното сума в размер на 1000 лева. От ищеца е била изготвена искова молба, подадена в СРС на 19.04.2022 г., с която са били предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 40, вр. чл. 42 ЗЗД.

Образувано е било гр.д. № 20906/2022 г. по описа на СРС, 28 с-в. След подаване на исковата молба в изпълнение на поетата поръчка адвокатът се е снабдил от името на доверителя си със съдебно удостоверение за получаване на схема за апартамента от СГКК, подал е исковата молба за вписване в Службата по вписванията. Исковата молба е била връчена на ответника по това дело, който е подал отговор и е предявил насрещен иск. Твърди се ищецът, в качеството си на пълномощник на Д. И.а, да е взел 1 становище по предявения насрещен иск. Твърди се да са водени преговори между адвокатите на двете страни по този спор по ел. път за доброволно уреждане на същия, като между страните е била постигната уговорка да се явят на 01.02.2022 г. пред нотариус за подписване на извънсъдебно споразумение. В уговорения ден ищецът се е явил в кантората на нотариуса, където ответницата е дошла, придружена от друг адвокат, като е заявила, че пълномощията, дадени на адв, В., са оттеглени. На 05.12.2022 г. ответницата е отишла в кантората на ищеца и е поискала документите си във връзка с воденото дело. Съставен е бил приемо-предавателен протокол и всички книжа под опис са й били предадени. Макар между ищеца и ответницата да са били водени разговори за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно подписания между страните договор, същото не е било заплатено до предявяване на исковете. На следващо място с исковата молба се поддържа, че във връзка с поетата поръчка ищецът е сторил разноски, както следва: 5 лева – такса за издаването на съдебно удостоверение, 40 лева – такса за издаване на схема и скица на имота, 49,07 лева – такса за вписване на исковата молба, 8,19 лева – закупуване на флаш памет за предоставяне на аудиозапис по гр.д. № 4935/2022 г. по описа на СГС, 5 с-в. За извършените разходи адвокатът е изготвил отчет, който е връчил на ответницата, но и тези суми не са му били възстановени. В обобщение на изложените с исковата молба съображения ищецът заключава, че е изправна страна по договора, но вложеният труд не е бил заплатен съобразно уговореното, а поръчката е била оттеглена неоснователно от страна на ответницата. Позовава се на нормата на чл. 26, ал. 2 ЗАдв. Счита, че ответницата е изпаднала в забава с настъпване на падежа на последната вноска от дължимото му възнаграждение, с оглед което претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва. Заявява, че иска ответницата да бъде осъдена да му заплати и сторените разходи във връзка с поетите задължения по договора за поръчка.

Ответникът, чрез адв. Г. Д., заявява, че не оспорва иска за възстановяване на направени от адвоката разходи отчасти, като твърди, че искане за заплащане на сторените разноски не е било отправяно до нея преди получаване на препис от исковата молба. Счита, че с извънпроцесуалното си поведение не е дала повод за предявяването на този иск. Отговорът съдържа изявление за признание на тази претенция и готовност да бъдат заплатени разходите, за които към исковата молба са били представени доказателства за същите. Същевременно със същия се отбелязва, че към исковата молба липсвали приложени доказателства за платени такси за вписване на исковата молба и за издаване на скица. С отговора ответницата оспорва другите два предявени от ищеца искове, като излага становище за тяхната неоснователност. Не оспорва между страните на 15.04.2022 г. да е бил сключен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатила на ищеца сумата от 1000 лева. Със същия обаче ищецът се е задължил да предяви искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 40, вр. чл. 42 ЗЗД срещу И. Рачев Петров и да я представлява до приключване на делото на първа инстанция при договорено възнаграждение от 5000 лева. Подчертава, че ищецът е предявил иск по чл. 108 ЗС, с оглед което и не е изпълнил задължението си по сключения договор и не му се дължало каквото и да е възнаграждение по същия. Сочи, че на 04.12.2022 г. ищецът се е отказал от поетия мандат, след като е получил отговора на исковата молба и насрещния иск, предявен от И. Петров, за което е подал изрично заявление за отказ от осъществяване на по-нататъшна защита по това дело. Поддържа, че това поведение на ищеца съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗАдв. В молбата за отказ от поетата защита ищецът не е посочил обстоятелства, водещи до невъзможност на адвоката да продължи да изпълнява задълженията си, нито пък за наличието на такива обстоятелства е уведомил клиента си предварително.

Доколкото задълженията по договора не са били изпълнявани съобразно договореното, а именно до приключване на производството пред първата инстанция, то и претенцията на ищеца за заплащане на остатъка от договореното възнаграждение ответницата намира за неоснователна. Оспорва иска и по размер – адвокатът имал право на възнаграждение за положения труд, в случая за подаване на искова молба и вписването 2 й. Не е бил подаден отговор на насрещния иск, ищецът не се е явявал в съдебно заседание и не е извършвал други процесуални действия по това дело. Възразява, че ищецът е проявил небрежност при изпълнение на задълженията си по договора – предявявайки иск по чл. 108 ЗС, не е извършил проверка и не е констатирал, че към момента на подаване на исковата молба ответникът по този иск вече се е бил разпоредил с имота и същият не се е намирал в негово владение, с оглед което и искът подлежал на отхвърляне с осъждане на ищцата да заплати разноските за производството. Счита, че ищецът не е извършил никаква допълнителна дейност и по отношение на извънсъдебното доброволно уреждане на спора между страните по това дело – не е прегледал съдържанието на спогодбата, а само е предал финансовите й условия, като е заявил, че ако е съгласна със същите, ще прегледа и другите уговорки.

Не е съгласувал начина на подписване на споразумението с доверителя, а е предложил тя да подпише споразумението първа и тогава да се изпрати за подписване на другата страна, с което е изложил на риск интересите й. По отношение на представения с исковата молба приемо-предавателен протокол отбелязва, че същият съдържа оттегляне на пълномощията на адвоката, но в тази част документът е бил подготвен от ищеца, а за нея не е имало друг вариант да получи документите си, освен да подпише протокола и в тази част. Счита обаче, че доколкото адвокатът вече се е бил отказал от поетата защита, то и това оттегляне не е породило действие. В обобщение на възраженията, заявени с отговора на исковата молба, моли съда да отхвърли предявения за сумата от 4000 лева иск.

Съдът, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед твърденията на страните като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото са отделени следните факти: че между страните е бил сключен процесният договор за правна защита и съдействие, по силата на който ответницата се е задължила да заплати на ищеца адвокатски хонорар в размер на сумата от 5000 лева, платима на пет части с падеж на последното плащане 19.08.2022 г.; че ищецът е подал от името на ответницата искова молба и е било образувано гр.д.

№ 20906/2022 г. по описа на СРС, 28 с-в, прекратено с влязло в сила определение поради постигната между страните по това дело извънсъдебна спогодба, че ответницата е заплатила на ищеца част от уговореното с договора възнаграждение – сума в размер на 1000 лева.

Не е спорно също така, че остатъкът от уговореното с договора възнаграждение не е бил заплатен на ищеца.

Установява се, че с договор за правна защита и съдействие от 15.04.2022 г. страните са договорили адвокатът да предостави правна защита и съдействие, изразаяваща се в предявяване на искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2, чл. 40 и чл. 42 ЗЗД срещу И. Рачев Петров във връзка с притежавано от клиента жилище с идентификатор *** и идеални части от поземлен имот с идентификатор

***. и процесуално представителство по делото до приключване на производството пред първа инстанция при договорено възнаграждение в размер на сумата от 5000 лева, платима на пет вноски на следните дати: 19.04.2022 г., 19.05.2022 г., 19.06.2022 г., 19.07.2022 г. и 19.08.2022 г.

От подписаното във връзка с договора за правна защита и съдействие пълномощно се установява, че в полза на ищеца е била учредена представителна власт да представлява упълномощителя пред всички съдебни инстанции по делото, образувано по искова молба, вх. № 78427/19.04.2022 г., като разполага с пълен обем представителна власт, в т.ч. и с правомощията по чл. 34 ГПК с изключение на оттегляне, отказ от иска или сключване на спогодба без изричното писмено съгласие на упълномощителя.

Като писмено доказателство по делото е представен приемо-предавателен протокол и отчет за платени от името на клиента суми, подписан на 05.12.2022 г. от 3 ответника, от съдържанието на който се установява, че адвокатът е предал на клиента си описаните в протокола документи, в т.ч. заявление за вписване на искова молба, вх.

№ 49380/01.07.2022 г. , вносна бележка за заплатени такси за вписване в размер на 49,07 лева, 5 лева за съдебно удостоверение, 40,00 лева за изготвяне на скица.

Протоколът съдържа писмен отчет за направените разходи в общ размер на сумата от 102,26 лева, включваща и закупуването на флаш памет за предоставяне на аудиозапис по гр.д. № 4932/2022 г., 5 състав, СГС. В протокола е инкорпорирано писмено изявление за оттегляне на пълномощията, дадени на адвоката от клиента.

Приет като доказателство е платежен документ за сумата от 40,00 лева, заплатена на 08.06.2022 г. по сметка на АГКК с основание за превода „вх. № 01320481/07.06.2022 г. със задължено лице и наредител на плащането – ищецът.

Установява се, че с платежен документ от 28.04.2022 г. ищецът е заплатил държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата от 5 лева за издаване на съдебно удостоверение по гр.д. № 20906/2022 г., 28 с-в.

Представена по делото е фактура № 1711015544/14.11.2022 г. за закупуване на флаш памет от ищеца на стойност 8,49 без ДДС и 10,19 с ДДС с отбелязване, че плащането е извършено на каса в магазин на 14.11.2022 г.