Решение № 14204 от 08.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14204 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110150722 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ФИРМА твърди, че на 05.10.2018г. в гр. В. Търново, кв. „Чолаковци“, ул.

„Дълга лъка“, на паркинга пред търговски обект „Кроношпан“ ЕООД било паркирано МПС марка „Рено“, мод. „Меган“ с рег. № ****, собственост на Е. Д. Я. . Около 22.00ч. на паркинга пред обекта т.а. „Мерцедес“, мод. „Актрос“ с рег. № *** с ремарке с рег. № **** , управлявано от Б. Г., при маневриране и без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да се съобрази с тяхното положение, се блъска в задна част на паркираното МПС „Рено“, мод. „Меган“ с рег. № ****, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол от 05.10.18г., в който било посочено, че именно действията на водача на МПС „Мерцедес Актрос“ са причина за настъпване на инцидента. Поддържа, че към датата на ПТП автомобил „Рено Меган“ с рег. № **** има валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ в ищцовото дружествос полица № 0020510201800034/28.06.18г. В ищцовото дружество била образувана по искане на собственика на увредения автомобил преписка по щета № 0020-510-0047-2018, като след изготвен доклад на собственика на увредения автомобил била определена за изплащане сума в размер на 647,43лева , като след прихващане на дължими от застрахования застрахователни вноски, му била заплатена сумата от 511,44лева с платежно нареждане от 09.11.18г.

Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно 1 вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума в размер на 662,43 лева, поради което претендира същата, заедно със законна лихва от 31.08.2021 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 179,79лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.12.2018 г. – 30.08.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът ФИРМА оспорва исковете, като поддържа, че събитието не е настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди, както и вземането за ликвидационни разноски. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определение от 09.03.2022 г. и с последващо протоколно определение за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС, управлявано от свидетеля Б. Г. ,е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е обезщетил застрахования при него в размер на 647,43 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

От приложената справка от Гаранционен фонд / л. 126-128 от делото/ се установява , че към датата на ПТП управляваното от виновния водач МПС , вписано в двустранния констативен протокол , има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.

От представения констативен протокол за ПТП, както и от показанията на свидетеля Е. Д. Я. се установява, че на посочените в исковата молба дата и място при излизане от паркинг водачът на т.а. „Мерцедес Актрос“ удря в задната част паркиралия автомобил 2

„Рено Меган“ с рег. № **** , вследствие на което по последния са причинени материални щети. Горният механизъм се установява и от изслушаното и прието заключение на вещо лице по Съдебно-техническа експертиза , което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, изготвено от лице, разполагащо с нужния опит и специални познания.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. относно механизма на произшествието, доколкото същите не кореспондират с отразеното от самия свидетел / според показанията му/ в двустранния констативен протокол, нито с изготвеното по делото заключение от вещото лице.

Съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното /доколкото не се твърди и установява обратното/ и противоправно поведение на водача на МПС „Мерцедес Актрос“ с рег. № **** , който при движение и несъобразявайки се положението на останалите пътни превозни средства е предприел маневра, с която е осъществил съприкосновение с паркирания л.а. „Рено Меган“ с рег. № **** , при което по последния са причинени материални щети по средни пазарни цени в размер според заключението на вещото лице от 1023,17лева .

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.

Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля Я..

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

3

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите възлиза на 1023,17лева, като заплатеното от ищеца е по-ниско от средната пазарна стойност на реално причинените щети. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Предвид заключението на САТЕ съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като ликвидационни разноски и включена в исковата претенция, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Или предявената претенция в размер общо на 662,43лева следва да бъде уважена изцяло. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, като върху вземането следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.

Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От представеното уведомително писмо до ответника относно заплащане на регресни претенции се установява, че е получено от ответника на 28.11.2018г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Независимо, че по извънсъдебната претенция ответникът изрично е отказал плащане с писмо с изх. № от 17.01.2019г. , то ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да извърши плащане , считано от поканата – или от 28.12.2018г.

Предвид изложеното , искът за мораторната лихва за забава за периода 28.12.18г.30.08.21г. в размер на 179,79лева за периода 28.12.18г.- 30.08.21г. се явява основателен и следва да бъде уважен.

4

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат на 680 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ , свидетел , съдебни удостоверения, и възнаграждение за адвокат/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „ ФИРМА“ АД , ЕИК ***** да заплати на ЗАД „ ФИРМА“АД , ЕИК ***** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 662,43 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № **** , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.10.2018 г., в гр. Велико Търново, за което е образувана щета № 0020-510-0047-2018, заедно със законната лихва от 31.08.2021 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 179,79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.12.2018 г. – 30.08.2021 г.

ОСЪЖДА ЗК „ ФИРМА“ АД , ЕИК ***** да заплати на ЗАД „ ФИРМА“АД , ЕИК ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 680 лева разноски по делото.