Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 438 от 13.04.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3205/2021
Вид
Решение № 438
Подписан
13.04.2022
В сила
13.04.2022
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Русе, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20214520103205 по описа за 2021 година

Производство по чл.239 ГПК.

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, представляван от изп. директор Юлия Христова Юргакиева, чрез процесуалния си представител твърди, че на 11.05.2017г. ответницата В. АЛ.

АЛ. е сключила с “Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за паричен заем №2808280, съгласно който дружеството й е предоставило заем в размер на 300 лв. Заемателят се е задължил да върне сумата на заемодателя на погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата по заема, заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на заема и определена добавка - печалба на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, указан в него (12 седмици). Договорната лихва по кредита - 40 %, е уговорена в размер на 15.24 лв. Общата стойност на плащанията по заема възлиза на 315.24 лв, която сума заемателят се е задължил да върне на 12 равни седмични погасителни вноски по 26.27 лв всяка, с падеж на първата вноска 19.05.2017г., а на последната - 04.08.2017г.

1

При забава плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни заемателят дължи на заемодателя заплащането на такса разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв, които се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има забавена с повече от 30 календарни дни погасителна вноска, но разходите не могат да бъдат повече от 45 лв. В случая на ответницата е начислена и такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задължението му, а именно две физически лица - поръчители, отговарящи на определени условия или банкова гаранция с бенефициер заемодателя в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Тъй като ответницата не е предоставила на заемодателя нито едно от уговорените обезпечения, й е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 89.16 лв, разсрочена на 12 равни вноски, всяка по 7.43 лв. Така погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят, възлиза на 33.70 лв. На ответницата е начислена и лихва за забава за периода от 18.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер 106.32 лв. Сумата, платена от ответницата, е в размер на 68.00 лв, с която са погасени: 15.46 лв неустойка за неизпълнение, 4.44 лв договорна лихва и 48.10 лв главница.

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 04.08.2017г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем, като непогасената част от задължението й е 251.90 лв главница, 10.80 лв договорна лихва, 73.70 лв неустойка за неизпълнение, 106.32 лв обезщетение за забава и 45.00 лв такса разходи или общо 487.72 лв. На 30.01.2017г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) с Приложение №1/01.12.2017г. към него, по силата на който му е прехвърлено вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника. На 03.05.2019г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г., сключен между “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който е собственик на вземанията на “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответницата, произтичащи от Договор за паричен заем №2808280/11.05.2017г.

Ответницата писмено е уведомена за извършената цесия. За събиране на 2 вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №7407/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено, че В. АЛ. АЛ. му дължи сумите 251.90 лв главница по Договор за паричен заем №2808280/11.05.2017г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 10.80 лв договорна лихва за периода от 18.07.2017г. до 04.08.2017г., 45 лв такса разходи, 73.70 лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 18.07.2017г. до 04.08.2017г., 106.32 лв обезщетение за забава за периода от 18.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира разноските по заповедното производство, както и разноските по исковото производство.

Ответницата В. АЛ. АЛ. в срока по чл.131 ГПК не е подала писмен отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание.

Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответницата на 04.10.2021г. (л.44). Призовка за съдебното заседание й е връчена по реда на чл.47 ГПК.

С писмено становище вх. №23828/22.11.2021г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата.

Видно е от ч. гр. дело №7407/2019г. на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.12.2019г. срещу В. АЛ. АЛ. за сумите 251.90 лв главница по Договор за паричен заем от 11.05.2017г., заедно със законната лихва, считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане, 10.80 лв договорна лихва за периода от 18.07.2017г. до 04.08.2017г., 45 лв такса разходи, 73.70 лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 18.07.2017г. до 04.08.2017г., 106.32 лв лихва за забава за периода от 18.07.2017г. до 09.12.2019г., както и за общо 75 лв разноски. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Ищецът е представил с исковата молба следните писмени 3 доказателства: Договор за паричен заем №2808280/11.05.2017г., Тарифа на “Изи Асет Мениджмънт” АД, Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., Анекс към Приложение №1, неразделна част от рамковия договор от 01.12.2017г., с потвърждения за сключена цесия с приложения, Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г., с потвърждение за сключена цесия с Приложение №1/03.05.2019г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г. и пълномощни, уведомителни писма от 14.05.2019г. с известие за доставяне.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Формалните предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК са налице: ответницата В. АЛ. АЛ. не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. На ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание – чл.239, ал.1, т.1 ГПК.

Налице е и материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства.

Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение по отношение на ответницата, с което да уважи предявения иск.

Ответницата дължи на дружеството-ищец общо 75 лв разноски по ч. гр. дело №7407/2019г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответницата следва да заплати на ищеца 525 лв разноски по настоящото дело. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл.239 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, 4 ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Юлия Христова Юргакиева, ЕИК 203670940, към В. АЛ. АЛ. от **************** за сумите 251.90 лв главница по Договор за паричен заем №2808280/11.05.2017г., заедно със законната лихва, считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане, 10.80 лв договорна лихва за периода от 18.07.2017г. до 04.08.2017г., 45 лв такса разходи, 73.70 лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 18.07.2017г. до 04.08.2017г., 106.32 лв обезщетение за забава за периода от 18.07.2017г. до 09.12.2019г.

ОСЪЖДА В. АЛ. АЛ. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите 75 лв разноски по ч. гр. дело №7407/2019г. на Русенски районен съд, както и 525 лв разноски по делото.

Решението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5