Определение № 37928 от 11.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37928 гр. София, 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110163254 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. И. З., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1709,09 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 304,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.03.2024 г., сумата от 30,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 05.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16489/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като наемател на на процесния общински имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 214, вх. А, ет. 2, ап. 3, с аб. № 251076, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение.

Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. И. З., чрез адв. Л. В., е депозирал писмен 1 отговор, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Сочи, че процесният апартамент е общинско жилище, в което радиаторите са демонтирани, като няма и топла вода. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва дължимостта на мораторни лихви, тъй като лихви не следва да се начисляват върху прогнозните сметки. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че ответникът е собственик или носител на правото на собственост на процесния имот или е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца като ползвател на имота; че в имота за процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност; че е извършвана услуга дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и размерът на цената на услугата дялово разпределение относно процесния имот през процесния период.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаж е положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

По исканията на страните:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач на дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Искането за задължаване на третото лице-помагач да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период следва да бъде уважено.

Произнасянето по исканията на ищеца за допускането на съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2 и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. И. З., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1709,09 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 304,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.03.2024 г., сумата от 30,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 05.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16489/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като наемател на на процесния общински имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 214, вх. А, ет. 2, ап. 3, с аб. № 251076, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение.

Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. И. З., чрез адв. Л. В., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Сочи, че процесният апартамент е общинско жилище, в което радиаторите са демонтирани, като няма и топла вода. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва дължимостта на мораторни лихви, тъй като лихви не следва да се начисляват върху прогнозните сметки. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че ответникът е собственик или носител на правото на собственост на процесния имот или е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца като ползвател на имота; че в имота за процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност, че е извършвана услуга дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и размера на цената на услугата дялово разпределение относно процесния имот през процесния период.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаж е положителния факт на погасяване на дълга.

3

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

По исканията на страните:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач на дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Искането за задължаване на третото лице-помагач да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период следва да бъде уважено.

Произнасянето по исканията на ищеца за допускането на съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.