Решение № 1134 от 27.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100509146 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 72724 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 20268, по описа за 2019 г. на СРС, 166 състав, ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“ на основание чл.411,ал.1 от КЗ сумата от 4419,35 лв., представляваща регресна претенция по щета № 0300/17/456/501936, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.04.2019 г. до заплащане а вземането, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 4538,56 лв., както е отхвърлен и искът по чл.86 от ЗЗД за сумата от 224 лв. – лихва за забава за периода 10.10.2018 г. – 08.04.2019 г. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1168,77 лв., както и ищецът да заплати разноски на ответника в размер на 18,02 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“ против решението в частта, в която искът по чл.411 от КЗ е отхвърлен за разликата над сума в размер на 4419,35 лв. до пълния предявен размер от 4538,56 лв., както и в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на лихва за забава.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът е приел, че не следва да бъдат обезщетени разходите, отразени в процесната фактура, за лайсна заден капак ляв и лайсна заден капак дясна, тъй като същите не били включени в представения по делото опис на щета, изготвен непосредствено след процесното ПТП. Сочи, че по делото била приета и неоспорена съдебната автотехническа експертиза, заключението на която била в насока, че всички отремонтирани детайли във връзка с процесните щети били вследствие на ПТП. Неправилно съдът отхвърлил и предявеният иск за мораторна 1 лихва. Сочи, че видно от събраните по делото доказателства, е предявил доброволна претенция към ответното дружество с писмо-покана, към която били приложени копия от всички изискуеми документи относно процесната щета, като с отговора на исковата молба ответникът не оспорил получаването на същите, а обстоятелството, че не ги получил в оригинал. Твърди, че нормативно задължение за представяне на документи в оригинал не е предвидено съгласно нормата на чл.412,ал.1 от КЗ, поради което неправилно претенцията била отхвърлена на това основание. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени в пълен размер.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор, като в съдебно заседание въззиваемият е заявил, че оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. За да бъде уважен като основателен искът, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по имуществена застраховка "Каско", валидно застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на щетата по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и неговия механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между ПТП по вина на застрахования при ответника водач и вредите.

Във въззивното производство е безспорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 29.10.2017 г., около 11:50 часа, лек автомобил „Мазда ЦХ5“, с рег.№ ******* се е движел по ул.“Черковна“ в посока от ул.“Султан тепе“ към бул.“Мадрид“, като непосредствено след кръстовището с ул.“Оборище“, водачът реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег.№ *******.

Безспорно е, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за МПС „Тойота Аурис“ при ищеца с период на валидност 19.10.2017 г. – 18.10.2018 г., както и валидно застрахователно обезщетение, възникнало по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за МПС „Мазда ЦХ5“. Не се спори и че в изпълнение на договора за застраховка „Каско“ ищецът образувал преписка по щета, извършил оглед на застрахования автомобил, след което повредите били отстранени от сервиз „ТМ А.“ ЕООД, като стойността на ремонта, заплатена от дружеството възлиза на сума в размер на 4523,56 лв.

Не се спори и че с писмо-покана за доброволно изпълнение на регресна щета с изх.№ 310-03-7958/05.10.2018 г., ЗАД „А.Б.“ предявило регресните си права по щетата по отношение на ответника, който получил писмото на 10.10.2018 г., но отказал да изплати обезщетение с мотив, че не му били представени оригинали на следните 2 документи – протокол за ПТП, уведомление за щета, опис на щетите и фактура.

Безспорно е и че всички щети по превозното средство „Тойота Аурис“, отразени в двустранния протокол за ПТП и опис са в причинно-следствена връзка с ПТП.

Спорните между страните въпроси касаят дали посочените за увредени детайли във фактурата, които са били отремонтирани в сервиза – „лайсна заден капак лява“ и „лайсна заден капак дясна“ са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и дали отказът на ответника да заплати доброволно претенцията е основателен, поради което и не е изпаднал в забава, за което да дължи мораторна лихва.

Въззивният съд намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че щетите „лайсна заден капак лява“ и „лайсна заден капак дясна“ не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП, позовавайки се на заключението на техническата експертиза. Видно от приетото по делото заключение, вещото лице не е посочило, че тези щети не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП, а само че същите не са били детайлно отразени в представения по делото опис. Съдът обаче намира, че тези щети подлежат на обезщетяване, доколкото се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като това обстоятелство се установява както от приложения по делото констативен протокол, в който са описани щетите, причинени от ПТП, така и от описа на щета, от които е видно, че задната броня по цялата си дължина е била увредена вследствие на удара, поради което е нелогично посочените двата детайла да бъдат изключени от причинно-следствения процес. Представени са фактури, доказващи извършването на ремонт на посочените детайли, поради което решението в частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за разликата над присъдената част до претендирания размер от 4523,56 лв. е отхвърлена, следва да бъде отменено, като разликата се присъди в полза на ищеца.

По отношение на решението в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на мораторна лихва, съдът намира същото за правилно. Видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение, изпратена от ищеца до ответника, в същата е обективиран и опис на приложените документи, като изрично е отбелязано, че се изпращат копия на следните документи – уведомление за щета, застрахователна полица, опис на щети и документ за платено обезщетение. В графа „протокол от ПТП №/ констативен протокол“ не е отбелязано с тикче, че такъв документ се прилага към поканата за доброволно изпълнение, било то и копие, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че за ответника не е била налице възможност да прецени дали е настъпило ПТП, нито дали в него е участвало МПС, по отношение на което осигурява покритие по застраховка „Гражданска отговороност“, след като протокол от ПТП не му е бил представен.

Съгласно разпоредбата на чл.412 от КЗ, когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5. В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва:

1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или

2. мотивирано да откаже плащането.

3

В случая кредиторът - ищец не е оказал съдействие на ответника, като не е изпълнил собственото си задължение за представяне на всички доказателства, доказващи основанието на претенцията, поради което и на основание чл.96 от ЗЗД вр.чл.412,ал.3 от КЗ ответникът се е освободил от последиците на забавата във връзка със задължението си за заплащане на регресно обезщетение и не дължи мораторна лихва. С оглед изложеното, в тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид частичната промяна в изхода на спора, в полза на ищеца се явяват дължими разноски за първоинстанционното производство в размер на 1200,78 лв. Тъй като СРС му е присъдил сума в размер на 1168,77 лв., следва да му се доприсъди разликата от 32,01 лв.

В полза на ответника с оглед отхвърлената част от исковите претенции е дължима сума в размер на 0,12 лв., поради което решението в частта, в която му е присъдена разликата над тази сума до сума в размер на 18,02 лв. следва да бъде отменено.

Във въззивното производство в полза на въззивника-ищец следва да се присъдят разноски в размер на 78,15 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. В полза на въззивамия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 32,64 лв.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 72724 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 20268, по описа за 2019 г. на СРС, 166 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЗАД „А.Б.“ иск с правно основание чл.411,ал.1 от КЗ срещу ЗД „Е.“ АД за заплащане на разликата над присъдената сума от 4419,35 лв., представляваща регресна претенция по щета № 0300/17/456/501936, до пълния предявен размер от 4538,56 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.04.2019 г. до изплащане на вземането, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК: ******* разликата над присъдената сума от 4419,35 лв. до пълния предявен размер от 4538,56 лв., представляваща регресна претенция по щета № 0300/17/456/501936, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.04.2019 г. до изплащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 от ЗЗД за сумата от 224 лв. – лихва за забава за периода 10.10.2018 г. – 08.04.2019 г. , както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника за разликата над сума в размер на 0,12 лв. до сума в размер на 18,02 лв.

ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК: ******* разноски за първоинстанционното производство в размер на 32,01 лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 78,15 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, ЕИК: ******* да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ******* разноски във въззивното производство в размер на 32,64 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението в частта, в която искът е уважен на основание чл.411,ал.1 от КЗ за 4 сумата от 4419,35 лв., представляваща регресна претенция по щета № 0300/17/456/501936, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.04.2019 г. до заплащане а вземането, не е обжалвано.