Определение № 25706 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25706 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110103818 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Депозирана е молба от ответника с вх. № 363542/06.11.2025 г., чрез юрк. В. Н., с която е заявено искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 18575/15.10.2025 г. в частта за разноските. Ответникът е направил искане за намаляване размера на присъдените на ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че съдът не се е произнесъл по възражението за прекомерност на разноските в заповедното производство.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищците Ю. П. К., Я. Я. К., А. П. А. и М. А. А., чрез адв.

С. Б., депозират становище, с което молят да бъде отхвърлено искането на ответника. Счита, че така определеното възнаграждение за адвокат, заплатено от всеки един от ищците, е справедливо и съответстващо на осъщественото процесуално представителство.

Съдът, като се запозна с искането на ответника и становището на ищеца, намира молбата по чл. 248 ГПК за подадена в срок и от легитимирана страна, поради което счита същата за процесуално допустима, като по същество съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно приложените на л. 96 и сл. договори за правна помощ уговореното от всеки от ищците адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв. е било заплатено в брой, за което договорът служи като разписка. Това удостоверяване е достатъчно за установяване факта на заплащане на възнаграждението. Отделно от това, претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв. е справедливо и адекватно. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС.

В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски.

Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително 1 е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на ищците бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни фактори, че процесуалният представител на ищците е извършил действия по изготвяне на исковата молба, молба-становище по отношение на депозирания от ответника отговор, както и действия по снабдяване с документи въз основа на издадени съдебни удостоверения и подаване на писмена защита.

Като взе предвид горното, съдът намира, че в полза на всеки от ищците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв., с оглед което искането по чл. 248 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, от ответника „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, чрез юрк. В. Н., с вх. № 363542/06.11.2025 г., за изменение на Решение № 18575/15.10.2025 г., постановено по гр.д. № 3818/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав, в частта за разноските, присъдени на процесуалния представител на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2