Решение № 9132 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9132 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110105920 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Ю. Р., Р. А. Р. чрез законния му представител А. Ю. Р. и Д. А. Р. чрез законния й представител А. Ю. Р., за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност при квоти, както следва: за А. Р.- 4/6; за Р. Р. и Д. Р.- по 1/6, следните суми: сумата от 452,22 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.10.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ап. 41, аб. № 99450, сумата от 23,91 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г., сумата от 2,32 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 02.2020г. до 02.2021г., както и 1,81 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 02.02.2023г., до окончателното изплащане на вземането.

Сумите се разпределят както следва:

За А. Ю. Р.: сумата от 301,48 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.10.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ап. 41, аб. № 99450, ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 15,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г., сумата от 1,54 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 02.2020г. до 02.2021г., ведно със законната лихва считано от 1

02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 1,20 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.

За Р. А. Р.: сумата от 75,37 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.10.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ап. 41, аб. № 99450, ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 3,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г., сумата от 0,38 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 02.2020г. до 02.2021г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 0,30 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.

За Д. А. Р.: сумата от 75,37 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.10.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ап. 41, аб. № 99450, ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 3,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г., сумата от 0,38 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 02.2020г. до 02.2021г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 0,30 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.

В исковата молба са изложени твърдения, че А. Ю. Р. и Теодора Георгиева Маджарова са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. С оглед настъпилата смърт на Теодора Маджарова насочват претенцията си и срещу нейните наследници. Сочат, че ответниците са употребили топлинна енергия в имот[1]ап. 41, находящ се в гр. София, ул. Бадемова гора № 35, бл. 68, вх. А, ет. 9, аб. № 99450 за периода от м. 05.2019г. до м. 10.2021г., както и услуга за дялово разпределение за периода от м.

02.2020г. до м. 02.2021г. за процесната стойност, но не са я заплатили, като не са погасили задълженията си. С уточнителна молба от 15.03.2023г. ищецът е посочил, че насочва претенцията си срещу А. Ю. Русинов в лично качество и в качеството му на законен наследник на Теодора Георгиева Маджарова, починала на 04.06.2018г., както и срещу Р. А.

Р. и Д. А. Р. в качеството им на наследници на Теодора Маджарова. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Р., с който се възразява за недължимост на претендираната сума поради нейното погасяване чрез онлайн платформа epay.bg, чрез която са извършени следните плащания- на 11.12.2021г.- 58,22 лева; на 15.10.2021г.- 75,73 лева; на 27.09.2021г. – 26,43 лева; на 20.08.2021г.- 164,43 лева; на 29.07.2021г.- 20,33 лева; на 20.06.2021г.- на 16,56 лева; на 28.05.2021г.- 129,54 лева и на 20.04.2021г.- 138,14 лева, общо- 629,38 лева. Било извършено 2 и плащане на 11.08.2020г. чрез онлайн банкирането на А. Р. в размер на 15,35 лева. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск поради заплащане на претендираните суми. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца да докаже е наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изпадането на ответниците в забава и размера на мораторните лихви. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните за процесния период са били налице облигационни правоотношения по договор за продажба на топлинна енергия, както и че за процесния имот през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в количеството и стойността, посочена в исковата молба.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.06.2012г. от който е видно, че Теодора Георгиева Маджарова и А. Ю. Р. са придобили правото на собственост върху процесния имот апартамент № 41, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“ № 35, бл. 68, вх. А, ет. 9, като съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. От приетото удостоверение за наследници на Теодора Георгиева Маджарова се установява, че същата е починала на 04.06.2018г. /преди началото на процесния период/ и е оставила за наследници ответниците А. Ю. Р. /притежаващ общо 4/6 ид.ч. от имота/, Р. А. Р.

/притежаващ 1/6 ид.ч./ и Д. А. Р. /притежаваща 1/6 ид.ч./. Също така размерите на процесните вземания се потвърждават от представените с исковата молба фактури и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение в сградата е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД и същото е извършено. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на 3 ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. Следователно за ищцовото дружество е възникнало вземане за цена на услугата дялово разпределение.

Относно мораторната ливхва върху главницата за топлинна енергия, по отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 от тях е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.

Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок считано от края на периода, за който се отнася фактурата/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на срока за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на главницата за топлинна енергия, поради което дължат мораторна лихва за процесния период.

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г., следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху заявеното възражение за погасяване на процесните задължения чрез плащане, както и за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът намира следното.

От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че претендираните вземания за цена на топлинна енергия в размер на общо 452,22 лева са дължими само за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. включително. Макар че с исковата си молба ищецът е заявил период на вземането от м.05.2019г. до м.10.2021г., в действителност за времето от м.05.2020г. до м.10.2021г. няма дължими и претендирани суми, тъй като 4 всички те са погасени чрез извършените от ответника А. Р. плащания преди предявяването на иска. В експертното заключение и приложението към него, както и при разпита на вещото лице е изяснено по категоричен начин, че плащанията по представените с отговора на исковата молба платежни документи са отчетени от ищцовото дружество, но с тях не е погасена процесната главница за цена на топлинна енергия от 452,22 лева. Въпреки предоставената на ответниците допълнителна възможност, последните не са представили допълнителни доказателства за плащане и на процесната сума от 452,22 лева, дължима за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. Ето защо възражението за погасяване на процесната сума чрез плащане е неоснователно.