Решение № 870 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000501415 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1701/13.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1206/2025 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, I-19, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. И. Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1022.58 евро /2 000 лева/, настъпили в резултат от воденото срещу нея АНД №7/2024 г. на ВС-Сливен, приключило с влязла в сила на 27.06.2024 г. оправдателна присъда, сумата от 86.07 евро /168.33 лева/ лихва за забава за периода от 27.06.2024 г. до 03.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1380.49 евро /2700 лева/ обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, представляваща заплатено адвокатското възнаграждение, сумата от 116.06 евро /226.99 лева/ лихва за забава за периода от 27.06.2024 г. до 03.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2025 г. до окончателното плащане е отхвърлил исковете до пълните предявени размери - от 2000 лева/1022.58 евро до 50 000 лева/25564.59 евро- обезщетение за неимуществени вреди, мораторна лихва върху същото от 168.33 лева/86.07 евро до 7390.44 лева/3778.67 евро, включително и за периода от 10.01.2024 г. – датата на привличането й като обвиняем до 27.06.2024 г., за разликата от 226.99 лева/116.06 евро до 344.61 лева/176.20 евро лихва за забава върху обезщетение за имуществени вреди, включително и за периода от датата на плащането до 27.06.2024 г.

Срещу това решение, в частта, с която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди и лихва за забава върху тях, е подадена въззивна жалба от И. И. Й., която поддържа, че същото е неправилно и необосновано, в противоречие със събраните по 1 делото доказателства в обжалваните части съдът е отхвърлил предявените искове до посочените във въззивната жалба размери. Първоинстанционният съд неправилно приел, че воденото наказателно производство не е довело до понижаване на самочувствието й, уронване на доброто й име, авторитет сред колеги и в учебното заведение, както и не е довело до затруднение в нейните социални контакти, че се е затворила, и че не била игнорирана от нейните колеги, като съдът неправилно приема, че не е налице причинно следствена връзка между воденото наказателно производство и тези негативни отражения върху ищеца. Съдът не коментирал представените писмени доказателства - дипломи за завършено образование, от което е видно, че ищецът действително е старателен към обучението си човек, както и постъпилите документи от двете висши учебни заведения за образованието й по хибридната военна и медицинска специалност, от които било видно, че тя именно в периода на наказателното производство е понижила успеха си, пропускала е занятия и изпити. Съдът не отчел, че наказателното производството се е водило с изключително голяма интензивност и наситеност на процесуални действия, особено в досъдебната му фаза, където са всети показания от голям кръг хора, изземвани са данни, записи, правени са огледи в учебното заведение, експерименти и т.н., което било логично да се е разчуло из учебното заведение и сред колегите на ищеца, и допълнително е довело до стрес и притеснения у ищеца и нейно затваряне. Първоинстанционният съд не отчел факта, че ищецът е военнослужещ, тепърва обучаващ се за военен медик и едно осъждане можело да прекрати кариерата му още в зародиш, че е млад човек, в началото на своя съзнателен житейски път и се касае за една необмислена и в следствие на младежки порив постъпка.

Неправилно съдът приел, че притесненията у ищеца, че нейният договор за обучение ще бъде прекратен като военнослужещ и ще трябва тогава да връща парите за обучението са били причинени от собственото й дисциплинарно нарушение. Съдът не е отчел, че по ЗОВСРБ несъвместимост с военна служба е задължителна при наказателно осъждане за умишлено престъпление, но не и процесното дисциплинарно нарушение, наказанието по което не е основание за прекратяването на договора на ищеца. Съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, което било силно занижено и несправедливо, в противоречие с критериите относно приложението на чл. 52 от ЗЗД. Не били приложени и изследвани относимите обстоятелства, очертани в ППВС № 4/1968 г.

Оопределеното обезщетение по размер било в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът Прокуратурата на Република България не е подала отговор на въззивната жалба и не е взел становище по нея.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ от И. И. Й. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от незаконното обвинение за престъпление по НК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането; сумата от 7 390.44 лева мораторната лихва за забава върху дължимата главница за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.01.2024 г. – денят на привличане като обвиняем до 02.02.2025 г. – денят, предхождащ депозирането на исковата молба; 1500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, представляващи разходи за адвокатското възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 225.16 лева, представляваща мораторната лихва за забава върху дължимата главница за обезщетение за имуществени вреди за периода от 04.01.2024 г. – 2 денят на плащането, до 02.02.2025 г. - денят, предхождащ депозирането на исковата молба;

1200 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение за адвокатското възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането; сумата от 119.45 лева мораторната лихва за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди, за периода от 15.05.2024 г. – денят на плащането, до 02.02.2025 г. - денят, предхождащ депозирането на исковата молба. В исковата молба се сочи, че наказателното производство по ДП № 38РП/2023 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – Сливен, пр. пр. № 223/2023 г. е образувано на 20.07.2023 г. с постановление на прокурор при Сливенска военно-окръжна прокуратура срещу трима курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, за това, че за времето от 22:30 ч. на 06.01.2023 г. до 04:30 ч. на 07.01.2023 г. напуснали без разрешение мястото на службата си и по този начин се отклонили групово от военна служба – престъпление по чл. 380, ал. 2 от НК. С Постановление на ВОП – Сливен на 10.01.2024 г. е привлечена в качеството на обвиняема курсант от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, специалност: „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“;

Специализация „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“, обучаем във ВВМУ „Н.

Й. Вапцаров“ – Варна, за това, че на 07.01.2023 г. за времето от 00:14 ч. до 04:42 ч., в гр.

Варна, заедно с курсант К. Г. Г. с ЕГН ********** и курсант Д. Т. Р. с ЕГН **********, без разрешение напуснала частта си – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, като по този начин групово се отклонила от военна служба за срок по-малък от едно денонощие – престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК. С Протокол на 11.01.2024 г. на И. И. Й. е предявено разследването. На 15.01.2024 г. е съставено обвинително мнение от военен разследващ полицай РС „Военна полиция“ – Варна, на основание чл. 235 от НК, с постановление да се представи пред наблюдаващия военен прокурор, с мнение за предаване на съд на обвиняемите за извършено престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК.

Внесено е предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и е образувано Административно наказателно дело № 20246500200007 по описа за 2024 г. на Военен съд – Сливен. С Решение № 3 от 04.04.2024 г.

Военен съд – Сливен по АНД № 7/2024г. се произнася и на основание чл. 378, ал. 4 от НПК признава обвиняемата И. И. Й. за невиновна в това, че на 07.01.2023 г. за времето от 00:14 ч. до 04:42 ч., в гр. Варна, без разрешение напуснала частта си – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, като по този начин групово се отклонила от военна служба за срок по-малък от едно денонощие – престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК, я оправдава по предявеното обвинение. Гореописаното решение на Военен съд – Сливен е обжалвано от подсъдимата, с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемата да бъде призната за невиновна на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 от НПК, но на различно от приетото от Военен съд – Сливен основание. Решението е протестирано и от Военно - окръжна прокуратура – Сливен с твърдение, че решението е неправилно, с искане обвиняемата да бъде призната за виновна и да бъде наказана по реда на Глава 21 от НПК за извършеното от нея деяние, като на основание чл. 78а от НК да й бъде наложено наказание „Глоба“, като едва в съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста, но не го и оттегля, а иска потвърждение на първоинстанционния съдебен акт, тъй като деянието е извършено, но с незначителна степен на обществената опасност, а случаят е малозначителен. С Решение № 10 от 27.06.2024 г. по образувано Въззивно административно наказателно дело № 20246000600034 по описа за 2024 г., Военно-апелативен съд - София потвърждава Решение № 3/04.04.2024 г. по АНД № 7/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен, което е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, и така с посоченото въззивно решение ищцата е окончателно оправдана по повдигнатото й обвинение, с което е предадена на съд.

Наказателното преследване по отношение на И. И. Й. продължило повече от шест месеца /от 10.01.2024 г. – предявяването на обвинение против нея и привличането й като обвиняем, до 27.06.2024 г. – постановяването на Решение № 10 от 27.06.2024 г. на Военно-апелативен съд, с което се потвърждава Решение № 3/04.04.2024 г. по АНД № 7/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен, с което признава обвиняемата И. И. Й. за невиновна, като на основание чл.

3

304 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК я оправдава по предявеното обвинение за престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК/. Воденото наказателно производство се отразило силно негативно на ищеца. Нейното нервно-психическото и емоционално състояние се влошили, били засегнати личността, достойнството и здравословното й състояние, също били застрашени обучението и бъдещата й репутация в редиците на Българската армия, както и реално налице била евентуална невъзможност в бъдеще изобщо да упражнява професията си, за която тепърва още учи, а евентуалното й осъждане поставя под въпрос бъдещата й работа, при това още в самото начало на професионалната й кариера, с оглед на несъвместимостта по ЗОВСРБ с факта на осъждането, предвид обучението й като курсант въз основа на сключения Договор за военна служба № 817/06.08.2021 г., и всичко това нарушило силно нейния нормален начин на живот и контакти. През тези шест месеца интензивно и до сега била под постоянен стрес и нервно напрежение, в резултат от интензивно провежданите процесуални и следствени действия, престъплението, което се разследвало и повдиганото обвинение. Самочувствието й се понижило, била игнорирана в голямата им част от приятели, колеги и обкръжаващи я лица от обичайното й иначе социално обкръжение. Обвинението и всички действия по досъдебното производство, както и свързаните с него мерки, рефлектирали върху социалния й живот и личната емоционална сфера на ищеца, довели до характерова промяна, изразяваща се в отказ от общуване, затвореност, тревожност, каквито проявления доверителят ни нямала преди това. Изпитвала силно психическо и нервно напрежение – безпокойство, нервност, тревожност, започнала да не може да спи и стояла будна по цяла нощ, докато преди това не е имала проблеми със съня. От жизнен, контактен, енергичен, работещ, позитивен и ангажиран човек се превърнала в нещастен, притеснен и унизен човек и личност, съсипана физически и психически, изпитваща притеснения и негативни емоции.

Разпечатката съдържа 25 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a138c3e-b0fe-425b-8e93-273d3326cb39