Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3392 от 15.09.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1750/2022
Вид
Определение № 3392
Подписан
15.09.2022
В сила
11.10.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3392 гр. Варна, 14.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501750 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 266753/04.07.2022г., депозирана от В. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Марица" № 3, действащ чрез пълномощника си адв. Д.П. от ВАК, срещу Определение № 260520/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по цитираното гражданско дело

Решение

№

260179/21.03.2022г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на Д. ЛЮБ. Б. разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за значителна правна и фактическа сложност на делото, обуславяща дължимостта на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

Моли се за отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на ново, с което Решение № 260179/21.03.2022г. по гр.д. № 14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, да бъде изменено в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на Д. ЛЮБ. Б. разноски за заплатен адвокатски хонорар.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Д. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Княз 1

Борис I“ № 17, действаща чрез пълномощника си адв. П.С. от ВАК, в който се застъпва становище за нейната неоснователност и се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че изводът на ВРС за дължимост на адвокатското възнаграждение в пълния претендиран размер е съобразен с разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, чл. 2, ал. 5 и чл.

7, ал. 9 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. и практиката на ВКС по приложението им. Моли се за потвърждаване на определението в атакуваната част.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК третото лице - помагач на страната на ответницата по първоначалните искове Д. ЛЮБ. Б. – Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, редовно уведомено, не е депозирало отговор на частната жалба.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав е образувано по предявени от В. Д. Р., ЕГН **********, срещу Д. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, седем осъдителни иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на получени от ответницата без основание суми по изп. дело № 728/2015г., изп. дело № 729/2015г. и изп. дело № 1040/2015г., трите по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 в КЧСИ и район на действие ОСВарна, както и изп. дело № 25/2015г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова с рег.

№ 769 в КЧСИ и район на действие ОС-Търговище, които суми представляват разноски за заплатени адвокатски възнаграждения по сключени между страните седем броя договори за правна защита и съдействие, както следва:

4000 лв. по договор без отразена дата за процесуално представителство по изп. д. № 728/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров; 1300 лв. по договор от 19.02.2016г. за процесуално представителство пред Окръжен съд - Варна във връзка с подадена жалба вх. № 20135/28.09.2015г. по изп. д. № 728/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров; 1300 лв. по договор от 30.11.2015г. за процесуално представителство пред Окръжен съд - Варна във връзка с подадена жалба вх. № 20124/28.09.2015г. по изп. д. № 728/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров; 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие 15.03.2015г. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 121/2015г. по описа на Районен съд – Девня; 2000 лв. по договор без отразена дата за 2 процесуално представителство по изп. д. № 729/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров; 6000 лв. по договор от 30.05.2015г. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 429/2015г. по описа на Районен съд – Девня и 6000 лв. по договор от 20.08.2015г. за процесуално представителство по изп. д. № 1040/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров.

В условията на евентуалност са предявени и седем осъдителни иска с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съответно за всяка една от посочените по-горе суми, като получени от ответницата в изпълнение на възложени й от ищеца поръчки.

Приети за съвместно разглеждане са и шест насрещни осъдителни иска с правно основание чл. 286 ЗЗД от Д. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, срещу В. Д.

Р., ЕГН **********, както следва: за сумата от 1000 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 11.09.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение на първоначалния ищец по административен ред; за сумата от 1000 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 13.01.2015г. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 22/2015г. по описа на РС – Девня; за сумата от 1404, 91 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 15.03.2015г. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 121/2015г. по описа на РС – Девня; за сумата от 1300 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 30.11.2015г. за процесуално представителство пред Окръжен съд-Варна във връзка с подадената жалба вх. № 20124/28.09.2015г. по изп. д. № 728/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров; за сумата от 1300 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 19.02.2016 г. за процесуално представителство пред Окръжен съд - Варна във връзка жалба вх. № 20135/28.09.2015г. по изп. д. № 728/2015г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, както и за сумата от 200 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие за присъединяване на изпълнителния лист за разноските по жалба с вх. № 20124/28.09.2015г. към изп. д. № 728/2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата подаване на исковата молба по насрещния иск – 12.07.2019г., до окончателното изплащане на възнагражденията.

С постановеното по делото Решение № 260179/21.03.2022г. предявените от В. Д. Р. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, както и евентуално съединените с тях такива по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, са отхвърлени изцяло, уважени са изцяло предявените насрещни искове и в полза на Д. ЛЮБ. Б. са присъдени 3 разноски за производството по гр. д. № 14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в общ размер на 6968,20 лв., от които 4010 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по предявените срещу нея искове и 2450 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по предявените от нея насрещни искове.

С молба вх. № 264524/08.04.2022г. с правно основание чл. 248 ГПК В.

Д. Р. е поискал Решение № 260179/21.03.2022г., постановено по гр. д. № 14825/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, да бъде изменено в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на Д. ЛЮБ. Б. разноски за адвокатско възнаграждение.

С атакуваната част на постановеното по цитираното дело Определение № 260520/07.06.2022г. съставът на ВРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че присъденото адвокатско възнаграждение за защита по предявените срещу Д. ЛЮБ. Б. четиринадесет осъдителни искове, съотв. с пр. осн. чл. 59 ЗЗД и чл. 284, ал. 2 ЗЗД, е под нормативно определения минимум за същото, а сумата от 379,66 лв., с която присъденото за процесуално представителство по предявените от нея насрещни искове възнаграждение надвишава минималния размер на същото, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, обема на материалите по него и конкретно извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, не обуславя извод за прекомерност на възнаграждението.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 ЗА минимален размер на възнаграждението.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 284/06.04.2012г. по ч. гр. д. № 238/2012г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 70 от 05.02.2018г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018г., I ТО, Определение № 477/04.11.2016г. по ч. т. д. № 1218/2016г. на ВКС, I ТО, Определение № 137 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2020 г., III г. о., ГК и др., когато между едни и същи страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата държавна такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение, доколкото последното е уговорено за защита на едно благо.

С оглед на това, в настоящия случай договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4010 лв. от Д. ЛЮБ. Б. за защита по предявените срещу нея осъдителни искове /доколкото седем от тях са евентуално съединени такива/ не е под минимума за същото в размер на 3352 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3, вр. с чл. 2, ал. 5, вр. с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските 4 възнаграждения, съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове /в този см. и Определение № 146 от 04.04.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022г., II т.о., ТК/ в какъвто смисъл е изводът на районния съд.

Независимо от това обаче, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, обусловена както от броя на предявените искове, така и от значителния обем на приетите и обсъдени по делото писмени доказателства и извършените от процесуалните представители на страните процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 685 лв., с която същото надвишава посочения по-горе минимален размер на възнаграждението, не обуславя извод за прекомерност на определената цена на предоставената адвокатска защита. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че процесуалният представител на ответницата по първоначалните искове е взел участие във всички проведени по делото открити съдебни заседания /четири на брой/ със събиране на доказателства, в т.ч. разпит на свидетели, изслушване на експертизи – съдебно-счетоводна, съдебно-почеркова и допълнителна такава, изготвил е отговор на исковата молба, в който са обективирани и насрещните искове, както и писмена защита.

По аналогични съображения въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че присъденото в полза на страната адвокатско възнаграждение в размер на 2450 лв. за процесуално представителство по предявените от нея шест насрещни иска, превишаващо с 379,66 лв. минималния размер на същото, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2, вр. с чл. 2, ал. 5, вр. с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове, не е прекомерно.

С оглед на изложеното, в атакуваната част обжалваното определение е правилно като краен резултат, поради което и следва да бъде потвърдено.