Определение № 443 от 19.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Монтана, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500345 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 от ГПК във вр. с чл. 414а от ГПК, образувано по частна жалба на Б. С. Б. против определение № 262/24.06.2026 г. по ч. гр. д. № 211/2026 г. по описа на РС – Берковица в частта, с която е обезсилена заповед за изпълнение № 161/2026 г. относно присъдените разноските.

Жалбоподателят Б. Ст. Б. чрез адв. П. П. развива доводи за недопустимост на определението. Твърди, че при постъпило възражение по чл. 414а от ГПК от длъжника и подаден отговор от заявителя заповедният съд е бил длъжен да се произнесе по възражението, а не да обезсилва заповедта.

Оспорва изводите на БРС, че длъжникът не е дал повод за завеждане на заповедното производство. Длъжникът е имал възможност не само доброволно да плати, когато заявителят е отправял искания до него за справка за плащания, но и въобще да не събира суми по неравноправни клаузи от договор за кредит. Относно дължимостта на разонските се позовава на Директива 93/13, която не допуска част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза.

Като поддържа, че определението в обжалваната част е неправилно, моли то да бъде отменено.

По делото е подадена и частна жалба от „хх“ ООД против заповед за изпълнение № 161/02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 211/2026 г. по описа на РС – Берковица в частта, с която дружеството е осъдено да плати на заявителя в заповедното производство разноски в размер на 110 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

1

Излага доводи, че заявителят в заповедното производство злоупотребява с права, тъй като е завел осемнадесет отделни заповедни производства по различни договори срещу дружеството, като по всяко от тях претендира разноски е единствената цел да се генерират разноски по осемнадесет отделни заповедни производства. На второ място изтъква, че разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство не се дължат в претендирания размер, тъй като по делото липсва каквато и да било фактическа и правна сложност.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

По заявление на Б. Ст. Б. на основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 161/02.02.2026 г. за сумата от 68,51 евро - платена без основание от заявителя на "хх" ООД по договор за потребителски кредит, както и разноски за държавна такса в размер на 10,86 евро и 110 евро възнаграждение за адвокат.

Заповедта е връчена на длъжника "хх" ООД на 7 май 2026 г.

На 5 юни 2026 г. е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК от "хх" ООД, в което се сочи, че дружество е изпълнило частично своето задължение по издадената заповед за изпълнение като е платило главницата с лихва за забава и държавната такса.

Не е платило възнаграждението от 110 евро за адвокат, а заявява, че оспорва дължимостта на тази сума. Възразява срещу присъденото със заповедта за изпълнение адвокатско възнаграждение, за което депозира нарочна жалба.

На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК препис от възражението е връчен на заявителя за становище, както са му указани правните последици от неизпълнение на указанията, посочени в чл. 414а, ал. 4 и ал. 5 ГПК. В срок е постъпило становище, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат.

С обжалваното определение № 262/24.06.2026 г. БРС е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК изцяло, като е приел, че е налице доброволно изпълнение за част от задължението, а тъй като длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, не следва да отговаря за разноските съгласно чл. 414а, ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд намира определението за неправилно относно обезсилването на заповедта за изпълнение в частта за адвокатското възнаграждение.

Заповедният съд е обсъждал дължимостта на разноските във връзка с възражението на длъжника, основано на твърдението, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не е излязъл извън компетентността си, както твърди жалбоподателят Б..

Заявителят в заповедното производство е претендирал връщане на недължимо платени суми, като се позовава на неравноправни клаузи. В тази хипотеза не може да 2 се приеме, че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането.

Директива 93/13 предоставя на потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение. За да се запази ефективността на това право, режимът на разпределяне на съдебните разноски в такова производство не трябва да възпира потребителя да го упражни. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати в следствие установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуалния неравноправен характер на договорни клаузи.

Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. В случая е налице договор, съдържащ неравноправни клаузи, по който заявителят в заповедното производство е извършил недължимо плащане. Осъществени са предпоставките за присъждане на разноски.

Фактът, че заявителят е предявил осемнадесет заявления за издаване за заповеди за изпълнение на основание неравноправни клаузи по различни договори, не може да се тълкува като злоупотреба с право. Налице са осемнадесет отделни правоотношения и заявителят е легитимиран да търси защита по всяко от тях.

Основания за съединяването им в едно заповедно производство не са налице, затова и не може да се намери золупотреба с права в поведението му.

Съдът намира, че евентуалното натрупване на разноски във вреда на недобросъвестен търговец при наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори представлява полезен механизъм за постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за постигане на възпиращия ефект върху продавачите и доставчиците да не прилагат такива неравноправни клаузи спрямо потребителя.

Съдът отменя определение № 262/2026 г. на БРС в частта, с която е обезсилена заповед за изпълнение № 161/2026 г. за присъждане на разноски в размер на 110 евро адвокатски хонорар.

По жалбата на „хх“ ООД против Заповед № 161/02.02.2026 г. в частта за разноските:

3

Жалбата е недопустима поради което МОС я оставя без разглеждане.

Чл. 413, ал. 1 от ГПК допуска обжалване на заповед за изпълнение в частта за разноските. Редът е този по чл. 274 от ГПК – чрез частна жалба, която се подава в едноседмичен срок от връчване на заповедта. В случая заповедта за изпълнение е била връчена на „хх“ ООД на 7 май 2026 г., поради което срокът за обжалване е изтекъл на 14 май 2026 г. Частната жалба е подадена по електронен път на 18 май 2026 г. – след изтичане на срока.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 262/24.06.2026 г. по ч. гр. д. № 211/2026 г. по описа на РС – Берковица в частта, с която е обезсилена заповед за изпълнение № 161/2026 г. относно присъдени разноски в размер на 110 евро възнаграждение за адвокат.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 2227/19.05.2026 г. на „хх“ ООД, ЕИК 202531869, против заповед за изпълнение № 161/02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 211/2026 г. по описа на БРС В ЧАСТТА, с която е присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 110 евро, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

В частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на „хх“ ООД, определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4