Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 24.11.2025, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 1056/2024
Вид
Решение № 258
Подписан
24.11.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Живка Димитрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Свиленград, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620101056 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.

„Околовръстен път” № 260, срещу М. Т. К., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен и настоящ адрес: ......... ..... ... .... .., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на парични суми, дължими по Договор за потребителски кредит № PLUS-19811776 от 06.02.2023 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ (чийто правоприемник е ищецът), като кредитор, и М. Т. К., като кредитополучател, а именно: сумата 5895,15 лв. – главница, сумата 4761,00 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 15.07.2023г. – 26.08.2024г., сумата 876,57 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 15.07.2023г. – 26.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024 г.) до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 06.02.2023 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-19811776 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК:

204915054, в качеството му на Кредитор, и М. Т. К., в качеството му на Кредитополучател, по силата на който Кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 6000,00 лв., при задължение за погасяването му в срок до 15.02.2028г., на 60 месечни вноски по погасителен план.

Кредитополучателят погасил 16 месечни вноски по погасителния план и изпаднал в забава на плащането на погасителната вноска с падеж 15.07.2024 г. С оглед на това и на основание чл.5 от договора кредитът станал предсрочно изискуем.

Ищецът, по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 2023 г. и на основание чл.15, т.1 от ТЗ бил правоприемник на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.

С оглед допуснатото просрочие на вноските по процесния договор и на основание чл. от същия, с исковата си молба ищецът правил изявление за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

1

Ответникът направил плащания по договора в общ размер на 2991,20 лв., от която сума били прихванати 867,02 лв. – за главница и 2124,18 лв. – за договорна лихва. Към датата на подаване на исковата молба (02.09.2024г.) общият дълг по кредита бил в размер на 11532,72 лв., включващ претендираните суми за главница и лихви.

Поради изложеното, ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, оспорва предявените искове изцяло - по основание и размер.

Оспорва твърденията на ищеца за наличието на валидно сключен договор за кредит между праводателя му и ответника, за неизпълнение на задълженията на ответника по процесния договор и за изпадането му в забава. Прави възражение за нищожност на всички клаузи в договора за кредит, поради това, че са неравноправни, като неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя – чл.146, ал.1 от ЗЗП. Прави и възражение за нищожност на договора за кредит на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД - поради противоречие със закона и в частност със Закона за защита на потребителите. Прави и възражение за нищожност на договора за кредит на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, доколкото претенцията за общата сума от 11532,72 лв., съпоставена с размера на кредита - 6000,00 лв., не била морално оправдана. По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, а и от справка в Търговския регистър се установява, че ищецът е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, поради което се явява легитимиран да претендира вземания на това дружество.

От представения с исковата молба Договор за потребителски паричен кредит PLUS19811776 от 06.02.2023 г. и обективирания в него погасителен план се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на кредитор, се е задължил да предостави на ответника М. Т. К., в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 6000 лв., който е следвало да се върне в срок до 15.02.2028 г., на 60 месечни вноски, всяка една в размер на 186,95 лв., платима на 15-то число на месеца. Договорът е сключен при лихвен процент 27,68% и годишен процент на разходите (ГПР) 33,16%.

Посочена е обща стойност на плащанията – 11217,00 лв. Уговорена е т.нар. „такса ангажимент“ в размер на 150,00 лв., като е предвидено в т.2, изр. 4 и 5 от договора, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. От съдържанието на т.2 от договора се установява, че срещу заплащане на „такса ангажимент“ кредитополучателят получава фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.

Съгласно т.5 от договора: „При забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. …“.

Посочено е в договора (в последния абзац, преди подписите на кредитополучател и кредитор), че с полагането на подпис върху същия кредитополучателят удостоверява, че е получил преддоговорна информация в съответствие със закона за потребителския кредит и екземпляр от договора за кредит.

2

Представен е с договора Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК - Стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат кредитополучателят, съобразно изискванията на чл.8 от ЗПФУР.

Видно от представено платежно нареждане от 07.02.2023 г. кредиторът „БНП Париба С.А.“ – клон София е превел на кредитополучателя М. Т. К. сумата 5850,00 лв., с основание за плащане „СЪГЛ. ДОГОВОР PLUS-19811776“.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на кредита по процесния договор е формиран от главница в размер на 6000,00 лв., включваща „такса ангажимент“ от 150,00 лв. Видно от заключението, кредитът е усвоен чрез банков превод по сметка на ответника, така че му е преведена сумата 5850,00 лв., като от главницата от 6000,00 лв. е удържана т.нар. „такса ангажимент“ (т.2, изр.

4 и 5 от договора). Вещото лице е посочило, че от получената справка от ищеца и от движението по кредитната сметка на ответника е констатирало, по кредита има платени три вноски в общ размер на 560,85 лв. Въпреки това, в заключението си е отразило извършените погашения по кредита в два варианта – при платени 3 вноски (както е констатирало вещото лице) и при 16 вноски (както твърди ищецът). Видно от заключението, при погасени 3 вноски по кредита и при настъпила предсрочна изискуемост на 05.06.2025 г. (датата на получаване на препис от исковата молба от особения представител на ответника), ответникът –кредитополучател има следните задължения по процесния договор: сумата 5895,15 лв. – главница, сумата 2911,98 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 15.07.2023 г. – 05.06.2025 г., сумата 205,25 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 16.06.2023 г. – 05.06.2025 г.

Исковата молба съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а препис от нея е получена от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, на датата 05.06.2025 г.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Основателността на предявените осъдителни искове се обуславя от наличието на валидно правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на който е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, настъпилата изискуемост на вземането и неизпълнение от задълженото лице. За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор.

В случая, договорът за заем е сключен при условията на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), който дефинира, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено, използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид приложения договор, правоотношението между страните попада в обхвата на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (сега - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни 3 услуги).

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 910/2014". Чл. 3, т. 35 от посочения Регламент предвижда, че "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Тъй като процесният договор за кредит е сключен под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис от кредитополучателя, електронния документ е представен по делото на хартиен носител, на основание чл.184, ал.1 ГПК.

От представения по делото на хартиен носител сключен от разстояние договор за кредит, в който се съдържат индивидуализиращи личните данни на ответника – заемател три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова сметка, подписан с квалифициран електронен подпис от кредитополучателя, е достатъчно да бъде направен обоснован извод за възникване на облигационно правоотношение между страните въз основа на сключен помежду им договор за кредит. В този връзка, неоснователно е възражението на особения представител на ответника за липса на сключен договор за кредит между праводателя на ищеца и ответника.