Определение № 1293 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1293 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513852 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 355959/30.10.2025 г., подадена от ищеца М.

Г. А. против определение № 43470/20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 30 813/2025 г. на СРС, ГО, 84 състав, с което по молба на ответницата Б. – Й. А.а от 30.06.2025 г. е допълнено в частта относно разноските определение № 28093/30.06.2025 г. по гр.д. № 30 813/2025 г. на СРС, ГО, 84 състав, като в полза на ответницата Б. А.а на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК е присъдено адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на исковата молба в размер на 400 лв.

В жалбата на М. Г. А. се навеждат твърдения, че постановеният акт е неправилен и необоснован. Поддържа се, че на ответницата не се дължат каквито и да било разноски, понеже искането не е направено своевременно / не е сторено с отговора на исковата молба/; съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК разноските остават в тежест на страната, така както са сторени;

Постъпил е отговор на частната жалба от Б. А.а. Излага, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Сочи, че й се дължат разноски по см. на чл. 78, ал. 4 ГПК. Излага, че производството по иска по чл. 49, ал. 1 СК е прекратено поради оттегляне на иска, поради което приложение намирала разпоредбата на чл. 329, ал. 2 ГПК.

Подадена е и частна жалба вх. № 357514/31.10.2025 г. от насрещната страна – ответникът Б. А.а, в чиято полза са присъдени разноски, в частта, с която претендираното от тази страна адвокатско възнаграждение от 2 8551,51 лева е намалено на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК на 400 лв. Моли да й бъде присъдено в цялост претендираното възнаграждение за адвокат по доводи, че е изготвен отговор на исковата молба по казус с трансграничен елемент; водена е обемна кореспонденция; подаването на отговора е довело до прекратяване на производството.

1

Постъпил е отговор на частната жалба от М. А.. Излага, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Сочи, че искането за присъждане на разноски от жалбоподателя не е сторено своевременно – с отговора на исковата молба, поради което разноските не следва да бъдат възлагани на насрещната страна.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV E въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя и ответника по жалбата, приема следното.

Частните жалби с оглед изискванията за редовност са процесуално допустими подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В конкретния случай първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искане от ответницата по делото А.а за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК с молба вх. № 227950/30.06.2025 г. Тези разноски са платими от жалбоподателя ищец М. А., поради което за него съществува правен интерес да обжалва определението. Жалбата на ответницата също е допустима – представен е списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в молба вх. № 227950/30.06.2025 г.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения.

Производството по гр.д. № 30 813/2025 г. на СРС, ГО, 84 състав е образувано по предявен от М. Г. А. против ответницата Б. – Й. А.а иск по чл. 49 СК за прекратяване на брака с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. В исковата молба, подадена от съпруга, се излага, че от брака има едно родено дете.

Подаден е отговор на исковата молба от ответницата Б. – Й. А.а от 06.06.2025 г., чрез адвокат, в който отговор се оспорва компетентността на българския съд да прекрати брака между страните. Ответникът сочи, че считано от 2018 г. семейството живее в Кралство Нидерландия, като детето живее именно там, учи в холандско училище в гр. Хилверсум. Сторено е искане за прекратяване на делото. Към отговора са представени документи на холандски език с превод на български език относно това, че детето е записано и посещава в холандско училище.

С молба вх. № 217411/20.06.2025 г. ищецът на осн. чл. 232 ГПК оттегля иска.

Следва да се посочи, че до този момент нито една от страните не е сторила обосновано искане за присъждане на разноски с представяне на доказателства за сторването им.

С определение № 28093/30.06.2025 г. по гр.д. № 30 813/2025 г. на СРС, ГО, 84 състав, на осн. чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска производството по делото е прекратено без да бъдат присъждани разноски поради липсата на искане за това.

Прекратителното определение е от 30.06.2025 г. и в същия ден - 30.06.2025 г., е входирана от ответника молба вх. № 227950/30.06.2025 г. с искане за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК.

Тази молба е изпратена за становище на насрещната страна, която с молба от 30.07.2025 г. е сторила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът Б. – Й. А.а претендира на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК разноски от 2 8551,51 лева за заплатен по банков път адвокатски хонорар и от 292 лв. за превод на документи от холандски на български език.

С обжалваното определение № 43470/20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 30 813/2025 г. на СРС, ГО, 84 състав е допълнено предходното определение в частта 2 относно разноските, като на Б. А.а са присъдени 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата на ищеца е неоснователна. Искането на ответницата за присъждане на разноски е сторено своевременно – непосредствено / в случая и в същия ден/ след прекратяване на производството. Съгл. т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, най-късно до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция, страната следва да представи списък по чл. 80 ГПК, тъй като това е и последния момент, до който могат да се сочат валидно доказателства. В случая обаче производството е прекратено преди първо заседание и дори до момента на прекратяването му ответницата да не е сторила искане за присъждане на разноски / което впрочем се отнася и за ищеца/, то тя е направила това искане непосредствено след прекратяване на производството. Искането е сторено в деня на постановяване на прекратителното определение и в срока по чл. 248 ГПК.

На следващо място, при прекратяване на делото, образувано по иск за развод по чл. 49 СК, не е приложим чл. 329, ал. 1 ГПК.

Според чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Съгласно чл. 329, ал. 2 ГПК при отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 и 78а ГПК. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.

Разпоредбата на чл. 329 ГПК се явява специална по отношение на общата чл.

78 ГПК. Съгласно нормата на чл. 329 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Когато предявяването на иска е законно необходимо - например по конститутивния иск за развод или по този за делба, за да се постигне даден правен резултат, отговорността за разноски се определя по други правила, а не съобразно чл.

78 ГПК.

В хипотеза като настоящата, при която производството е прекратено поради оттегляне на иска, съдът не се произнася по вината и приложение намира ал. 2 на чл.

329 ГПК или разноските си присъждат по общите правила на чл. 78 ГПК. Страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството – така Определение № 692 от 29.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4283/2014 г. на ВКС, Трето г. о.

Правилно СРС е присъдил на ответника по оттегления иск разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от фактура № 159/30.05.2025 г. и преводно нареждане от същата дата е уговорен и заплатен по банков път адвокатски хонорар в размер на 2 8551,51 лева / или 1 460 евро/.

С обжалваното определение по чл. 248 ГПК съдът е намалил претендираното от ответницата възнаграждение от 2 8551,51 лева на 400 лв. Жалбата на ответника също неоснователна. Защитата на ответника по делото в случая се изразява в подаване на отговор на исковата молба и последващо производство не се е развило. С оглед фактическата и правна сложност на делото – прекратено поради оттегляне на исковете при липса на спор между страните, че детето е с местопребиваване в Кралство Нидерландия, правилно е определено като дължимо адвокатско възнаграждение от 400 3 лв. Воденето на обемна кореспонденция, сочено като довод в жалбата, предхожда завеждането на иска. Относно разноските за превод на документи е сторено отделно искане, произнасянето по което не е предмет на частната жалба на А.а.

Определение № 43470/20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 30 813/2025 г. на СРС, ГО, 84 състав следва да бъде потвърдено в цялост.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 43470/20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 30 813/2025 г. на СРС, ГО, 84 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4