Решение № 365 от 18.05.2023, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 365 от 18.05.2023 г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА при участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа адм. дело № 508/2023 г. по описа на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на О.К., гражданин на М., против Решение № УПП-284/21.04.2023 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ - Д. З..

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и чл.

15, б. гвТ от Директива 2004/83/ЕО. Административният орган неправилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспореният акт е немотивиран, вкл. и не било изследвано законодателството на М.. Били обсъдени подробно обстановката в М., положението на различните етнически групи, заплахите, на които жалбоподателят е обект, но не били изложени конкретни правни изводи относно явната неоснователност на жалбата. Не били налице основанията на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ, неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Оспорва твърдението на органа, че изложеното като обстоятелства от негова страна е извън предмета на закона. Твърди, че иска да живее в България. Моли решението да бъде отменено, а преписката Р върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят - О.К., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител - адв. Ч., поддържа изложеното в жалбата и моли оспореното решение да бъде отменено. Твърди, че съпътстващата бедност на населението в М. поставя гражданите на риск от посегателства срещу имуществото и личността им, поради което е основателно искането на жалбоподателя да бъде признат за бежанец и да му бъде предоставен статут.

Ответникът

Р Интервюиращ орган при ДАБ при МС /Д. З./, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Акцентира върху факта, че чужденецът желае да достигне до Испания или Франция, където да намери по-добри живот и работа. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На

18.04.2023 г. О.К. - гражданин на М., е поискал международна закрила в Република България, на която дата чужденецът е регистриран в Транзитен център Р с. Пъстрогор, като лице от мъжки пол, роден на *** г. в гр. У., М., ЛНЧ **********, етническа принадлежност - арабин, религия: мюсюлманин Р сунит, семейно положение Р неженен /регистрационен лист Р л. 30/.

На

18.04.2023 г. е проведено интервю с г-н О.К. в условията на ускорено производство /протокол Р л. 11-12/. Твърди, че проблемите, които имал в М. били свързани с бедността. Баща му бил инвалид, нямали собствено жилище, живеели под наем. Молителят и брат му работили, но работата била малко или заплащането било ниско. Понякога получавал по 10 евро на ден, които не им достигали. Поради това взел решение да замине за Испания или Франция, където да работи като бояджия, и печели повече. Напуснал М. на 26.02.2023 г., легално с паспорт и самолет в посока Турция, като останал там в продължение на 1 месец. Преминавайки на територията на Република България нелегално, пеша, в група от 9 човека с трафикант, след 6 дни бил задържан от полицията. Твърди, че не членува в политическа партия или организация, както и, че не е имал проблеми с властите в М.. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито бил имал проблеми на етническа или религиозна основа. О.К. е заявил, че би се завърнал в държавата си по произход в бъдещ момент, ако си намери работа и е по-добре финансово, за да се види със семейството си, като е подал молба за закрила в Република България, защото гвсички подавахаТ.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция гМеждународна дейностТ към ДАБ при МС относно Кралство М. от 24.02.2023 г. /л. 13-15/ с Решение № УПП-284/21.04.2023 г. на Д. З. - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център Р с. Пъстрогор, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на О.К. /л. 8-10/.

Решението е връчено на О.К. на 21.04.2023 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, Решение № УПП-284/21.04.2023 г. е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център Р с. Пъстрогор, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед № РД05-446/21.06.2022 г. на Председателя на ДАБ - л. 16/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на О.К. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/.

Изискано е становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.

Този извод е формиран след анализ Р налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл.

9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство при наличието на основания по чл. 13, ал. 1 ЗУБ, в указания от законодателя срок е отхвърлил молбата на О.К. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал.1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - О.К., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т.

3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта Р издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ гпри наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователнаТ.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ гмолбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл.

8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставена международна закрила.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ гстатут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в неяТ. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай г-жа О.К. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност както в страната по произход - М., така и в страната, в която е живял легално 1 месец Р Турция, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан, върху него не е оказвано насилие в страната по произход. Следва да се акцентира обаче върху изявленията на г-н О.К., дадени пред интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне М., а го е направил доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставянето на международна закрила в Република България, тъй като гвсички подавахаТ и че иска да отиде в Испания или Франция, за да търси по-добра работа, се констатира и нежеланието му да се върне в М. освен ако си намери работа и е по-добре финансово, което не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл.

8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ гхуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликтТ. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо О.К. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/.