Определение № 61 от 07.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Кюстендил, 04.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20221500500001 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.К.Т. с ЕГН ********** и адрес: с. ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Е.Й. от АК – Кюстендил срещу разпореждане № 261973/19.11.2021 г., постановено от РС – Дупница по ч.гр.д. № 24/2020 г.

С оспорвания съдебен акт заповедният съд е върнал като просрочена частна жалба с вх. № 470/06.07.2021 г., насочена против разпореждане от 07.01.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на ДнРС.

Частният жалбоподател оспорва правилността на обжалваното разпореждане с довода, че администриращият съд извън правомощията си е иззел функциите на въззивната инстанция, като е изследвал спазването на срока по чл.419 ГПК и констатирайки, че същият е пропуснат е издал обжалваното разпореждане. Акцентира на обстоятелството, че спазването на срока по чл.419 ГПК е в правомощията на въззивния съд и същата е обусловена от това дали съдът ще приеме възражението по чл.423 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която не се е възползвала от правото да изрази становище в законоустановения за това срок по чл.276, ал.1 ГПК.

При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я приема за неоснователна.

Кюстендилският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като прецени изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

В настоящия случай по делото се установява, че ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на РС – Дупница е образувано по заявление на К.Х.И. срещу С.К.Т.. В хода на последното на 07.01.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК / въз основа на запис на заповед/, както и изпълнителен лист.

Въз основа на същите е образувано изпълнително дело № 101920207450400005/20 г. по 1 описа на ЧСИ Николай Славов с район на действие Окръжен съд – Кюстендил.

На следващо място от представено от ЧСИ Славов заверено копие /л. 23 от делото/ на покана за доброволно изпълнение се установява, че същата е връчена лично на длъжника Т. на 07.12.2020 г. С поканата като приложения са били връчени и изпълнителен лист, заповед за изпълнение, договор за заем, запис на заповед и разписка.

На 06.07.2021 г. пред Окръжен съд – Кюстендил е подадена частна жалба от длъжника С.К.Т. насочена срещу разпореждане от 07.01.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение, инкорпорирано в заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 07.01.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 24/2020 г. по описа на РС – Дупница. С частната жалба пред заповедния съд е депозирано и възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК.

С разпореждане от 22.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г. на РС – Дупница така подадената частна жалба е върната като подадена след преклузвния срок за обжалване. Това разпореждане е било обжалвано с частна жалба, въз основа на която с определение № 232/13.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 417/2021 г. на ОС – Кюстендил разпореждането от 22.07.2021 г. е било отменено и делото върнато на заповедния съд с подробно дадени указания за предприемане на действия по отстраняване нередовности на частната жалба, за да посочи жалбоподателят вида на търсената от него защита с детайлно разграничаване на различните процедури визирани в ГПК и възможната търсена с тях защита.

След отменителното определение на въззивния съд с определение от 05.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г. на РС – Дупница частната жалба е оставена без движение, а на жалбоподателя е предоставена възможност да уточни вида на търсената от него защита, като конкретизира дали обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, респективно или се ползва от защитата по чл. 23 ГПК и т. н. частна жалба се счита за възражение по посочената процесуална норма.

С молба вх. № 26/8174/15.11.2021 г. жалбоподателят е уточнил ясно и точно, че претендира незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В молбата е формулирано и съответно на това уточнение искане за отмяна именно на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

След така последвалото уточнение на частната жалба с обжалваното разпореждане от 19.11.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 2482020 г. заповедният съд е върнал като просрочена частна жалба с вх. № 470/06.07.2021 г. насочена против разпореждане от 07.01.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на ДнРС.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

В т.5а от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, каквато е настоящата хипотеза, съдът е длъжен да следи дали възражението по чл.414, ал.2 ГПК е подадено в рамките на преклузивния двуседмичен /към момента едномесечен/ срок, считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител /чл.414, ал.2 вр. чл.418, ал.5 ГПК/. Уточнено е, че този срок е преклузивен и спазването му ангажира служебната преценка на съда на основание чл.7, ал.1 ГПК. В случай, че длъжникът не е представил доказателства за датата, на която му е връчена заповедта за незабавно изпълнение, съдът е длъжен да му даде указания за представяне на такива или да изиска същите от съдебния изпълнител.

От своя страна нормата на чл.419, ал.1 ГПК указва, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение, като частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.

В правомощията на длъжника е да избере пътя си на процесуална защита, а именно 2 чрез депозиране на възражение по реда на чл.423 ГПК, респективно по чл.414, ал.2 ГПК. В настоящата хипотеза Т. е депозирал възражението срещу заповедта пред заповедния съд по реда на чл.414, ал.2 ГПК и при подадена с възражението частна жалба по реда на чл.419 ГПК, заповедният съд, с оглед цитираните по-горе в изложението разяснения на ВКС е длъжен да прецени редовността на възражението и на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Съгласно чл.423, ал.3 ГПК условие за допустимост на частната жалба по чл.419 от ГПК е приемането на възражението по чл.423, ал.1 ГПК, когато същата е подадена едновременно с възражението до въззивния съд и несъмнено когато е подадено именно възражение по чл. 423 ГПК.

Изрично следва да се посочи, че в случая тази разпоредба е неприложима, тъй като липсва подадено възражение по чл. 423 ГПК – длъжникът при предоставената му възможност не е заявил, че търси защита и по този ред, а напротив отстранявайки нередовностите, както бе посочено и по-горе е аявил, че обжалва разпореждането за незабавно изпълнение.

Доколкото в разглежданата хипотеза длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК, в правомощията на заповедния съд е да провери тяхната допустимост, при което и доколкото по делото безспорно се установява, че същите са подадени след преклузивния към момента едноседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, то обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Междувременно след образуване на настоящото производство е постъпила молба вх.

№ 374/31.01.2022 г., с която е поискано да бъде спряно изпълнението по горепосоченото изпълнително дело до приключване на това производство с окончателен съдебен акт, като искането е спиране на изпълнението да бъде допуснато като обезпечение и бъде издадена обезпечителна заповед.

Искания за спиране на изпълнението са правени многократно и по тях съобразно определената нормативно компетентност се е произнасял заповедният съд, предвид и специалната разпоредба на чл. 420 ГПК. Включително по искане за спиране заявено с частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство е постановено определение от 14.12.2021 г. по ч. гр. д. № 24/2020 г. на РС – Дупница, с което искането е оставено без уважение и със същото определение е върнато като просрочено възражението на длъжника по чл. 414 ГПК. Липсват данни това определение да е било обжалвано с частна жалба.

Настоящата инстанция намира искането за спиране на изпълнението постановено като обезпечителна мярка за неоснователно. Предвид изложеното по-горе за правилност на обжалвания съдебен акт, с който частната жалба е върната и предвид приключване на настоящото производство искането за спиране се явява неоснователно.

Освен това от съществено значение е да се посочи, че както многократно бе посочвано производството по настоящото дело е по реда начл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК предмет на обжалване е съдебен акт постановен в заповедно производство. Обезпечителното производство има за цел обезпечаване на иск, т.е. висящност на исково производство или пък обезпечаване на бъдещ иск. В случая такова производство не е налице и е неприложимо обезпечителното производство.

По обжалваемостта:

Съгласно т.8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението не подлежи на обжалване.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261973/19.11.2021 г., постановено от РС – Дупница по ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на същия съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 101920207450400005/20 г. по описа на ЧСИ Николай Славов с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, до приключване на производството по настоящото дело с окончателен съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4