Протокол № 738 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 738 гр. Варна, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900571 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:03 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на именното повикване в 13:03 часа, се явиха:

Ищецът З. Т. Т., редовно призована, явява се лично в съдебно заседание, заедно с адвокат С. В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Застрахователно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Т. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещите лица: К. В. А. и В. В. Д., редовно уведомени, явяват се лично в съдебно заседание, депозирали заключение по делото.

Вещото лице В. Д. И., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание.

Свидетелят М. П. М. , редовно призована, явява се лично в съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че свидетелят М. П. М. се явява в днешно съдебно заседание, отстрани същата от съдебната зала до пристъпване към нейния разпит.

Адв. В.: Не са налице пречки, моля да дадете ход на делото.

Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. В.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора. Нямам възражения по доклада.

Адв. С.: Аз поддържам отговора. По отношение на получения проект за доклад имам някои възражения.

На първо място посочено е, че сме направили възражение за недопустимост на иска. В случай, че е възникнало съмнение за подобно възражение - не правим възражение за недопустимост, независимо от размера на иска. Единствено твърдим, че искът е неоснователен над размера от 12 000 лева.

По самия доклад по 5.1. се сочи, че е отказано изплащането на обезщетение, в какъвто смисъл са и ищцовите твърдения. Моля да се допълни доклада с нашето становище, че със същото писмо с изх. № 21-6999 от 17.04.2025г. не сме отказали изплащане на обезщетение, а сме направили извънсъдебно предложение за изплащане на обезщетение в размер на 12 000 лева.

И също така моля да бъде добавено, че оспорваме, че законната лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането, в какъвто смисъл е исковата претенция от 25.10.2023г.

СЪДЪТ приема, че сочените от ответника уточнения на насрещните му твърдения и възражения следва да бъдат изрично добавени в доклада. Не е налице основание за изменение на т.5.1. от проекта, доколкото същата касае ищцовите твърдения.

С оглед горното СЪДЪТ прави следния доклад по делото, придържайки се към предварително изготвения проект, съобщен с Определение № 1674 от 17.11.2025г., като го допълва с направените от ответника уточнения и искания както следва:

1. Предмет на иска е прякото право на ищцата З. Т. Т., ЕГН **********, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2023г., около 18:30 часа, в гр.

Варна, на пешеходна пътека на кръстовище на бул. „Трети март“ и ул. „Блян“, по вина на водача на л. а. „Тойота Ярис“ рег. №***** М. П. М., обхванат от действието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника по застрахователна полица №*******, със срок на действие от 28.11.2022г. до 28.11.2023г.

2. Твърди се от ищцата, че увреждащото действие е настъпило при следните обстоятелства:

2.1. На 25.10.2023г. около 18:30 часа, в гр. Варна, на пешеходна пътека на кръстовище на бул. „Трети март“ и ул. „Блян“, по вина на водача на л. а.

„Тойота Ярис“ рег. №***** М. П. М. настъпило процесното ПТП с пострадал 2 ищцата по делото.

2.2. Вследствие на удара ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на латералния /външния/ малеол на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период по-дълъг от един месец.

3. По случая било образувано ДП №451/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.

3.1. На 10.04.2024г. с протоколно определение по образуваното НОХД №1469/2024г. по описа на ВРС било одобрено постигнато споразумение между наблюдаващия прокурор и подсъдимата М. М., като на последната било наложено съответно наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от три години.

4. Твърди се, че към датата на ПТП за л. а. „Тойота Ярис“ рег. №***** е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

5. С оглед спазване на правилото на чл. 498 и чл. 380 КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна претенция, заведена в ответното дружество под №21- 6353/10.03.2025г.

5.1. По застрахователната претенция е постъпил отговор от застрахователя с изх.№21-6999/17.04.2025г., с който било отказано изплащането на обезщетение.

6. За времето след ПТП ищцата твърди, че е търпяла болки в увредения крайник.

7. Във връзка с травмата е претърпяла и емоционален стрес и дискомфорт, отразило се на съня на ищцата. Последната била инвалидизирана на 93.6% ТНР без чужда помощ съгласно експертно решение №91204/18.11.2022г., като полагала грижи за малолетното си дете.

7.1. Ищцата сочи, че страдала от инсулинозависим диабет, неврологични усложнения, диабетна ретинопатия и инфаркт на миокардата, като след ПТП трудно обслужвала себе си и била затруднена в полагането на грижи за детето си.

7.2. Твърди, че изпаднала в депресивни състояния, била подпомагана от майка си и брат си.

8. Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не оспорва, че към датата на ПТП е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Тойота Ярис“ рег. № *****, сключена при ответника по застрахователна полица №*******, със срок на действие от 28.11.2022г. до 28.11.2023г.

9. Оспорва претърпените от ищцата телесни увреждания по вид и характер, както и тяхната продължителност.

9.1. Сочи, че във връзка с травмите на ищцата липсвали данни за 3 проведена рехабилитация, както и че лечението е продължило не повече от 1 месец.

9.2. От амбулаторен лист №23328В080401/24.11.2023г. се установявало, че имобилизацията, поставена на ищцата, била премахната и пострадалата била насочена към рехабилитация.

9.3. Претърпените травми не обуславяли дългосрочни негативни последици за здравето на ищцата, поради което оспорва твърденията в исковата молба за наличие на остатъчни към датата на сезиране на съда болки.

9.4. По отношение на съпътстващите заболявания на ищцата твърди, че същите не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП.

10. Твърди, че с отговор с изх. №21-6999/17.04.2025г. е определил застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лева, което не е получено от ищцата, а е заведена направо исковата претенция.

11. По отношение на отраженията на ПТП по психиката на ищцата, твърди, че липсвали данни за проведена консултация с психолог или психиатър, което обстоятелство вменява във вина на пострадалата поради липса на взети мерки от същата при евентуалното наличие на последствия във вътрешния й мир.

12. Оспорва предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП като предявен в силно завишен размер.

13. Оспорва изключителната вина на водача на л. а. „Тойота Ярис“ рег.

№ ***** М. М.. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата с твърдения, че същата не е съобразила поведението си с разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, като навлязла внезапно в платното за движение пред процесното МПС.

14. Във връзка със съпътстващите заболявания на ищцата ответникът счита, че същата е следвало да положи повече усилия и внимание при пресичане на пътното платно.

15. Отправено е искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в частта над признатия размер от 12000.00 лева до пълния претендиран такъв от 35000.00 лева.

16. Оспорва акцесорната претенция за лихви за забава касателно началния момент, от който същите следва да се дължат, като счита, че найранната дата, от която същите могат да бъдат претендирани, е датата на уведомяване на застрахователя.

17. При евентуалност - моли размерът на присъденото обезщетение да бъде съобразен с действително претърпените болки и страдания и процента на съпричиняване на вредоносния резултат.

18. Предявеният главен иск се квалифицира правно по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

4

19. Акцесорната претенция за присъждане и на законната лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на настъпване на ПТП, намира своето правно основание в чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл.

84, ал. 3 ЗЗД.

20. Като допустимо се приема направеното оспорване от страна на ответното дружество, че вредите от деянието са по изключителна вина на застрахования при него водач на л. а. „Тойота Ярис“ с рег. № *****, като са наведени доводи за съпричиняването им от пострадалата ищца.