Решение № 94 от 28.05.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Силистра, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Мирена В. С. като разгледа докладваното от Пламен Н. Д. Въззивно гражданско дело № 20253400500072 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ............. срещу: Решение № 256/18.12.2024г. по гр.д. № 250/2024г. на РС – Тутракан.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното решение, с което първоинстанционният съд отхвърлил, като неоснователни исковете, предявени от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ..........., за установяване съществуването на вземанията му срещу ответника Н. Д. Н., , с посочен (от него) по делото адрес: ........, предмет на Заповед № 13664/17.05.2022 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 66996/2021 г. на Софийски районен съд, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: цената на доставена топлинна енергия (главница), за обект с адрес: в гр. София..........., с период на потребление: 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 834,46 лв. (осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки); мораторна лихва върху консумираната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., възлизаща на 139,33 лв. (сто тридесет и девет лева и тридесет и три стотинки); цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 6,96 лв. (шест лева и деветдесет и шест стотинки); мораторна лихва върху цената на услугата дяловото разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., възлизаща на 1,45 лв. (един лев и четиридесет и пет стотинки); законна лихва върху сбора от главниците (841,42 лв.) от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Софийски районен съд на 24.11.2021 г. до изплащане на вземането.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач - на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище в гр...........

Жалбоподателят намира решението за неправилно, неоснователно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон, като в тази връзка 1 моли въвззивният съд да го отмени изцяло. Претендира деловодни разноски. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Н. Д. Н. с адрес: .........., чрез служебно назначен отн съда процесуален представител – адв. Е. Г. от АК Силистра, сл. адрес: гр. Тутракан, обл. Силистра, ул.

„Трансмариска“ № 10 Личен номер ..........., изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, моли съда да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК ........, редовно уведомено за жалбата не изразява становище.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна.

С атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ., за установяване съществуването на вземанията му срещу ответника Н. Д. Н., с ЕГН **********, с посочен (от него...........) по делото адрес: ............., предмет на Заповед № 13664/17.05.2022 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 66996/2021 г. на Софийски районен съд, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: цената на доставена топлинна енергия (главница), за обект с адрес: в гр. ..........., с период на потребление: 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 834,46 лв. (осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки); мораторна лихва върху консумираната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., възлизаща на 139,33 лв. (сто тридесет и девет лева и тридесет и три стотинки); цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 6,96 лв. (шест лева и деветдесет и шест стотинки); мораторна лихва върху цената на услугата дяловото разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., възлизаща на 1,45 лв. (един лев и четиридесет и пет стотинки); законна лихва върху сбора от главниците (841,42 лв.) от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Софийски районен съд на 24.11.2021 г. до изплащане на вземането.

За да мотивира решението си първоинстанционният съд се позовал на чл. 153 от ЗЕ, според, който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от закона на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.

3. Първоинстанционният съд приел за установено, че собственици на процесния апартамент са Г. и П. Г., а от събраните по делото доказателства не можал да установи преминаването собственическите права по отношение на имота върху ответника Н.

Д. Н..

Допълнителен довод мотивирал първоинстанционният съд да отхвърли исковите претенции е приетото за установено обстоятелство, че извършеното от третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД дялово разпределение е непротивопоставимо на ответника, доколкото не може да се установи дали е извършено в съответствие с изискванията на чл.

139б от ЗЕ (в каквато насока са направени изрични възражения с отговора на исковата молба). Съдът приел, че факт непосредствено води до недължимост на възнаграждението на услугата дялово разпределение и до опорочаване на изходните данни, които са подадени на вещите лица за доказването на обема на доставената топлинната енергия. Именно поради тази причина заключенията на двете експертизи не могат да санират ненадлежното отчитане на доставената топлинна енергия, което и допълнително го мотивирало да отхвърли исковете.

В подкрепа на въззивната жалба срещу така постановеното решение въззивникът изтъква, че първоинстанционния съд не е уважил редовно направено доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение за установяване кои са наследниците на лицето 2

П. К. Г. Въззивникът сочи, че по тази причина не успял да докаже връзката между собствениците на процесния имот и ответника, което мотивирало съда да отхвърли исковите му претенции.

Вторият довод на районния съдия основан на липсата на доказателства относно законосъобразността на извършеното от третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД дялово разпределение не се коментира от жалбоподателя.

Съдът след, като обсъди становищата на страните намира коментираната въззивна жалба за частично основателно, а атакуваното с нея първоинстанционно решение за частично неправилно по следните съображения:

Предмет на исковите претенции е установяване на вземането на ищеца обективирано в Заповед № 13664/17.05.2022 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, представляващо цената на доставена топлинна енергия и други свързани с това основно правоотношение парични задължения. Първият аргумент мотивирал първоинстанционния съд да отхвърли претенциите е липсата на доказателство установяващо факта, че ищеца е наследник на покойните собственици на топлофицирания недвижим имот и като такъв дължи съобразно наследствената си квота част от цената на потребената топлинна енергия. При извършената въззивна проверка бе установено, че липсата на такова доказателство се дължи на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, а след дадена във въззивната фаза на процеса възможност по делото бе представено Удостоверение за наследници изх. № РИС 25-УГ51-2931 от 07.04.2025г. издадено от Столична община р-н „Нови Искър“, от което е видно, че ответника Н. Д. Н. в качеството си на съпруг на починалата Р. Г. Н.а е наследник на единия от собствениците на имота - П. К. Г. починала на 25.08.2008г. Предвид изложеното съдът намира, че извода на първоинстанционния съд според, който по делото не е доказано, че ответника е наследник на покойните собственици на недвижимия имот задължени към ищеца е неправилен. Напротив представеното във въззивната фаза на процеса доказателство установява, че ответникът в качеството си на правоприемник на собствениците на имота дължи на ищеца част от дължимата цена на потребена топлинна енергия него съобразно наследствената си квота.

Другият аргумент мотивирал районния съдия да отхвърли исковите претенции е липсата на възможност да се установи дали третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД, е избрано за извършване на дялово разпределение в процесния имот на осн. чл. 139б от ЗЕ. До този извод е стигнал районният съдия след, като изключил Протокола от 26.10.2008 г. (л. 20 от ГД № 6811/2024 г. на СРС) от доказателствения материал на осн. чл. 183 от ГПК (л. 159 от н. д.). По същата причина съдът не успял да установи и дали въобще е имало сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение по чл. 139в от ЗЕ. По тези съображения районният съд приел, че извършеното от отв. „Техем сървисис” ЕООД, дялово разпределение е непротивопоставимо на ответника, доколкото не може да се установи дали е извършено в съответствие с изискванията на чл. 139б от ЗЕ, в каквато насока били и направени изрични възражения с отговора на исковата молба.

Въззивният съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на представени по делото годни писмени доказателства установяващи твърдяното от ищеца обстоятелство, че третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД, е избрано за извършване на дялово разпределение в процесния имот на осн. чл. 139б от ЗЕ, както и че дружеството е имало сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение по чл. 139в от ЗЕ за обекта.

Писмените доказателства установяващи тези обстоятелства са представени още с исковата молба пред съда заверени за вярност с оригинала от редовно упълномощения по делото процесуален представител на дружеството – ищец. От представения Протокол от 26.10.2008г. на ОС на ЕС ж.к. „Дружба1“, бл. № 34, вх. „АБ“ е видно, че общото събрание на етажната собственост е избрало „Техем сървисис” ЕООД, да извършва дяловото разпределение на подадената, към обектите в етажната собственост топлоенергия. От представения заверен препис от Договор Д-0-67/03.06.2020г. сключен между 3

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК......... и „Техем сървисис” ЕООД, може да се установи, че е възникнала облигационна връзка според, която дружеството в качеството на изпълнител се е задължило пред възложителя - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ..........., да извършва услугата „Дялово разпределение“.

С отговора на исковата молба особения представител на ответника е оспорил всички представени от ищеца писмени доказателства и е поискал те да бъдат представени в оригинал по реда на чл. 183 от ГПК. Оспорването е общо, не е мотивирано с нищо конкретно и не е посочено какво точно в кой документ се оспорва нито има направени доказателствени искания в тази връзка. Първоинстанционният съдебен състав безкритично е приел оспорването и след, като документите не били представени в оригинал ги изключил от доказателствения материал по делото. Действително такава правна възможност е регламентирана от законодателя в хипотезата на чл. 183 от ГПК, но тя е приложима в случаите, в които оригиналите на документите са нужни за установяване на конкретно оспорване на истинност, автентичност и пр., каквото в случая не е поискано от ответника.

Ето защо въззивния съдебен състав приема, че щом коментираните книжа са представени, като писмени доказателства по делото заверени надлежно за вярност с оригинала от процесуалния представител на ищеца и ответника не е посочил, какво точно оспорва спрямо тях неправилно първоинстанционния съд ги е изключил от доказателствения материал след непредставяне на оригиналите. Напротив същите имат отношение към предмета на установяване по делото и следва да се приобщят и ценят като надлежни писмени доказателства по него.