Решение № 624 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Съдия:

Й. М. Генжова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Й. М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100506353 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответника „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт М.И., срещу решение №20916/18.12.2023г., постановено по гр.д. №8692/2022г. по описа на СРС, 88 състав, в частта, с която е признато за установено по иск, предявен от Р. С. Х. срещу „Банка ДСК“ АД, че следните клаузи на договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2013г., сключен между Р. С. Х. и „Банка ДСК“ АД и общите условия към него са нищожни на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, както следва: чл.8 от договора за кредит само в частта относно възможността за изменение на приложимия лихвен процент; чл.9 от договора за кредит в частта относно възможността ГПР да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия; чл.7.1 от общите условия към договора в частта, че променливият лихвен процент е зависим от базовия лихвен процент (променлива компонента), определен по одобрена от кредитора методология; чл.7.9 от общите условия към договора в частта относно възможността кредиторът да определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница; чл.8, изр.1 от общите условия към договора в частта кредитополучателят да заплаща на кредитора такси и комисиони, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане;

1 и т.19.2 от общите условия към договора в частта относно наказателната надбавка до предявяване на молбата за събиране на предсрочно изискуемото вземане по съдебен ред в размер на договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта; както и в частта, с която е осъдена „Банка ДСК“ АД да заплати на Р. С. Х. на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 1759,11 лева, сума платена при начална липса на основание – надвзетите суми под формата на увеличени месечни вноски в резултат на увеличението на лихвата по кредита въз основа на неравноправни клаузи за периода от 18.02.2017г. до 17.02.2022г., включително, ведно със законната лихва върху сумата от 1200 лева, считано от 18.02.2022г. от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и ведно със законната лихва за разликата над 1200 лева до пълния размер от 1759,11 лева (или за сумата от 559,11 лева) – от подаването на молбата по чл.214 от ГПК (представена в съдебно заседание на 25.09.2023г.), т.е. от 25.09.2023г. до окончателното плащане.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в условията на нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост. Първоинстанционният съд не обсъдил направеното от ответника възражение за приложението на чл.10, ал.4 от ЗПК, която разпоредба допускала като правомерна извършената от банката едностранна промяна на общия разход по кредита. Освен това първоинстанционният съд не обсъдил и представените писмени доказателства, доказващи наличието на основание за отпадане на преференциалните условия и увеличаване на приложимия лихвен процент, считано от 23.05.2015г. Въззивникът поддържа, че предпоставката за извършване на промяната на възнаградителната лихва не зависела от волята на кредитора, а била обусловена изцяло от поведението на длъжника, като при осъществяването цената по договора била изначално определена и предварително фиксирана в приложение – неразделна част от договора за кредит. Промяната на договорената лихва на соченото основание била договорена предварително с клиента преди усвояване на сумите по кредита. Счита, че клаузата за автоматична промяна на лихвата при нарушение на условията не е неравноправна, тъй като тази промяна е поставена в зависимост само от поведението на длъжника и неговата нагласа за изпълнение на поетите ангажименти. Не било предвидено задължение на кредитора за уведомяване на длъжника при настъпване на конкретни условия, предвидени в самия договор.

Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

2

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.267, ал.1 от ГПК от насрещната страна Р. С. Х., чрез пълномощника адв. Й. С. Л. – П., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Поддържа, че по делото е установено, че са налице надплатени суми от кредитополучателя в полза на банката, както и неравноправността на оспорените в настоящото производство клаузи от сключения между страните договор за кредит.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните по делото, че между тях е сключен договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2013 г. в размер на 15600 лева, със срок за издължаване 120 месеца, считано от неговото първо усвояване, падежна дата 23-то число (чл. 1, чл.

2, чл. 7). Кредитът се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка на ищцата, посочена в договора; по същата сметка се извършва и погасяването с месечни вноски (главница и лихви), съгласно погасителен план (чл. 4 и чл. 5). Според чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент от 8,95% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж, подробно описани в Приложение №2; при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или 3 частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно условията; максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в този случай, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, без същите да са посочени в договора. Според чл. 9 от договора ГПР по кредита е 9,59% и той може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Съгласно чл. 11 от договора с подписването му кредитополучателят предоставя съгласие за събиране на суми от негови сметки в лева и чужда валута в ДСК, от които кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения. В чл. 12 се съдържа изявление на кредитополучателя, че с подписване на договора му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, с оглед информирано решение за сключване на договора, а в чл. 14, че неразделна част от договора са Общите условия на банката, които е получил и приема с подписване на договора.

Ответникът е представил по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и Условия по кредитна програма "ДСК Престиж ".

В т. 1. 1 от Условия по кредитна програма "ДСК Престиж " са посочени критериите, на които трябва да отговаря кредитополучателят, да за ползва преференцията на по-ниския лихвен процент, а според т. 9. 1 от Условията, при нарушаване на условията по т. 1, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично; приложимият лихвен процент се променя, съобразно изпълнените условия; максималният размер, който може да бъде достигнат, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, посочен в договора за кредит, заедно със съответните изменения на променливата му компонента. В т. 9.1.1 и т. 9.1.2 от Условията е детайлизирано, че когато в два последователни месеца не постъпи работна заплата по разплащателната сметка, но по сметката постъпва погасителна вноска по кредита, преференцията се отнема частично, приложимият лихвен процент се увеличава и остатъкът от кредита започва да се олихвява от първата следваща падежна дата с действащия лихвен процент към датата на промяната, приложим при лихвената опция по т. 1. 3 (без превод на работна заплата, при превод на погасителна вноска, с обезпечение поръчителство) и съответно се изисква предоставяне на обезпечение; а когато в продължение на два последователни месеца се установи неизпълнение на ангажиментите по допълнителните условия на чл. 1. 1, преференцията се отнема частично; приложимият лихвен процент се увеличава с 0,5% пункта и остатъкът започва да се олихвява с по-високия процент 4 от следващата падежна дата. В т.9.1.3 е посочено, че когато трудовото или служебното правоотношение на кредитополучателя бъде прекратено, или постъпленията на определената месечна погасителна вноска по кредита бъдат преустановени в два последователни месеца, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло, приложимият лихвен процент се увеличава и остатъкът по кредита започва да се олихвява от първа следваща падежна дата с лихвен процент, приложим по стандартни кредити за текущо потребление, посочен в договора за кредит със съответните изменения на променливата му компонента и след учредяване на съответното обезпечение. В т.9.2.1 е предвидено, че отнетите лихвени преференции могат да бъдат възстановени, когато кредитополучателят изпълни отново условията за ползването им.

От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода на действие на договора за кредит лихвеният процент е променен от 8,95% на 11,95%, считано от 23.01.2015г. Вещото лице е изчислило, че надплатените суми над първоначално уговорената лихва в размер на 8,95% съгласно договора за периода от датата на усвояване на кредита до датата на подаване на исковата молба са в размер на 2155,52 лева. , а надвзетите от банката под формата на увеличени месечни вноски за периода от 18.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 18.02.2022г. в резултат на увеличението на лихвата по кредита, представляваща разликата между платената лихва и дължимата лихва при договорения лихвен процент от 8,95% са общо в размер на 1759,11 лева.

Вещото лице посочва, че в методологията на банката няма посочена конкретна формула, по която да се изчислява БЛП на банката и която да обвързва стойностите на отделните компоненти. Преценката по отношение на нивата на БЛП и промяната им е резултат от комплексна оценка на влиянието на обективните фактори, при което то се определя с решение на компетентния орган на банката.

Вещото лице е посочило, че при липса на конкретна формула за изчисляване на БЛП на банката, която да обвързва компонентите, посочени в методологията, експертизата не може да изчисли и определи какъв следва да е размерът на БЛП на банката. Посочва се също така, че през процесния период е имало основание за намаляване на базисния лихвен процент. Вещото лице посочва, че съгласно лихвения бюлетин на банката увеличеният лихвен процент от 11,95% е образуван от БЛП на банката в размер на 7,44% и надбавка 4,51%. В лихвения бюлетин няма посочен размер на лихвата от 8,95%.