Решение № 411 от 06.07.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 411 гр.Плевен, 06.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №896 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

В Административен съд Плевен е подадена искова молба и уточнения към нея по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС от л.св.Д.Й.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска изплащане на обезщетение в общ размер на 112000лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните действия на затворническата администрация при затвора Белене във връзка с лекуване на здравословните проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро стомашно разстройство; от неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон и нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора, както и от подлагане на унизително отношение, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от 01.08.2016г. до датата на подаване на исковата молба – 31.07.2019г.

В исковата молба се изразява недоволство от медицинските услуги в затвора, като се твърди, че за процесния период затворническата администрация бездейства и не лекува по адекватен начин неговите заболявания – хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро стомашно разстройство. В тази връзка се твърди нечовешко отношение към него.

Твърди се още, че не му се осигуряват подходящи дрехи за летния сезон. Твърди се също нехигиеничното приготвяне и сервиране на храната в затвора. Счита се, че е налице бездействие на затворническата администрация, което представляват нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Счита се, че е поставян в неблагоприятни условия, унижение, уронване на човешкото достойнство, в резултат на което е търпял болки и страдания.

От ответника е депозиран писмен отговор за неоснователност на исковата претенция.

В последното открито съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от служебен защитник адв.П.А. ***, който счита исковата претенция за бездействие на затворническата администрация за доказана, като се позовава на доказателствата по делото. По отношение на размера на претенцията моли за присъждане в пълен размер обезщетение, алтернативно да се определи размер на обезщетението съобразно доказателствата по делото.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита исковата молба за неоснователна и недоказана. Представя писмена защита с подробни доводи за неоснователност на исковата претенция. В заключение моли да бъде отхвърлен искът и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита исковата претенция за недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че от 17.06.2016г. л.св.Д.Д. ***, като към момента на подаване на исковата молба – 31.07.2019г. продължава да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене.

От данните по делото се установява, че през м.ноември 2018г. в затвора Белене е извършена комплексна проверка от ГДИН, при която е констатирано добро санитарно-хигиенно състояние на затворническата кухня, като са въведени добри производствени и хигиенни практики в затворническия хранителен блок при затвора. Установено е, че се спазва изискването за разделно съхранение на продуктите, навсякъде е чисто и поддържано, извършване се почистване и дезинфекция. Установява се още, че постоянно се извършват внезапни проверки в затворническата кухня, при които не са констатирани нередности /л.80, 83-92/. Установява се също от обясненията дадени от л.св.Б.С.-бакар на 4гр. и 9гр., че се спазват всички изисквания при сервирането и отсервирането на храната в затворническата столова, както и че често л.св.Д. не желае да се храни в столовата и носи собствен съд за храната /л.100-101/.

Установява се още, че л.св.Д. не е поставял пред социалния работник въпроса за осигуряване на дрехи през летния сезон /л.98-99/.

Видно от приложена на л.82 вещева ведомост е, че на 17.06.2016г. при постъпването в затвора Белене л.св.Д. е получил 1бр.лятна куртка и 1бр.летен панталон, както и 1бр. спортен комплект и 1 чифт спортни обувки на 25.09.2017г.

Установява се още, че ищецът не е подавал писмени молби за предоставяне на летни дрехи.

Във връзка наведените в исковата молба оплаквания относно здравословното състояние на л.св.Д. се установява, че през месец април 2016г. същият е консултиран с гастроентеролог и има поставена диагноза неинфекциозен гастроентерит и колит, а на 27.07.2019г. има консултация с уролог и поставена диагноза „хиперплазия на простатата“ с придружаващо заболяване „циститес хроника“ – възпаление на пикочния мехур. Видно е от медицинската справка на л.102, че на 19.08.2019г. е проведена консултация с гастроентеролог и описана клинична картина – ултразвук на коремни органи без особености и поставена диагноза функционално нарушение на червата.

По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, чието заключение /изготвено по документи/ съдът кредитира с доверие като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. От последното се установява, че за констатираното заболяване на простатата и пикочния мехур са предписани два медикамента „Тамсол“ и „Кимокс“, като второто е заменено с „Левофлоксацин“, което е с идентично действие и са взаимозаменяеми. Вещото лице е направило заключение, че диагнозите на л.св.Д. са правилно поставени и в съответствие с правилата на добрата медицинска практика, като предписаното лечение е адекватно на диагнозите, замяната на лекарствата не може да влоши резултата от лечението.

Вещото лице е посочило още, че изписваните четири вида медикаменти във връзка с оплакванията от „диарични изхождания“ в резултат на „функционално нарушение на червата“ и неспазване на предписан диетичен режим, са подходящи за такива оплаквания и лечението е проведено правилно. Вещото лице е приело, че тъй като за оплакванията от „стомашно разстройство“ няма абсолютно никакви обективни болестни изменения във вътрешните органи, те могат да се дължат на наличното психично заболяване „параноидно личностно разстройство“, проявяващо се с емоционална нестабилност, или вероятно се касае за най-обикновена симулация на заболявания и агравация /пресилване на оплакванията/ с цел извличане на лична облага. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че синдром на раздразненото черво не е заболяване, а е симптом на друго заболяване, каквото при Д. не е установено.

От приложената на л.161 медицинска справка се установява, че тъй като медикамента „Кимокс“ го няма в спецификацията на лекарствата в затвора Белене е заменен с „Левофлоксацин“, а „Тамсол“ е назначен с рецептурна книжка, но л.св.Д. не го е вземал, тъй като лекарството се доплаща, а от негова страна не е правено искане за дофинансиране.

По делото са разпитани като свидетели л.св.Н.Т.Н. и л.св Е.М.С., които през по-голяма част от процесния период са били в едно спално помещение в затвора Белене с ищеца. Св.Н. заявява, че ищецът е имал проблеми с уринирането, болки в стомаха, болят го очите. Сочи, че л.св.Д. не е взел редовно предписаните му от лекаря в затвора лекарства, а предписаните му от лекар в гр.Плевен лекарства не си ги е купил, тъй като няма пари. Твърди, че от изписаните лекарства ищецът имал още по-силни болки. Твърди, че за нуждата от лекарства е подавал молби до администрацията на затвора, че няма възможност да ги закупи. Свидетелят заявява, че някои служители на администрацията се държат добре към лишените от свобода, но други се държат унизително, като отказва да сочи имена. Сочи, че не е виждал ищеца през лятото с летни дрехи, като Д. е отправял искания да му бъдат предоставени такива.

Твърди, че качеството на храната е лошо, а посудата мръсна и остаряла. Твърди още, че баките се мият само със студена вода и настърган сапун. Свидетелят заявява още, че след като Д. се обърнал към лекаря на затвора да му бъдат сменени лекарствата за урологичния проблем, веднага е бил изпратен от затворническата администрация на лечение в София.

Св.С. заявява, че познава Д. от 2013г, а в една килия са от началото на 2019г. до м.октомври, ноември 2019г. Твърди, че ищецът е имал проблем с уринирането, който е започнал през 2019г. Сочи, че е приемал дадените му лекарства, но не е имал ефект от това. Сочи още, че е подавал молби да му бъдат закупени подходящи лекарства, тъй като той няма средства. Заявява, че ИСДВР не обръща внимание на исканията на ищеца, но не го е обиждал. Свидетелят твърди също, че Д. е подавал молби до затворническата администрация, че е социално слаб и няма летни дрехи. Заявява, че задължение на лишените от свобода, работещи в кухнята е да мият посудата. Твърди, че баките за храната са мръсни и стари. Свидетелят заявява, че хигиената в кухнята не е на добро ниво, като вътре влизали котки, имало хлебарки. Твърди, че от затворническата администрация дезинфекцирали столовата веднъж месечно, но това не помагало.

По делото като свидетели са разпитани и С.Б.А.-медицинска сестра в затвора Белене и д-р Г. Б. Г. – общопрактикуващ лекар, обслужващ лишените от свобода в затвора Белене. Св.А. заявява, че с ищеца Д. често има конфликти. Сочи, че л.св. често има оплаквания, най-вече от разстройство, от което още от Варненския затвор се оплаква. Твърди, че му е предписан медикамента „Лопедиум“, който има по спецификация в затвора. Свидетелят сочи, че срещу подпис му се дава лекарството, а дали го приема, не може да каже. Заявява, че ищецът е изпращан на лекар специалист, където не е установен проблем с чревната флора. Посочва, че котки и кучета няма в столовата, като поне един път месечно от ХЕИ се дезинфекцира. Сочи, че дървеници не е виждала, но който от лишените от свобода се оплаче, му се изписва препарата „Айкън“. Свидетелят твърди, че на ищеца е давано лекарството „Таниз“, което е „Тамсол“, което е отразено в медицинския журнал. Твърди, че ищецът е подавал молба за закупуване на това лекарството.

Св.Г. сочи, че Д. няма тежки заболявания, като има синдром на раздразнено черво, което протича обикновено леко, и за което му е изписвал „Лопедиум“. Заявява, че няма увеличение на хранителните разстройства между лишените от свобода лица. Твърди, че поради оплакванията на ищеца е назначена консултация с гастроентеролог и посещение на СБАЛ София.

По делото като свидетел е разпитан и Д.И.Ч. – социален работник в затвора Белене. Последният заявява, че лишените от свобода лица отправят молбите си устно или писмено, като писмените се регистрират. Твърди, че социалният работник изслушва какви са проблемите на лишените от свобода и ако може да ги реши, молбата не достига до началника на затвора. Заявява, че молби на Д. за лекарства и за летни дрехи не са минавали през него. Категорично заявява, че всички подавани молби от ищеца са приемани, като няма случай в който да не му е обърнато внимание. Твърди, че в затворническата столова не е виждал хлебарки, гризачи, както и че до него не е достигало оплакване от лишените от свобода за наличието на такива.

От приложените по делото медицински журнал и здравен картон на ищеца се установява още, че при повечето прегледи на Д. е отразено, че същият е клинично здрав, а според отразеното в здравния картон л.св. се храни без ограничения, т.е. не спазва диета. Установява се също, че след преглед на 01.08.2019г. при д-р Г., на 07.08.2019г. по рецептурна книжка на Д. е изписан медикамента „Тамсол“.