Решение № 694 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110211452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Г. Н. против Наказателно постановление № 25-4332-014157 от 23.06.2025 г. на Началник група СДВР, ПП СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150а ,ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 100 лева

В жалбата се релевират доводи касаещи обжалваното постановление като неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Твърди се, че не е извършено твърдяното нарушение, не е описано ясно същото, като не са ангажиращи доказателства касаещи необходимостта от валидна регистрация.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Упълномощен процесуален представителадв. С.-САК, не се явява, взема отношение по същество с молба по делото. Сочи, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено ясно нарушението, като поддържа и доводите изложени в самата жалба. Моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно и се присъдят направени разноски по делото.

Въззиваема страна е редовно призована, не се явява представител. Представят писмени бележки в които вземат отношение по същество. Намира, че посочената квалификация на 1 нарушение е правилно посочена от наказващ орган, като съставомерността на деянието е установена по безспорен начин. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 01.05.2025 г. около 15: 07 часа полицейските служители св.К. и В. изпълнявали служебните си задължения, когато на бул.Цар Освободител с посока на движение от ул. ул.15-ти Ноември към ул. Г.С.Раковски спрели за проверка жалбоподателя Н. който управлявал индивидуално електрическо превозно средство ",,***''". Лицето било поканено да представи документи, като същият представил СУМПС, като контролен орган приел, че индивидуално електрическо превозно средство не е регистрирано по надлежен ред и водача не притежава необходимата категория. В тази връзка, свид. В., като актосъставител, в присъствието на свидетеля К. съставил АУАН срещу жалбоподател за нарушение на чл. 150а, ал.1 и чл.140, ал.1 от ЗДвП, затова, че като водач, собственик, управлява тип кросов мотор. АУАН е предявен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, като същият го разписал без възражения.

В сроковете указани в ЗАНН жалбоподател възразил пред наказващ орган относно съставен му АУАН.

Въз основа на така съставения акт, на 23.06.2025 г. Началник група в ПП СДВР, възприел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и издал обжалваното НП срещу жалбоподателя, като за извършено нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

Към административнонаказателната преписка са приложени снимков материал/ непреведени/, оригинал на съставен АУАН, НП № 25-4332-014157 от 23.06.2025 г. справка за нарушител/водач, заверено копие на Заповед № 8121з1247/12.09.2024г., и Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. издадени от Министъра на МВР, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, Докладна записка.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставител В. и свидетелят при съставяне на акта К..

От показанията на актосъставител В. се установява, че има правомощия по ЗДвП, като е бил изпратен за съдействие на органи от СПС, които били спрели водач на индивидуално електрическо средство. В хода на проверка свидетеля заявява, че превозното средство не е било регистрирана по надлежен ред, като е установено и второ нарушение свързано с това, че лицето не е притежавало СУМПС за таза категория. Сочи, че са изготвили снимков материал на байка.

От показанията на свидетеля К. които съдът кредитира като логични и последователни, се установява идентична обстановка като описаната от св.В.. Свидетеля сочи, че като служител на специализирана полицейски сили няма правомощия по ЗДвП, поради което са извикали екип на КАТ за съдействие. Допълва, след предявяване на АУАН, че е свидетел при 2 съставяне на акта на жалбоподателя.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 150а от ЗДвП, не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя, подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и 3 способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административно наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН.

В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН.

В настоящия случай, административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 150а от ЗДвП. В случая, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление, която напълно преповтаря изложената в АУАН фактическа обстановка, е посочено, че жалбоподателят управлявал МПС / тип кросов мотор/ ",,***''" като неправоспособен водач. Относно нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП в обжалваното НП е прието, че същото е съставомерно по чл.345, ал.12 НК, поради което материалите са изпратени за образуване на ДП.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 150а от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

В конкретния казус, спорния въпрос е дали процесното превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. И попада ли в този случай в предметния обхват на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, която разпоредба изрично изключва индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни средства или съставлява моторно превозно средство и подлежи на регистрация на общо основание, а от там и следващите се задължения на водачите на МПС по ЗДвП.

Съгласно пар. 6, т. 18б от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г., доп., бр.

64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) " Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.

От посоченото е видно, че не всички видове ИЕПС могат да се управляват от неправоспособни водачи, а само тези, които имат характеристиките, посочени в пар. 6, т. 18б от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, т. к. всяко едно 4 електрическо превозно средство, което не отговаря на горните пет критерия, не представлява индивидуално електрическо превозно средство и новите правила, уредени в ЗДвП за този вид превозни средства не се прилагат.

В конкретния казус, АНО, който носи тежестта на доказване, не е събрал достатъчно доказателства за санкциониране на лицето, доколкото в НП и в съставения при проверката АУАН е посочен само вида на превозното средство – ",,***''“ без обаче да са установени и описани останалите индивидуализиращи го като МПС или индивидуално електрическо или моторно превозно средство показатели. Последното не е индивидуализирано и не е извършена преценка дали не се касае за велосипед, скутер, кросов мотор или друг вид ППС или МПС. Единствено при проведения разпит актосъставителят сочи, че управляваното от жалбоподател превозно средство е било кросов мотор, но последното не индивидуализира превозното средство в достатъчна степен и не може да послужи за доказване на обстоятелството, че се касае именно за електрическо такова по смисъла на горепосочената разпоредба. Представените писмени доказателства - „сертификат“ не са преведени, като от тяхното съдържание не би могло с категоричност да се приеме, че се касае за технически характеристики на конкретното превозно средство, тъй като от една страна не са в оригинал/ биха могли да бъдат предмет на промяна чрез използване на тех.способи за това/ и непреведени. Поради което не би могло да се докаже с категоричност идентичност на номер на превозното средство по снимков материал, с това намерело отражение в снимков матерал на сертификат.