Решение № 237 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330200873 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0273-000725/ 18.12.2024г., в ЧАСТТА, с която на И. Г. М. е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл.139, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Навеждат се конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна и по-конкретно:

- оспорва се фактическата обстановка, така както е описана в обстоятелствената част на НП;

- твърди се, че в АУАН не са описани всички съставомерни белези на твърдяната техническа неизправност;

- навежда се довод за липса на виновно поведение, доколкото водачът не бил разбрал за техническата неизправност;

- сочи се, че констатираната техническа неизправност не представлява опасна техническа неизправност според чл. 10 от ППЗДВП и Методиката за техническа изправност на МПС.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП, в обжалваната част, е приета за установена следната фактическа обстановка: на 24.11.2024 г. в 15:02 часа, в община Пловдив, на път № 642, км. 17, посока на движение от град Х. към село Ч. И. Г. М., управлява лек автомобил **** с рег.№***, собственост на М.Г.а, като допуска следните нарушения. 1. Водача управлява технически неизправно МПС/ Спукано предно обзорно стъкло/.

Противно на изложеното в жалбата, съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

В случая подобно обратно доказване, че по автомобила изобщо не е имало техническа неизправност, не бе успешно проведено, нещо повечеподобни твърдения всъщност липсват в жалбата.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 139, АЛ.1, Т.1 ЗДвП

Предвид приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразен е изводът на наказващият орган, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП, според която норма:

„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни“.

Противно на възраженията на жалбоподателя, спуканото обзорно 2 стъкло представлява техническа неизправност по смисъла на:

-чл. 10, т.6, б „в“ от ППЗДВП, доколкото не подлежи на съмнение, че спуканото стъкло всъщност е повредено стъкло по смисъла на законовата норма;

-т.3.2, б. „а“ от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Противно на твърденията на жалбоподателя, деянието е извършено виновно.

Относно субективната страна следва да се съобрази, че съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици .

Задължението и възможността за предвиждане на противоправния резултат се установяват при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 3

502/93 г., I н.о на Върховен съд.

В случая възможността на дееца да разбере за повредата на обзорното му стъкло от евентуално хвръкнало камъче произтича от особеностите на пътната среда: през деня, при ясна видимост, без особености в движението.

Конкретното задължение за това произтича от императивното правило на чл.

101 ЗДвП.

Тоест дори да се приеме, че повредата се дължи на неволно хвърлено камъче от преден автомобил, то деецът отговаря при форма на вина непредпазливост.

Противно на възраженията в жалбата, в АУАН са описани всички съставомерни факти, а именно вида на повредата- Спукано предно обзорно стъкло. Дали повредата представлява значителна, незначителна или опасна неизправност не е въпрос на съставомерност на деянието, а на приложимата санкция. Доколкото санкцията се налага с НП, а не с АУАН, е достатъчно, че неизправността е квалифицирана в НП като опасна, а дали тази правна преценка е правилна в въпрос на съдебен контрол.

ПО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ

Съгласно чл. 179, ал.6 от ЗДВП „Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от:

1. петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности;

2. двеста лева - при констатирани значителни неизправности;

3. петстотин лева - при констатирани опасни неизправности.“ Според:

- т. 71 от ДР на ЗДвП: „Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.“

-т.72 от ДР на ЗДвП: "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други 4 участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия“.

-т.73 от ДР на ЗДвП: „Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.“ От значение за определяне на вида на опасностите е и Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в което за всяка конкретна повреда е направена класификация дали е опасна, значителна или незначителна.

По конкретно в т. 3.2 от Приложение № 5 е посочено, че пукнатото стъкло може да бъде значителна или незначителна неизправност, но не и опасна в зависимост от особеностите на случая.

От гореизложеното следва, че е дадена неправилна квалификация на вярно установените факти в АУАН и НП и съдът следва да упражни правомощията си по ТР № 8/2021г. на ВАС и да преквалифицира нарушението.

В АУАН и НП не са изложени факти, които да обусловят извод, че неизправността е значителна, поради което следва да се квалифицира като незначителна.

Невъзможността тези факти да бъдат установени за първи път на етап съдебно следствие произтича от утвърденото в ТР № 8/2021г. на ВАС положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Респективно, при наказване по квалифициран, по-тежко наказуем състав, в санкционния акт следва да са посочени фактите, които обуславят приложението на по-високата санкция. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

При липса на изложение на факти в АУАН и НП, от които да се изведе значителност на неизправността тя следва да се квалифицира като незначителна.

5

По изложените съображения съдът следва да преквалифицира деянието, като:

-изменени основанието за налагане на глобата от чл. 179, ал.6, т.3 ЗДВП в чл. 179, ал.6, т.1 ЗДвП;

-намали размера на наложената глоба от 500 на 50 лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143 АПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски биха имали и двете страни съразмерно с уважената част от претенцията им.

Такива обаче, в конкретния случай за въззиваемата страна не могат да се присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по смисъла на т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която разноски се присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски хонорар или за използване на юрисконсултска защита.