Решение № 7587 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7587 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100512541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13378/ 05.07.2024 г. постановено по гр. д. № 38135 по описа за 2023 г. на СРС, 141-ви състав, е уважен изцяло иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, предявен от К. О. Г., действащ лично и със съгласието на своя баща О. С. Г., срещу ЗАД "Алианц България" за сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от 07.07.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 13.11.2021г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при „ЗАД Армеец” АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите водач на л. а. "Мини Купър", модел „Кънтримен“ с per. № ********, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 198,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.08.2022 г. до 06.07.2023 г., като е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 250,48 лв. и за периода от 11.05.2022г. до 10.08.2022г. С Решението си първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски съобразно присъдените суми.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете ЗАД "Алианц България", който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба.

Първоинстанционният съдебен акт се атакува в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 1000 лева до 2000 лева., и в 1 частта, с която искът за присъждане на законна лихва за забава върху главницата е уважен над 99,32лв. до присъдения размер от 198,64лв. Не се оспорват фактическите и правни изводи на районния съд относно наличието на предпоставките по чл. 432 от КЗ, както и времето, през което ответникът е бил в забава. Оспорва се приетата липса на съпричиняване.

Оспорва се и размера на дължимо застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди над сумата от 1000 лева, и размера на дължимата лихва за забава над сумата от 99,32лв. Въззивникът намира, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на св.Г., брат на ищеца, досежно състоянието на последния след инцидента. Намира, че определеният от съда размер обезщетение е завишен и не съответства на действително търпените вреди. Счита, че с оглед конкретните обстоятелства по делото и трайната съдебна практика, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 1000 лева. На следващо място, посочва, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, поради което е съпричинил вредоносния резултат, и предлага на въззивния съд да приеме 50 % съпричиняване. В този смисъл моли решението на районния съд да бъде изменено. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. Пред въззивния съд въззиваемия в писмено становище оспорва депозираната въззивна жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението само в частта, с която е уважена исковата претенция по чл. чл.432 ал.1 от КЗ за сумата над 1000 лева до 2000 лева и лихвата за забава присъдена на основание чл.86 от ЗЗД за сумата над 99,32лв. до 198,64лв. В останалата част, досежно присъдения размер главница до 1000лв., досежно присъдената мораторна лихва до 99,32лв. и в отхвърлителната си част, решението е влязло в сила.

При извършената проверка въззивният съд намира, че атакуваното решението е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производство съгласно чл. 498 от КЗ е предявяване на писмена претенцията първо пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и ако в срока по чл. 496 от КЗ същият откаже да изплати или увреденото лице не е удовлетворено от размера на изплатеното застрахователно обезщетение, то за него възниква възможността да предяви съдебно своята претенция. По настоящото дело е приложена писмена претенция, входирана при ЗАД "Алианц България" с вх. № 1-101-4101-1608/11.05.2022г., с молба вх. № 1-101—4101-50557/12.05.2023 г., е 2 посочена банкова сметка, но отговор на претенцията не е получен. Поради това за ищеца, сега въззивмаем, е възникнал правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.

В исковата молба ищецът е твърдял, че след ПТП е бил в тежко физическо и здравословно състояние, като причиненото му нараняване е довело до силни и продължителни болки в увредената област. Страдал е от силно главоболие, свързано с бърза уморяемост и непълноценност. Чувствал е слабост, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение, сънувал кошмари, свързани с пътния инцидент. Трудно преодолял стреса и дълго се възстановявал от получените травми. Твърди, че по време на инцидента е бил с правилно поставен предпазен колан.

Ответникът е оспорил наличието на твърдените вреди, като се е позовал на писмо на началника на ПП при ОДМВР София от 6.04.2022г., което е прието като доказателство по делото и в което е посочено, че процесното ПТП е посетено от екип на сектор ПП, извършени са проби за алкохол на водачите, че между водачите е нямало разногласие относно вината , никой от пътниците или водачите не е заявил желание или нужда от медицинска помощ, двамата водачи са попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, поради което протокол за ПТП от служители на ПП не е издаден. Своевременно, в отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за съпричиняване като е твърдял, че ищецът е пътувал без правилно поставен предпазен колан.

Предявеният иск намира правното си основание в чл.432 ал.1 от КЗ. Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" за автомобил, за който в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Вината се предполага по арг. от чл.45 ал.2 от ЗЗД.

Районният съд е приел, че в хода на производството са установени всички изискуеми елементи от посочения правопораждащ фактически състав по чл. 432 ал. 1 от КЗ, поради което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника в качеството му на застраховател по процесната задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Установено е ПТП, настъпило на 13.11.2021г. на АМ Тракия при км.23 в посока към гр.София в района на разклона за с.Вакарел между л.а. "Мини Купър", модел „Кънтримен“ с per. № ******** и л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ ******** по вина на водача на л.а. "Мини Купър", който при смяна на лентите за движение от ляво надясно е реализирал удар с попътно движещия си отдясно л.а. „Дачия Логан“ . Ударът е реализиран в дясната активна лента, между предна дясна част на л.а. "Мини Купър" и задна лява част на л.а. „Дачия Логан“. Изслушаната и приета от съда СТЕ не е установила скоростта на движение на двата автомобила, но от свидетелските показания на двамата водачи се установява, че автомобилите са се движели с около 100 км/ч. Установено е и не се спори, че л.а. "Мини 3

Купър“ е управляван от виновния водач И.И. А.. Ищецът заедно с брат си , св. С. Г., са пътували на задната седалка, тяхната майка е пътувала на предната седалка до шофьора, като ищецът е седял зад нея. Към него момент ищецът е бил на 12г.

Непосредствено след инцидента /събота/ ищецът е бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД София, където са му били извършени образни изследвания и консултации и му е поставена диагноза „Повърхностна травма на окосмената част на главата“. Други увреждания не са установени. Ищецът не е бил хоспитализиран, освободен е след прегледите, дадени са указания на родителя за следене на общото му състояние в домашни условия. На 15.11.2021г. е отразено посещение от ищеца при личния му лекар, който в съставената по повод прегледа документация е отразил диагнозата, поставена в Пирогов. След тази дата липсват посещения на ищеца както при личен лекар, така и в болнични заведения.

Приетата от съда СМЕ установява, че при прегледа на ищеца в неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“ не е установена мозъчна увреда. Според вещото лице травмата в областта на главата е реализирана по контактен с инерционен механизъм.

Възстановителният период за получените травматични увреждания е 10 до 15 дни. През това време се е резорбирало подкожното кръвонасядане в лявата челна област на главата.

Периодът на болевите усещания съвпада с времето на възстановителния период. Вещото лице е извършило и личен преглед на ищеца и е установило, че същият е в добро общо състояние, в ясно съзнание с нормален неврологичен статус. Не са установени невъзстановени увреждания, няма усложнения. Дългосрочната перспектива е благоприятна, а ищецът не е съобщил за оплаквания, свързани с претърпените травматични увреждания.

Досежно поставеният на съдебно медицинската експертиза въпрос дали ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан по време на ПТП, вещото лице посочва, че при установеният механизъм на ПТП и удар между двата автомобила, телата на пътуващите в автомобила пътници внезапно са се изместили напред и нагоре в посока на удара. При поставен предпазен колан главата на ищеца не би трябвало да достигне до части от интериора на колата – предна дясна седалка, и да получи травматично нараняване.

Разпитаният за търпените от ищеца болки и страдания св. С. Г. негов брат, установява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Спомня си, че след инцидента брат му се бил хванал за главата в дясната зона. Обадили се на баща им и по-късно същата вечер брат му отишъл с баща им до болница на преглед. Известно време брат му не ходел на училище.

Физически изглеждал добре, но го боляла главата с дясната зона. Приемал болкоуспокояващи, дразнели го светлини, звуци, много спял заради главоболието, в началото дори заеквал. Болката в главата престанала след седмица и половина. Имал паник атаки, няколко пъти ищецът събуждал свидетеля през нощта и спял при него, защото се притеснявал.

Първоинстанционният съд изцяло е кредитирал показанията на този свидетел. Въззивният съд намира, че показанията му следва да се ценят по реда на чл.172 от ГПК с оглед заинтересоваността на този свидетел от изхода на спора. Показанията св. С. Г. не се 4 подкрепят в пълнота от събраните по делото други данни. Според вещото лице по приетата СМЕ ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, което е в противоречение с показанията на свидетеля. Според заключението на вещото лице и представената по делото медицинска документация, ищецът е получил травматично увреждане в лявата теменна част на главата, докато свидетелят посочва, че брат му е изпитвал болки в дясната част на главата.

Дразнението от светлина и звуци не е посочено в исковата молба, но то е признак на главоболието, което е установено и от вещото лице, и се твърди и в исковата молба, поради което съдът приема такива търпени от ищеца вреди. Стресът, тревожността, неспокойството при сън са също последици, характерни за пострадали от ПТП, поради което съдът приема, че ищецът е преживял такива. Показанията на свидетеля следва да се кредитират и досежно продължителността на възстановителния период – около 2 седмици, което се потвърждава и от заключението на вещото лице.Заекване не се твърди в исковата молба, не се посочва и от вещото лице като възможна последица от удара, търпян при ПТП, поради което съдът не приема този вид търпени вреди.