Решение № 721 от 16.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Горна Оряховица, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20224120101719 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление : град София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя” № 7, чрез пълномощника си – адв.

М.В.Т. от САК, твърди в исковата си молба, че на 12.06.2018 г. между „УниКредит Булбанк” АД (кредитор) и Е. М. А. (оправомощен държател), починал преди датата на подаване на настоящия иск, е подписан договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-610-00236-2018г.

Сочи, че страните са постигнали споразумение ищецът да предостави кредитен лимит в размер на 500.00 лева, а оправомощеният държател се е задължил да ползва и върне размера на кредита по договора за кредитната карта, съгласно условията в него, в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска, като размерът и броят на погасителните вноски зависят от това дали и колко пари е усвоил оправомощеният държател. Посочва, че при този вид кредити, т.е. кредитни карти, няма ясно дефинирани брой вноски, които следва да бъдат направени с цел погасяване на кредита, т.е. не се изготвя погасителен план, но в чл.3.1. от договора е определена единствено минимална погасителна вноска (МПВ), в размер на не по - малко от 3 % от отпуснатия кредитен лимит, която оправомощеният държател се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си, посочена в чл.3, и то в случай че ползва суми до размера на кредитния лимит. Заявява, че в чл.3.1.1. от договора е посочен период на клиентски плащания (ПКП), т.е. периодът, в който оправомощеният държател може да 1 усвоява, да ползва суми до размера на кредитния лимит - всеки календарен месец от първо до последното календарно число, с изключение на първия след сключването на договора и последния при изтичане на срока му, които месеци обхващат реалните дни. Твърди, че в чл.3.1.2. от договора е посочен период на погасяване/издължаване (ПП), т.е. периодът, в който задължително следва да бъде осъществена поне минималната погасителна вноска за погасяване на използваните суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта.

Сочи, че в чл.2 във вр. чл.7 от договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати просрочия; определен е срок на действие на договора (чл.3.4 от договора), респ. срок за пълно погасяване на усвоената сума (чл.3.5 от договора), както и възможност същия да бъде продължен за период от нови 24 месеца - чл.6.1 от договора. Твърди, че съгласно приложената справка „Информация за сметка за периода от 12.06.2018 г. 30.09.2022 г.”, съдържаща данни за извършваните с картата операции, в т.ч. плащания, тегления, погасявания и др., оправомощеният държател е използвал средства от кредитния лимит. Заявява, че считано от 16.01.2020г. длъжникът е изпаднал в забава, поради което е начислена и лихва за просрочената главница. С оглед неизпълнението, ищецът се е възползвал от правото си по чл.10.1. във вр. чл.10.1.1. във вр. чл.8.12. от договора (неплащане на парично задължение), да обяви цялата непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми - главница и лихви, включително такси и разноски. Твърди, че датата, на която кредитният лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем - 24.03.2020г., и е посочена в изпратените до длъжника уведомления, като ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на настоящият иск, за което е изпратено изрично волеизявление по чл.60 ЗКИ до длъжника, но при връчването му е установено, че длъжникът е починал. Заявява, че поради това е изпратено ново волеизявление за предсрочна изискуемост до наследниците на Е.М. А., като с изпратената поканаищецът е обявил настъпилата на 24.03.2020г. предсрочна изискуемост и същевременно е уведомил наследника за задълженията на наследодателя му на основание чл.84 ЗЗД, и е предложил разумен срок за доброволното им плащане. Моли съда да счита настоящата искова молба за валидно волеизявление на ищеца, че считано от 24.03.2020г. (поради липсата на погасени и изискуеми вноски към тази дата, довели до наличие на обективния факт на неплащането) задълженията по договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-610-00236-2018 от 12.06.2018г. са изцяло и предсрочно изискуеми в заявения размер, а с факта на получаване на настоящата искова молба от длъжника - ответниците по делото, да се счита за удостоверено наличието на необходимата предпоставка за пораждане на действието на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че освен това, на самостоятелно основание, в хода на уведомяването на длъжника и неговия наследник на 30.06.2020г., е настъпил крайният срок за погасяване на задълженията по договора за кредитна карта, определен в чл.3.4 във вр. чл.3.5 и чл.6.1 от договора за кредитна карта.

В уточнява допълнителна молба посочва, че оправомощеният държател по договора за 2 кредитна карта Е. М. А. е починал на 18.11.2019г., като негови наследници по закон са лицата Ю. Е. М. с ЕГН ********** - син и Е. Е. М. с ЕГН **********. Посочва, че по силата на чл.60 от ЗН, наследникът отговаря за изпълнението на поетите от починалия задължения, поради което ответниците следва да заплатят произтичащите от договора за кредитна карта парични задължения до размера на припадащата им се част. В настоящия случай, с оглед факта, че наследодателят има двама наследници по закон, припадащата се на всеки наследник е 1/2 от цялото задължение. Пояснява, че правният интерес за иницииране и водене на настоящото производство е обусловен от факта, че са налице неплатени парични задължения по процесния договор, по който задължено лице са наследниците на кредитополучателя, чиято отговорност може да бъде ангажирана с цел удовлетворяване на вземането в пълен размер.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ю. Е. М. с ЕГН ********** и Е. Е. М. с ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на Е.М.А. с ЕГН ********** длъжник по договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-610-00236-2018 от 12.06.2018г., да заплатят на „УниКредит Булбанк” АД, при квоти: по 1/2 за всеки ответник от следните суми: 1/ 434,16 лв. - главница по договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-610- 00236-2018 от 12.06.2018г.; 2/ 16,72 лв. - лихва върху редовна главница по договора за кредитна карта за периода от 16.01.2020 г. до 06.04.2020 г.; 3/ 132,57 лв. - лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода от 06.04.2020 г. до 06.10.2022г.; 4/ законна лихва за забава върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответниците да заплатят и всички разноски по настоящото производство. Посочва банкова сметка, по която ответниците да заплатят дължимите суми - IBAN: ...

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба.

Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците Ю. Е. М. с ЕГН **********, с адрес : село В., общ.

Г. О.,, и Е. Е. М. с ЕГН **********, с адрес: село В., общ. Г.О., ул..., призовани чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозират отговор на исковата молба.

В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от адв. И. М. - Г. от ВТАК, назначен за особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответниците. Счита предявения иск за неоснователен. Счита за безспорно по делото наличието на сключения на 12.06.2018г. между „УниКредит Булбанк“ АД и Е.М. А., починал на 18.11.2019г., договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-610-00236-2018 (договор за кредитна карта), като страните са постигнали споразумение финансовата институция да предостави кредитен лимит в размер на 500 лв., а Е.А. от своя страна се е задължил да ползва и върне размера на кредита по договора за кредитната карта, съгласно условията в него. Счита за видно от приложената към исковата молба справка „Информация за сметка за периода от 12.06.2018г. до 30.09.2022г., че г-н А. за периода от 16.07.2018г. до 16.12.2019г. е погасил задължения по 3 договора за кредитна карта в размер на 679.03 лв. Сочи, че срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 30 юни 2020г., т.е. 24 месеца, което означава, че 24 месеца по 1.00% на месец е равно на увеличение на сумата с още 120 лв. (500 лв., умножено по 24%, е равно на 120 лв.). Счита, че при редовно погасяване по договора за кредитна карта г-н А. би следвало да плати сума в размер на 620 лв., а в конкретния случай той е платил сума в размер на 679.03 лв., като същевременно ищецът излага данни, че непогасената главница е в размер на 434.16 лв. В тази връзка за особения представител остава неясен въпросът за размера на наказателните лихви, които са начислени на г-н А. и които са регламентирани в т. 7.1.2., т. 7.2, т. 7.2.1, т. 7.2.2. и т. 7.3 от договора за кредитна карта.

Посочва, че кредитополучателят Е.М. А. има качеството на потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т.1 и т.12 от ДР на ЗЗП. Счита, че представеният договор за кредитна карта е изначално изготвен, а не е изготвен индивидуално за ответника, тъй като е бланков по своята същност. Счита, че в настоящия случай клаузите по отношение на лихвата по т.7.1.2., т.7.2, т.7.2.1, т.7.2.2. и т.7.3 от договора за кредитна карта са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП във вр. чл.143,т.5,т.12 и т.18 от ЗЗП и чл.147,ал.1 от ЗЗП, поради обстоятелството, че не са съставени разбираемо, по ясен и недвусмислен начин относно това как точно се изчисляват същите и колко на практика е тяхната стойност, т.е. за обикновения, финансово неграмотен потребител практически остават неизвестни тези нови лихвени стойности! Счита, че по този начин не се позволява на потребителя за прецени икономическите последици от сключването на договора чл.143,т.18 от ЗЗП. Счита, че е налице нищожност на горепосочените клаузи, като неравноправни по смисъла на чл.143,т.5,т.12 и т.18 от ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, поради което следва да се приеме, че начислените въз основа на тях суми са недължими от ответника по делото. Счита, че т.7.1.2. , т.7.2, т.7.2,1, т.7.2.2. и т. 7.3 от договора за кредитна карта са нищожни и на друго основание - поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона- чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр. чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК.

Твърди, че волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е надлежно връчено, поради което същият не е и породил съответните правни последици.

Заявява, че в настоящия случай преди момента на подаване на исковата молба не са се осъществили фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, поради което вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало предявеното основание, т.е. в случая ответниците не са уведомени за правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем. В тази връзка оспорва изцяло като неоснователно искането за заплащане на претендираните суми, поради неосъществилия се състав на института на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60,ал.2 от ЗКИ.

Предвид изложеното,моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователна искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу ответниците.

Разпечатката съдържа 21 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a0d2d8b-075e-42f5-b916-382ee20a9c11