Решение № 339 от 13.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Варна, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110200053 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Трейдфарма“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. Вилна зона, ул. „****“ № 16, подадена чрез адв. И. С. от ВАК, против НП № В-005665/19.11.2024год. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на ЮЛ са били наложени следните административни наказания: 1. имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 209 от ЗТ за нарушаване на чл. 114, т.3, хипотеза втора от Закона за туризма; 2. имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 210, ал.1 от ЗТ за нарушаване нормата на чл. 115, т.1 от ЗТ и 3. имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушаване нормата на чл. 127, ал.2 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със събраните доказателства. Навежда твърдения за неяснота досежно нарушението за което е ангажирана отговорността му по т.1 от НП като сочи, че в посочената като нарушена норма не се съдържало изискване за поставяне на табела на английски език, такова изискване се съдържало в друга разпоредба. Не ставало ясно и въз основа на кой закон се налагали санкциите.

Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно 1 упълномощен процесуален представител в лицето на адв. С., който заявява че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2024год. в 11:20ч. св. В. И. ст.- инспектор в РД – Варна на КЗП, съвместно със служител на ОДМВР Варна, извършила проверка в обект – хотел „Вемара клуб“ находящ се в гр.Бяла, обл. Варна, УПИ VІ, кв. 22 по плана на ЗВКО Чайка, стопанисван от въззивното дружество.

По време на проверката било установено, че обекта работи.

Констатирано било, че в близост до входа е поставена табелата, част от категорийната синволика, както и че на видно място в обекта е поставено Удостоверение за категория 3 звезди № РК-19-15908/23.10.2023год. издадено от МТ на „Трейдфарма“ ЕООД. Установено било още, че в близост до входа на обекта не е поставена табела с информация за фирмата, седалище и адрес на управление на търговеца, имена на управителя на обекта, и телефон за контакт изписана на български и английски език; че няма поставен на видно място до рецепция ценоразпис с обявени цени на нощувки (такъв бил предоставен при поискване от проверяващите) както и че липсва регистър за рекламациите и не при поискване не се представя такъв. Проверката била извършена в присъствието на рецепционистката Миглена Димитрова Илиева и приключила в 12:40ч.

Констатациите от проверката били обективирани в КП № К2750786/30.07.2024год., в който била определена и дата за явяване на управителя на въззивното дружество или упълномощено лице – 09.08.2024год. в 10:00ч. за приключване на проверката и съставяне на АУАН.

На 09.08.2024год. в РД Варна при КЗП се явило лицето С. Б. упълномощена от представляващия въззивното дружество да представлява дружеството пред КЗП.

На същата дата св. В. И. съставила срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 0050665, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбите на чл. 114, т.3, хипотеза втора ЗТ; на чл. 115, т.1 от ЗТ и на чл.

127, ал.2 от ЗЗП.

Актът бил надлежно предявен на упълномощеното лице С. Б..

Последната вписала в АУАН че има възражения, че фактическата обстановка не отговаряла на действителната, но пред свидетел отказала да го подпише.

2

На същата бил връчен препис от АУАН.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 19.11.2024год. председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическата обстановка изложена в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 114, т.3, хипотеза втора от ЗТ, чл. 115, т.1 от ЗТ и чл. 127, ал.2 от ЗЗП и наложил на въззивника следващите му се за тези нарушения наказания, а именно имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.

209 от ЗТ за първото нарушение, имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 210, ал.1 от ЗТ за второто нарушение и имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 222 от ЗЗП за третото нарушение.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана актосъставителката В. И., която в показанията си потвърждава констатациите изложени в акта и НП с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени 2бр. нотариално заверени пълномощни изходящи от Емил Тодоров Бакърджиев към С.

Бориславова Б., разписка за получаване на НП; Констативен протокол № К2750786/30.07.2024год. ведно с приложения към него - фискален касов бон;

Удостоверение за категоризация три звезди № РК-19-15908/23.10.2023год. справка за заетост към 30.07.2023год.; 3бр. договори сключени между въззивното дружество и туроператори както и Заповед № 1325/26.07.2024год. на Председателя на КЗП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и се кредитират от съда с доверие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на въззивното дружество нарушения от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са били извършени както и нарушените законови норми.

3

Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушенията съдът не констатира. Действително при посочване на нарушената разпоредба за първото вменено нарушение, не е направена вр. с указателната норма на чл. 115а от ЗТ указваща, че информацията се предоставя на български и английски език. Горното обаче по никакъв начин не води до неяснота за какво нарушение е ангажирана отговорността на въззивника – за липса информация за фирма, седалище и адрес на управление на търговеца, имена на управителя и телефон за контакт които факти се съдържат в обст. части на АУАН и са елемент от обективната съставомерност на посочената като нарушена норма на чл. 114, т.3., хипотеза 2 от ЗТ.

Не е налице и сочената от въззивника неяснота досежно това кои са приложените от АНО санкционни норми доколкото както сам сочи защитника в пледоарията си по същество нормите и нормативните актове към които принадлежат са ясно посочени на стр. 2 от НП – чл. 209, ал.1 от ЗТ; чл. 115, т.1 от ЗТ и чл. 127, ал.2 от ЗЗП. Нещо повече дори диспозитивната част на НП не оставя никакво съмнение от кой нормативен акт са съответните санкционни норми.

С НП на въззивното дружество са били наложени три административни наказания както следва:

По т.1 - административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв. на основание чл.209, ал.1 от Закона за туризма, за нарушение на чл.

114, т.3 хипотеза 2 от ЗТ.

По т.2 - административно наказание имуществена санкция“ в размер на 500лв. на основание чл. 210, ал.1 от ЗТ за нарушаване нормата на чл. 115, т.1 от ЗТ.

По т.3 - административно наказание имуществена санкция“ в размер на 500лв. на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушаване нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Нормата на чл. 114, т.3 от ЗТ вменява в задължение на лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и следната информация: а) фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; б) работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; в) имената на управителя на обекта с телефон за контакт.

Нормата на чл. 115, т.1 от ЗТ вменява в задължение на лицата, извършващи хотелиерство да обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията;

Разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП вменява в задължение на търговеца 4 да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4.

По делото не е спорно, че въззивното дружество е търговец и извършва хотелиерска дейност в категоризиран туристически обект – място за настаняване – хотел.

От друга страна в случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин на това, че на 30.07.2024год. въззивното дружество не изпълнило вменените с нормите посочени по-горе задължения като не е осигурило наличието на табела в близост до входа съдържаща информация за фирмата, седалище и адреса на управление, както и за имената на управителя на обекта и телефон за връзка, не е осигурило на видно място, в близост до рецепцията информацията за цените на нощувките, както и наличието в обекта на регистър за рекламации.

В тази посока са показанията на св. И. която лично е възприела липсата на посочената по-горе задължителна информация и то на местата където следва да бъде предоставена, както и липсата в обекта на регистър на рекламации. Горното се потвърждава и от приложения към преписката констативен протокол, подписан впрочем и от служител на въззивното дружество (рецепционист). И не на последно място ако в съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество да заявява, че оспорва фактите описани в НП, то доказателства които да оборят фактите изложени НП не са ангажирани от негова страна. Нещо повече във въззивната жалбата също не се съдържат твърдения за факти различни от посочените в НП, а се навеждат единствено доводи за процесуални нарушения.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивното дружество е осъществило от обективна страна съставите на нарушенията за които е било привлечено към адм.наказателна отговорност - по чл. 114, т.3 от ЗТ; по чл. 115, т.1 от ЗТ и по чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл.209, ал.1 от ЗТ за първото нарушение, съобразно чл. 210, ал.1 от ЗТ за второто нарушение и съобразно чл. 222 от ЗЗП за третото нарушение.

Съгласно нормата на чл. 209, ал.1 от ЗТ на лице, което в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не постави информацията по чл. 114, т. 3 или я постави не в указания вид, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Съгласно нормата на чл. 210, ал.1 от ЗТ на хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги изпълнява не по указания начин, се налага глоба в размер от 200 до 2000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.