Решение № 1425 от 06.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. Варна, 06.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110202599 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И. Т. БГ“ ООД, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. А. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505311772, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Въззивното намира издадения Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за незаконосъобразен, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция, както следва: нарушението не е извършено поради това, че към датата и часа на нарушението за състава на движещото се ППС е било налично работещо бордово устройство, като отговорността за грешно предадени или 1 непредадени данни е на националния доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси; за нарушението следва да бъде издадено наказателно постановление, а не електронен фиш, като се позовава на приложимата нормативна база; в електронния фиш липсва дата на извършване на нарушението; електронният фиш е издаден след изтичане на тримесечния законоустановен срок от откриване на нарушителя; не е посочено мястото на извършване на нарушението; налице е неяснота относно нарушението, за което е санкционирано въззивното дружество, а именно за това, че допуснало движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване на размера и по заплащане на съответната такса или заради това, че не е заплатило таксата; не е посочен в ЕФ размерът на дължимата такса; налице е маловажен случай. Отправено е искане за отмяна на обжалвания ЕФ.

В проведеното на 10.11.2025 г. открито съдебно заседание, въззивното дружество се представлява от адв. Й. А., който поддържа жалбата и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното на 10.11.2025 г. открито съдебно заседание, въззиваемата страна Агенцията за пътна инфраструктура не се представлява. По делото в предходно съдебно заседание е постъпила молба от К. К. – юрисконсулт в АПИ, в която е изразено становище за законосъобразност на обжалвания електронен фиш, обосновавайки се, че нарушението е безспорно установено и самият акт е издаден при спазване на всички материални и процесуални норми. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна и по доказателствата:

На 03.05.2022 г. в 12,37 часа е установено нарушение № DE1BEE1E617365FCE053031F160AA4 0 1 с ППС ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ 95.430, регистрационен номер В4675ВВ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в 2 община Аксаково, за движение по път А-2 км 418+126, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е установено с устройство № 10081, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418 + 126.

Превозното средство влекач ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ 95.430, регистрационен номер В4675ВВ е било собственост на въззивното дружество, като за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата е бил съставен от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505311772, с който на дружеството - жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, му било наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени такива: тристранен договор, приложение към тристранен договор, писмо от АПИ с приложени документи, писмо от „Джиджитол смарт инфраструктура“ АД, които съдът кредитира изцяло.

От правна страна:

Жалбата срещу Електронния фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Съдът намира, че описанието на нарушението в обжалвания електронен фиш е достатъчно пълно и ясно и не ограничава правото на защита на санкционираното лице, а именно посочено е, че на 03.05.2022 г. в 12,37 часа е 3 установено нарушение № DE1BEE1E617365FCE053031F160AA4 0 1 с ППС ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ 95.430, регистрационен номер В4675ВВ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Аксаково, за движение по път А2 км 418+126, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е установено с устройство № 10081, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418 + 126. Посочени са ясно датата и мястото на извършване на нарушението.

По отношение на годността на техническото средство, с което е установено нарушението, безспорно се установи, че ППС е преминало през точно определения в ЕФ пътен участък, на посочената дата и час. Следва да се има предвид, че при установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, не е налице измерване на величини (скорост, тегло и т. н), за да се твърди, че е следвало да преминава метрологичен контрол. Техническото средство (камера) заснема движещия се автомобил и регистрационен номер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминало разстояние е дадено легално определение на системата, което използва Агенция " Пътна инфраструктура", като за същата не е предвидено да преминава през метрологичен контрол, поради което не е допуснато нарушение в тази насока.

Видно от представеното по делото становище от „Джиджитол смарт инфраструктура“ АД за процесното ППС е подадена тол декларация, но същата е за ППС над 12 т., с две оси, поради което и не следва да бъде обсъждано възражението за неизпълнени задължения от страна на доставчика на услугата за електронно пътно таксуване.

Въпреки неоснователността на тези възражения, останалите направени във въззивната жалба за основателни. съдът намира

В случая дружеството не оспорва фактическата обстановка, изложена в 4 обстоятелствената част на оспорения от него Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като неговите възражения срещу законосъобразността му са изцяло от правно естество, поради което и няма някаква необходимост от детайлен и задълбочен анализ на събраните в хода на административно - наказателното производство и съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира, че към датата на извършване на процесното нарушение (03.05.2022 г. в 12:37 часа) законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, но не и за констатирани нарушения по чл. 179, ал.

3б от Закона за движение по пътищата, поради което издаденият електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само въз основа на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата, актовете за установяване на административни нарушения по чл.

179, ал. 3 - 3в от Закона за движение по пътищата се съставят от длъжностни лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал. 1), като при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата, предвидена в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на административно нарушение се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал. 2).

Посочената разпоредба ясно, категорично и недвусмислено постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от Закона за движение по пътищата се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. По същият категоричен начин, следващата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от Закона за движение по пътищата постановява, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, установено и заснето от електронната 5 система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

С последващото изменение на текста (ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), обхватът на нормата вече е изрично разширен до нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б вкл. от Закона за движение по пътищата, което също представлява доказателство, че към датата 03.05.2022 г. санкционирането на осъщественото от въззивното дружество нарушение е било допустимо единствено чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

На следващо място, съдът намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на постановеното решение по дело № С - 61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, С 501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.

179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата и на чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.

3 от Закона за движение по пътищата не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат „глоба“ и/ или „имуществена санкция“ в абсолютен размер от 2 500 лева, респективно - не предоставят никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.