Протокол № 896 от 24.06.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 896 гр. Пазарджик, 23.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело частен характер № 20215220201132 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Частният тъжител П. Д. АНДР. – редовно призован, се явява лично и с повереника си адв.Н.Я., надлежно упълномощена от преди, както и с повереника си адв.Л. К., надлежно упълномощен за днешното съдебно заседание.

Подсъдимият СТ. К. АНГ. – редовно призован, се явява лично и със защитника си адв.Н.Б., надлежно упълномощен.

Явява се вещото лице д-р Б. Хр. П. – редовно призован.

АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

1

Б. Хр. П. – на 65 години, от гр.Пловдив, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.

Пристъпи се към изслушване на СМЕ.

Прочете се заключението на вещото лице.

В.Л. Д-Р П.: Поддържам заключението. Допуснал съм техническа грешка при отговора на 4-ти въпрос, като съм отговорил сякаш задавам въпрос. Междуметието „ли“ не трябва да се чете, т.е. отговорът ми е, че е възможно травматичното увреждане да е било получено, когато лицето стои на шофьорското място. Изречението завършва с точка.

АДВ. Б.: Възможно ли е, понеже Вие казвате, че има два варианта – единият да е ударен в устата и да е кървял. А другият да е ударен в зъбите, възможно ли е да има при удрянето в зъбите от венците кървене?

В.Л. Д-Р П.: Областта на устата и зъбите са едно цяло, ако мога да го нарека. Една и съща област е. В случая може да се е имало предвид, че когато ударът е нанесен в областта на устните, под тях се намират зъбите. Другият вариант, ако примерно е била леко отворена устата и тогава ударът да е нанесен само в областта на зъбите, но тогава пак би могло да се засегне част от горна и долна устна от устата. За да се получи разкъсно-контузна рана на тъканта от вътрешната страна на лигавицата, юмрукът все пак е мека тъкан и не може да бъде предизвикана рана от външна страна на устните, а поради това, че зъбите са под вътрешната страна на устната, при такъв удар се получава цепване или разкъсно-контузна рана по лигавицата на устата съответно горна или долна и се получава кървене. За да се получи такова кървене, което да се види от останалите свидетели, които съобщават за него, по-вероятно е устната да е разкъсана. По-малко вероятно е самото кървене да е от зъбите, защото при проблем със зъбите щеше да има по-тежко изменение и той би потърсил стоматологична помощ. Най-вероятно е разкъсноконтузната рана да е на устната, понеже такава индикация дават свидетелските показания и съм приел, че при разкъсно-контузна рана на устната на лигавицата ще се получи временно разстройство на здравето, 2 неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Ако са засегнати само в областта на зъбите, ще бъде само болка, защото самите зъби няма как, ако бяха разклатени и имаше друг проблем с тях, щеше да се прояви пак разстройство за здравето, неопасно за живота. Възможно е и в двата случая да има кървене, но е по-малко вероятно да има кървене от зъбите и да се види.

АДВ. Я.: Вие казвате, че ако е нанесен ударът, ще бъде разкъсана единствено лигавицата откъм вътрешната страна на устата. Тъй като свидетелите В.и твърдят, че разкъсно-контузната рана е на устната, т.е. от към видимата страна, може ли да настъпи такава рана от този удар, който Вие казвате, ако е настъпил такъв или само от вътрешната страна на лигавицата може да има такава рана и как тя би могла да се види от други лица?

В.Л. Д-Р П.: Ако има такава рана, тя ще се получи, както от лигавичната страна и прехода кожа-лигавица, т.е. покрай устните на повърхността на устните и повече от вътрешната им част и естествено може би може тя да е и там. Нямаме точно описание на това нещо.

За да се получи кървене в тази област, която е богато кръвоснабдена, трябва да се наруши не само лигавицата повърхностно, а да се наруши и в дълбочина, т.е. да има разкъсно-контузна рана.

Страните /поотделно/: Да се приеме заключението.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА заключението на вещото лице и определя възнаграждение на същото в размер на 220 лв., от които 200 лв. за изготвяне на заключението и 20 лв. за явяване в днешното съдебно заседание, платими от бюджета на съда.

Страните /по отделно/: Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

3

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. Я.: Уважаеми господин съдия, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приобщените към него видеозаписи от камери на обекта на тъжителя се изясни поводът, по който е станало спречкването и съприкосновението между тъжителя и обвиняемия. Считам, че ясно и категорично се доказа, че поведението на обвиняемия е допринесло и е повод за ставането на съответното спречкване, а именно прегазването на лежащи и спящи кучета на самата улица на стопанския двор. От тук, следвайки следващото ми заключение и явно доказан факт, в който тъжителят тръгва да гони съответно извършителя и тук намиращия се обвиняем, който след прегазване на кучето не е спрял, а е продължил, с цел да избяга от станалото.

Той го настига в края на улицата и отваря вратата. Тук е въпросът дали е имало удар и кой на кого е нанесъл този удар. Дали от страна на обвиняемия е нанесъл пръв удара на тъжителя или тъжителят е нанесъл пръв удар. В заключението на вещото лице се казва при отговор въпрос № 1, че ако се приеме за достоверно казаното в обясненията на обвиняемия С.А. и същевременно се съпоставят с показанията на свидетелите З. и Й., то реално те казват, че видимо, когато са снемали обяснение на обвиняемия, не са забелязали и не са видели той да има цепковидна рана на устната от долната страна и затова и аз зададох въпрос на вещото лице дали тази цепковидна рана може да бъде видима на външната страна на устата. Относно това кой е нанесъл първия удар, както твърди обвиняемият, считам, че не би следвало да бъде кредитирано обяснението му, дадено с отговора на тъжбата, поради съществено разминаване с дадените обяснения от свидетелите - прекият очевидец на сбиването, макар и на един по-късен етап – свидетеля Г. и свидетелите З. и Й., които са двамата полицаи, които са посетили мястото и са съвсем безпристрастни. Дадените свидетелски показания от бащата и сина В.и те преразказват това, което са чули или по-точно обвиняемият им е преразказал, че е станало. Те не са преки очевидци нито на първоначалния удар, нито на ударите в задната част на автомобила, а разбират на по-късен етап. Свидетелят Б., който твърди, че е бил видял и чул какво се случва, категорично излъга в съответно дадените си обяснения, защото в първоначалния си разпит каза, че е имал работа в собственото си място, т.е. в 4 дърводелската работилница. Ако той се е намирал там и е извършвал работа, то от производствения шум не може да чуе, че има викове, нито кучешки лай или друго, което да изостри вниманието му и той да излезе и да отиде на съответното място, за да види какво се случва. Също така картинката или рисунката, която представи защитата с цел да се каже, че Б. се е движил точно по права линия от средата на парцела си до изхода, също не отговаря на обясненията, защото той казва: „Аз вървях по една пътечка, която се движеше до сградите и след това завих наляво“, което също е категорично противоречиво с дадените от него обяснения. Затова считам, че самият свидетел излъга при даване обясненията си в съдебно заседание. Също така двамата свидетели В.и, които са приятели с обвиняемия и преразказват това, което той им е казал, а не те да са го възприели и така го предадоха в съда. Те са приятели, които са в недобри отношения междусъседски с тъжителя, т.е. те разбира се ще вземат неговата страна.

Не на последно място, искам да се спра по отношение на телесните увреждания. Тъжителят представи СМУ, от което е видно, че е получил съответни болки и страдания от нанесените удари. Двамата свидетели З. и Й. категорично при снемане обясненията, когато са отишли на място, потвърждават, че видимо у тъжителя е имало травматични увреждания, които са вследствие нанесените удари, докато травматичните увреждания на обвиняемия не са съществували и не са ги видели. В самите си обяснения, приложени в изисканата преписката от РУ – Септември, никъде обвиняемият не споменава, че е бил ударен, а единствено само споменава, че е бил провокиран от тъжителя, за което, като си спомням възпроизведения видеоматериал и отговора, който е дал обвиняемия спрямо изнесените факти на тъжбата, категорично се опровергават от видеоматериалите и са в противоречие, поради което считам, че отговорът, както е създаден, е с цел да се организира неговата защита. Подготвените свидетели и това, което изложиха в обясненията си, показват една подготовка да се стреми с поисканата СМЕ с даденото заключение, че нанесеният удар с дясната ръка от А. към обвиняемия той може да е предизвикал болка и страдание, което се изравнява с травматичните увреждания на тъжителя. Предвид изложеното, моля, да постановите съдебен акт, с който да признаете за виновен подсъдимия СТ. К. АНГ. за това, че на 08.03.2021г., към 15.00 ч., в с.Варвара, пред входа на стопанския двор на ЗК „Възраждане“, е нанесъл лека телесна 5 повреда с подробно описани травматични увреждания на тъжителя П. Д.

АНДР. по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за което моля да постановите справедлива присъда и съответно уважите така предявения граждански иск в пълен размер за претърпени неимуществени вреди вследствие на несената лека телесна повреда.

АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, колежката Я. изложи обстойно фактическата обстановка в настоящия случай. Само искам да допълня накратко няколко основни неща. С оглед аргументите, да не ги повтарям, изложени от адв.Я., считам, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В.и и Б.. В своето съдържание тези свидетелски показания са противоречиви и неправдоподобни. Малка част от тях само възпроизвеждат осъществилата се фактическа обстановка. В по-голямата си част тези свидетелски показания целят да защитят подсъдимия С.А.. По отношение на останалите свидетели - показанията на полицейските служители З. и Й., както и свидетеля Г., следва и моля да бъдат приети изцяло като правилни, непротиворечиви и правдоподобни, които в детайли възпроизвеждат фактическата обстановка по случая, а именно, че подсъдимият е нанесъл и причинил лека телесна повреда на пострадалия А.. От юридическа страна обект на престъплението са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субект на престъплението е пълнолетно физическо вменяемо лице. По делото няма данни подсъдимият да страда от някаква форма на психическо заболяване, което да изключва умисъла и отговорността, която му се търси.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в такова въздействие върху организма на пострадалия, вследствие на което на пострадалия е причинено травматично увреждане по чл.130 от НК. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, касаещо формата на вината, като деецът е предвиждал и желаел да причини този престъпен резултат. Аз също Ви моля, с оглед събраните по делото доказателства, които колежката Я. изброи, да признаете подсъдимия за виновен в така предявеното частно обвинение.

АДВ. Я.: Само искам да добавя, че моля да присъдите сторените 6 разноски на тъжителя в настоящата инстанция - адвокатско възнаграждение за един адвокат и съответно сторените съдебно-деловодни разноски.

АДВ. Б.: Уважаеми районен съдия, моля, да признаете подсъдимия изцяло за невиновен, като приемете, че същият не е извършил вменените му в тъжбата противоправни деяния. Доколкото става дума за частно обвинение, същото се ограничава до посоченото в тъжбата. Изпълнителното деяние в тъжбата е нанесени множество удари по главата и ритници по долните крайници. Няма събрано по делото нито едно доказателство от разпитаните свидетели, че става въпрос на посоченото място пред стопанския двор да е нанесен юмручен удар в главата от страна на подсъдимия или ритници в долните крайници. Единствено племенникът на тъжителя А. – свидетелят Г., посочва, че бил нанесен един удар в корема, за каквото обвинение няма. Ще развия аргументи и по тази тема. Започнах от момента за очертаване обвинението, защото около това обвинение ще бъде и защитната теза. По отношение на мотива – категоричен и ясен пример за това е „крадецът вика дръжте крадеца“. Половината село е пропищяло от А., включително и аз, за отношението му към домашните любимци и животните и начина, по който ги гледа, тези животни страдат и пречат на хората. Разказвам го всичко това, за да може съдията да разбере какъв е мотивът А. да тръгне и да нападне С.А..