Решение № 260138 от 20.11.2020, Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ гр. Плевен, 20.11.2020 г. в името на народа пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Жанета Димитрова при секретаря петър петров при прокурора като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 358 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/, подадена от „***” АД, гр. София чрез пълномощника й юрисконсулт Е.Г.против Н.В.Б., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането на Банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг.

В ИМ Банката - ищец твърди, че на 30.05.2007 г. между страните е сключен договор за кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, по силата на който Банката, в качеството на кредитодател е предоставила на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 52 000 евро, който е усвоен от кредитополучателя. Твърди се, че договорът е сключен от страна на кредитополучателя чрез пълномощника му И.Т.П., както и че кредитът е следвало да бъде издължен до 28.02.2032 г. на 300 равни месечни анюитетни вноски. Твърди се, че кредитът е обезпечен с договор за ипотека върху имоти, собственост на кредитополучателя, находящи се в гр. Плевен, ***– апартамент и гараж.

В ИМ се твърди също, че на 13.09.2010 г., 26.06.2013 г.,

13.04.2017 г. и 26.04.2017 г. между страните са сключени последователно четири допълнителни споразумения към договора за кредит, всяко от които е имало за предмет начина на издължаване на кредита – размера на вноските по същия и срокът на плащане на кредита, а последното и размерът на годишния лихвен процент по кредита, който се е променил на 6 %. Твърди, че ответникът, в качеството си на кредитополучател не е изпълнил задълженията си по договора за кредит и допълнителните споразумения към него, поради което Банката е упражнила правата си по чл. 18 от договора за кредит и е обявила кредитът за предсрочно изискуем, като за това е уведомила кредитополучателя с уведомително писмо изх. № ИД-6475-2019/19.02.2019 г., получено лично от същия.

В ИМ се твърди, че

Банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК пред РС Червен бряг и заявлението й е уважено, като е издадена заповед за незабавно изпълнение № 155 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг, с която на ответника е разпоредено да заплати на Банката сумата от

44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г., сумата от 247,19 евро, представляваща наказателна лихва за просрочение за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 873,50 лв. за държавна такса в заповедното производство и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че въз основа на издадения по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1224/2019 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 по описа на КЧСИ и район на действие ОС Плевен, като копие от заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Твърди, че с определение № 119/27.04.2020 г. по ч.гр.д. № 289/2019 г. РС Червен бряг е разпоредил на Банката да предяви установителен иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за установяване съществуването на вземането си към длъжника, което породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си по исков съдебен ред. Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.

422 от ГПК като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника служебен адвокат И.Н.от ПлАК, в който искът се оспорва като неоснователен и недоказан и се излагат възражения в тази насока. Особеният представител възразява, че договорът за кредит съдържа нищожни клаузи, поради което е частично недействителен, тъй като по отношение на отпуснатата като кредит сума от 49 920 лв., представляваща левовата равностойност на 25 469,38 евро липсва посочена в договора цел за отпускане на кредита. Според особения представител при недействителност на договора за кредит в частта относно предоставения кредит в размер на 25 469,38 евро тази сума не се дължи на договорно основание от ответника, а евентуално на друго извъндоговорно основание. Моли се съда като съобрази възраженията в отговора и доказателствата по делото да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК. При условие на евентуалност, в случай че съдът намери искът за основателен и доказан особеният представител на ответника прави и възражение за изтекла погасигелна давност на вземането за лихви по кредита с падеж повече от три години преди подаване на ИМ, в това число капитализирани падежирали и непогасени лихви по кредита.

В о.с.з. ищецът се представлява от юрисконсулт Е.Г.и поддържа предявените искове след изменението по чл. 214 от ГПК на размера на исковете за договорна и наказателна лихва, като претендира и направените по делото разноски. Представя списък на разноските за заповедното и исковото производство.

Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител адвокат И.Н.от АК се представлява от същия и поддържа депозирания отговор и изложените в него възражения за частична недействителност на кредита относно сумата от 50 000 лв. поради липса на цел, за която се отпуска кредита в тази му част.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно мотивите на т.

18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има вече изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по чл.

422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице комулативно съединяване на искове и всеки от тях има цена, която е от значение за родовата и функционална подсъдност на спора.

При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът „***”

АД, гр. София чрез пълномощника й юрисконсулт Е.Г.е предявил против ответника Н.В.Б. обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, които са допустими, и следва да бъдат разгледани по същество. Същите са предявени от активно легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по заповедта за незабавно изпълнение. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на иска за главницата е родово подсъден на окръжен съд.

С оглед направеното в о.с.з. на 03.11.2020 г. от страна на ищеца чрез процесуалния му представител изменение на цената на предявения иск за наказателна лихва чрез намалението й, което е допустимо съобразно чл. 214 от ГПК, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, предявени от „***” АД, гр. София против Н.В.Б. за установяване съществуването на паричните вземания на Банката по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 155 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг общо за сумата от 47 784,55 евро, както следва:

Иск за сумата от 44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019 г. до изплащане на вземането;

Иск за сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г. и Иск за сумата от 136,54 евро, представляваща наказателна лихва за просрочение за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г..

С определението в о.с.з., постановено по реда на чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение и на цената на иска за договорна лихва чрез увеличението на същата, но приема, че е допуснал грешка и не е обвързан от допуснатото увеличение на цената на иска.

Искът с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК е особен установителен иск, пряко обвързан с размера на вземането, посочен в заповедта за изпълнение. Недопустимо е в исковото производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК съдът да постанови решение, с което да установи по-висок размер на паричното вземане от посочения в издадените заповед изпълнение и изпълнителен лист, а липсва основание за издаване на нов изпълнителен лист при липса на съединен с ИМ осъдителен иск за увеличената сума, каквато е настоящата хипотеза. След като не е сезиран надлежно с ИМ с осъдителен иск за увеличената сума, съдът приема, че цената на иска за договорна лихва остава такъв, какъвто е посочен в ИМ.

С оглед задължителните указания в т. 11г ТР № 4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 от ГПК и да обезсили издадения изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК, съответно чл.

422 от ГПК е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, съдът приема, че с оглед допуснатото намаление на цената на иска за наказателни лихви от 247,19 евро на 136,54 евро следва с решението да прекрати производството по този иск за разликата над сумата от 136,54 евро до сумата от 247,19 евро, която е в размер на 110,65 евро и да обезсили заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист, издадени от РС Червен бряг в тази им част.

Не се спори между страните, а видно и от приложеното към доказателствата ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг, че Банката – ищец е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 18.03.2019 г. в РС Червен бряг против ответника като длъжник, към което като документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение от счетоводните книги по сметка по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на имот на недвижим имот № ***/30.05.2007 г. към 18.03.2019 г., договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на имот на недвижим имот № ***/30.05.2007 г., ведно с погасителен план към договора за кредит за периода 28.06.2007 г.

– 28.05.2042 г., пълномощно в полза на И.Т.П. от 13.04.2007 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус Д.И., рег. № 008 и район на действие РС Плевен, допълнителни споразумения към договора за кредит № 1/13.09.2010 г.,

№ 2/26.06.2013 г., № 3/13.04.2017 г. и №

4/26.04.2017 г. към договора за кредит, пълномощно в полза на К.Й.М.от 22.05.2008 г. с нотариална заверка на подписите от зам.зав. консулска служба при Посолството на РБ в Мадрид, уведомително писмо-покана от Банката до кредитополучателя Н.В.Б. от 19.02.2019 г., разписка за връчване на куриерска пратка с обратна разписка от Банката до кредитополучателя Н.В.Б. по договор между тях, връчена лично на 20.02.2019 г..

Установява се, че въз основа на заявлението и представените със същото документи РС Червен бряг е издал заповед за незабавно изпълнение № 155 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д.

№ 289/2019 г. по описа на съда, с която разпоредил на ответника да заплати на Банката – ищец парични суми, както следва: сумата от 44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г., сумата от 247,19 евро, представляваща наказателна лихва за просрочение за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 873,50 лв. за държавна такса в заповедното производство и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като е посочил, че вземанията на Банката произтичат от извлечение от счетоводните книги към 18.03.2019 г., договор за кредит от 30.05.2007 г. и допълнителни споразумения № 1/13.09.2010 г., № 2/26.06.2013 г.,