Решение № 204 от 25.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. гр.Мадан, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100249 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Р. Ш. М. против Сити Кеш ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 120,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ** от 09.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2023г. между Р. Ш. М. като кредитополучател и „Сити Кеш" ООД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане №**, при следните параметри: Размер на кредита: 300,00 лева, Размер на погасителна вноска: 1х 2,34 лв. и 13x24,35лв, Ден на плащане: четвъртък. Вид вноска: седмична, годишен процент на разходите: 49,69%. брой вноски: 14, фиксиран лихвен процент:

40,05 %. Дата на първо плащане: 16.02.2023г, Дата на последно плащане:

18.05.2023г., Обща сума за плащане: 318,89 лв. Сочи се, че на основание чл. 11 ал.1 от договора била начислена неустойка в размер на 101,11 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5. Ищецът счита, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и на осн. чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора била неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ищецът счита, че в чл.11 ал.1 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. С клаузата на 1 чл.11 ал.1 от процесния договор за паричен заем била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. Ищецът се позовава на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.

Уговорена била компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Налице била и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неустойката била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. В договора трябвало да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка била нищожна, а реално била сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР нямало да е 49,69%, както било записано, а следвало да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 101,11 лева, формално уговорено като неустойка. Възразява за нарушения по чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК, като счита, че целият договор за заем е недействителен на осн. чл.22 ЗПК. В изпълнение на договора ищцата била заплатила на ответното дружество сумата от 420 лева. Разликата между заплатената сума от 420,00 лева до дължимата от 300,00 лева в размер на 120,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че настоящото производство, разгледано самостоятелно е недопустимо, поради това, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право. В рамките на една седмица пред Районен съд - гр. Мадан от ищеца били подадени две напълно идентични искови молби, с които се оспорва идентична уговорка за заплащане на неустойка по 2 договора за кредит. Твърди, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в негова тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Позовава се на чл. 3 от ГПК. Моли да бъдат съединени по реда на чл. 213 ГПК гр. д. 249/2024 и гр.д. 265/2024 по описа на РС Мадан в едно производство. При условията на евентуалност, в случай че 2 делата не бъдат съединени моли при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство. По същество на спора изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не е налице недействителност на договора по см. на ЗПК. Позовава се на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като сочи, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Валидността на договора за кредит на първо място произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20. отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Уговорената неустойка не била и не следвала да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Неверни били твърденията, че неустойката представлява лихва. Лихвата по кредита била възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата представлявала задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва. Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва. Счита, че с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не била налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Счита, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал двукратно един вид кредитен продукт, 3 респективно неколкократно се е запознавал с условията му. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Р. Ш. М. и СИТИ КЕШ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане № ** от 09.02.2023 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 300 лева, при следните параметри: размер на погасителната вноска 1х 2,34 лв. и 13 х 24.35 лв., ден на плащане: вторник, вид вноска: двуседмична, ГПР 49,69 %, брой вноски: 14, фиксиран лихвен процент 40,05 %, дата на последно плащане – 18.05.2023 г., обща сума за плащане 318,89 лева.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят се задължава в срок от три дни от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 11 от договора при непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя по чл. 5 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 101,11 лева.

Като доказателства по делото са приети 3 бр. приходни касови ордери, от 28.04.2023 г. за сумата от 120 лева, от 30.03.2023 г. за сумата от 150 лева, от 22.02.2023 г. за сумата от 150 лева, които суми са заплатени от Р. Ш. М. в полза на СИТИ КЕШ ООД с основание за плащане № на кредит **. В постъпилото становище с вх. № 1936/24.09.2024 г. ответникът не оспорва извършените плащания, за които са представени доказателства с исковата молба, поради което съдът намира за доказано, че ищцата е заплатила в полза на ответника сума в общ размер на 420 лева по процесния договор.