Решение № 18185 от 09.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67665/2023
- Вид
- Решение № 18185
- Подписан
- 09.10.2024
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 152 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 287 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280-292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18185 гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110167665 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на Г. М. Г., ЕГН **********, срещу Р. П. Л., ЕГН **********, с която е предявен за разглеждане положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗА за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 8 200,00 лева, платена на отпаднало основание като адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г. по гр. дело № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав, прекратен едностранно от довереника по него на 18.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30109/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2017 г. е бил сключен Договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който адвокат Р. Л. се е съгласила да оказва правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство на Г. Г. по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, в качеството му на ответник по делото, по предявен срещу него иск за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на починалия му баща. Ищецът твърди, че при подписване на договора заплатил в брой на адвокат Л. сумата от 8 200,00 лева, представляваща 100% от договорения между страните хонорар за процесуалното представителство в рамките на производството по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав. Твърди, че на 18.02.2020 г. адвокат Р. Л. му изпратила по куриер пълния обем от книжа по цитираното дело, и както преди това, така и впоследствие, не контактувала по никакъв начин с клиента си. Тъй като била нарушена напълно комуникацията между адвокат и клиент, ищецът не бил наясно с определени факти и обстоятелства по делото – етап, до който се намирало производството, представени доказателства от насрещната страна, необходимост от писмено становище по определени доказателства и сроковете, в които те следва да се представят. Поради това, на 28.02.2020 г., за когато било насрочено открито съдебно заседание по делото пред СРС, 170 състав, съдът уважил искането на Г. Г. да не се дава ход на делото, поради невъзможност последният да извърши лично надлежната си защита в процеса и необходимостта от разумен срок, в който да ангажира друг адвокат със защитата си. Ищецът поддържа, че посредством изпращането на пратката от 18.02.2020 г. ответницата се е освободила от всички документи и книжа, 1 касаещи гр. д. № 75730/2016 г., поради което поведението се възприело от него като едностранно, безпричинно прекратяване на договора за правна помощ и съдействие от 01.08.2017 г. Твърди, че на 09.10.2020 г., в рамките на исковото производство, по което бил страна, изпратил до адвокат Л. Нотариална покана за разваляне на договора за правна помощ и съдействие от 01.08.2017 г., с която на ответницата бил даден 7-дневен срок, считано от датата на получаването на поканата, да върне всички суми, платени по договора, като в нотариалната покана се съдържала и изявление за оттегляне на пълномощията по гр. д. № 75730/2026 г. по описа на СРС, 170 състав, и прекратяване на представителната власт по делото. Считано от момента на получаване на нотариалната покана не настъпила каквато и да било реакция от страна на адвокат Л.. При тези фактически твърдения ищецът счита, че е налице незаконосъобразно поведение на адвокат Р. Л., поради което същата дължи връщане на платения хонорар по договора за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че в качеството си на адвокат е сключила посочения в исковата молба договор за правна защита и съдействие и че на 18.02.2020 г. е върнала на ищеца пълния обем от книжа по делото, за чието водене е била ангажирана с посочения договор за правна защита и съдействие. Излага твърдения, че отношенията между страните в настоящия процес, както и комуникацията помежду им е била прекратена по изрично искане на ищеца Г. Г.. Оспорва твърдението на ищеца, че между тях не е имало комуникация до 18.02.2020 г., като от документите, съдържащи се в гр. д. № 75730/2016 г. на СРС, било видно, че Г. Г. се е явявал лично в насрочените по делото открити съдебни заседания, заедно с адвокат Л. на следните дати: 03.12.2018 г., 08.02.2019 г., 22.03.2019 г., 17.05.2019 ., 04.10.2019 г., 13,12.2019 г. В съдебното заседание, проведено на 28.02.2020 г., адвокат Л. не се явила, тъй като към този момент отношенията между нея и ищецът били прекратени по негово изрично искане. Предвид изложеното, твърди, че ищецът е бил запознат с всичко, което се случва по делото, не само защото адвокат Л. го е уведомявала за това, но и тъй като той е участвал лично в процеса. Излага доводи, че видно от протокола за откритото съдебно заседание от 28.02.2020 г. Г. Г. сам е заявил, че търси отдавна адвокати за делото, което негово изявление ясно показвало, че намерението и желанието за прекратяване на отношенията му с адвокат Л. е негово. Поддържа, че е налице противоречие в твърденията на ищеца по отношение на основанието за прекратяване на договора за правна защита и съдействие, като ако договорът е прекратен едностранно от адвокат Л. на 18.02.2020 г., няма как ищецът да е развалил същия осем месеца по-късно, тъй като развалянето на договора, предполага същият да е действащ. Поддържа, че и в двата случая, ответницата не дължи връщане на заплатеното й възнаграждение, а аргумент за това е чл. 35, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗА. Излага твърдения, че единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение, се съдържа в нормата на чл. 35, ал. 4 ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, но това прекратяване логично трябвало да е в ущърб на представляваната страна, като в настоящия случай не само липсвали твърдения в тази посока, но и не били налице изискуемите предпоставки за прилагане на тази разпоредба, доколкото производството по делото пред първа инстанция е приключило с решение, постановено на 27.01.2024 г. Ответницата излага твърдения, че от представената от ищеца нотариална покана, с която се твърди, че е развалил договора с адвокат Л., не е посочено в какво се изразява неизпълнението на договора от нейна страна и не е предоставен подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ищецът ще смята договора за развален. Излага твърдения, че е престирала по процесния договор за правна защита и съдействие, и то с дължимите грижа и качество, като е изпълнявала задълженията си изготвяне и депозиране на отговор на искова молба, осъществяване на процесуално представителство в открити съдебни заседания, заверка на документи, представени по делото и извършването на други процесуални действия в писмена форма. Поради изложеното счита, че има право на възнаграждение в пълен размер, така както й е платено, и не са налице основания за неговото връщане и/или редуциране. Излага твърдения, че по инициатива на ищеца е проведено дисциплинарно производство пред Софийска адвокатска колегия, като същото е прекратено поради това, че комисията не е установила каквото и да е законово или морално и етично нарушение. Навежда доводи, че процесният договор е прекратен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗА. В заключение посочва, че от страна на адвокат Л. не е проявено недобросъвестно поведение при получаване на книжата по настоящото дело, както и по ч. гр. д. № 30109/2022 г. по описа на СРС, 29 състав. Предвид 2 изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, поради което е и отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с проекта на доклад, обективиран в Определение № 20336/16.05.2024 г., обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 19.06.2024 г. открито съдебно заседание, обстоятелството, че между ищеца в настоящото производство Г. М. Г. – в качеството на клиент, и ответницата Р. П. Л. – в качеството на адвокат, е бил сключен писмен договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г., по силата на който адвокатът е поел задължение да оказва правна защита и съдействие на клиента, изразяващи се в осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 75730/2016 г. на СРС, 170 състав, срещу насрещно задължение на клиента да му заплати възнаграждение в размер на 8 200,00 лева. Страните не спорят, а и се установява от приетия по делото като писмено доказателство договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г., двустранно подписан от клиент и адвокат /чиито подписи не се оспорват в процеса/, че уговореното възнаграждение е било изцяло заплатено в брой при подписване на договора, за което е направено изрично отбелязване в него.
По делото са представени и приети съдебни книжа по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав, както следва: 1./ отговор на искова молба вх. № 5114403/27.07.2017 г. на Г. М. Г., подаден чрез адвокат Р. Л.; 2./ молба вх. № 5156473/04.10.2018 г., подадена от адвокат Р. Л. като процесуален представител на Г. М. Г. и Е. Д. Г.а; 3./ молба уточнение вх. № 5091333/28.05.2019 г., подадена от адвокат Р. Л., като пълномощник на Г. Г.; 4./ молба вх. № 5170857/21.10.2019 г., подадена от адвокат Р. Л., като пълномощник на Г. Г., с искане за продължаване на срок; 5./ 7 броя съдебни протоколи от проведени открити съдебни заседания, проведени на 03.12.2018 г., 08.02.2019 г., 22.03.2019 г., 17.05.2019 г., 04.10.2019 г., 13.12.2019 г., 28.02.2020 г., видно от които на всички, извън това от 28.02.2020 г., адвокат Р.
Л. се е явявала лично в съдебно заседание, заедно с доверителя си Г. Г., който е присъствал лично в съдебната зала /което обстоятелство е удостоверено в съдебните протоколи, ползващи се с доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелство съобразно нормата на чл. 152 ГПК/. В съдебния протокол от 28.02.2020 г. е удостоверено, че Г. Г. се явява лично, без процесуален представител. Обективирани са изявления на последния, както следва: „нямам никакъв контакт с адв. Л.… Адв. Р. Л. ми изпрати по Еконт на 18.02.2020 г. книжата по делото, с което аз го разбирам това, че тя просто решава да си прекратим отношенията и да спре да ме представлява по настоящото дело. Аз търся много отдавна адвокати за делото.“
По делото не е спорно, поради което е и отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с проекта на доклад, обективиран в Определение № 20336/16.05.2024 г., обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 19.06.2024 г. открито съдебно заседание, обстоятелството, че на 18.02.2020 г. адвокат Р. Л. е изпратила по куриер на Г. Г. всички книжа по гр.д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав.
По делото е представена и приета нотариална покана с рег. № 6238/2020 г., адресирана от Г. М. Г. до Р. П. Л., в която е обективирано волеизявление на адресанта за разваляне на договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г., поради неизпълнение на адресата, отправя се покана за връщане на заплатения по договора хонорар в 7-дневен срок от получаване на поканата и същевременно се оттеглят дадените на адресата пълномощия за представителство по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав.
Разпечатката съдържа 16 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a0b667e-f579-4493-9386-c1928451e9a3