Определение № 665 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 665 гр. София, 08.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600742 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частен протест от Европейски делегиран прокурор срещу определение от разпоредително заседание от 22.05.2025 г. по НОХД № 2333/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15-и състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Европейската прокуратура за отстраняване на констатирани в мотивите на определението съществени процесуални нарушения, засегнали правата на обвиняемия да научи в какво е обвинен и да се защити.

В частния протест се излагат доводи, оспорващи изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, изразяващи се в непосочване на съществени признаци на състава на престъплението, като място на извършване, съпричастност и цел, липса на посочване на вида на вмененото посредствено извършителство, непосочване на типа на порока на документите, чието представяне е инкриминирано, липса на описание на обстоятелствата на вменените престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи, както и различие в изписването на правната квалификация на деянията, за които е повдигнато обвинение. Поддържа се, че изрично в обвинителния акт e конкретизирано мястото на представяне на 1 инкриминираните като неверни сведения, а именно – Министерството на труда и социалната политика, изпълняващо ролята на Управляващ орган и че същите сведения са представени чрез системата ИСУН. Посочва се, че при използването на тази система, съответните документи се подават чрез специално създадената електронна система, след което се разпределят на различни служители, които ги разглеждат и оценяват, като тези служители по правило се намират в различни териториални структури на Управляващия орган. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за липса в обстоятелствената част на обвинителния акт на описание на действията на подсъдимата по осъществяване на деянието по подаване на инкриминираните като неверни сведения, както и вмененото посредствено извършителство за това, като се посочва, че в обвинителния акт подробна са описани действията на подс. М. по организирането, осигуряването и представянето на документите, съдържащи невярната информация, според обвинението, както и ролята на лицата, които тя е използвала за извършване на фактическите действия по представяне на сведенията. Оспорват се и указанията, дадени в атакуваното определение за уточняване на порока на инкриминираните документи, като се сочи, че съставът на престъплението по чл. 248а от НК не предпоставя отправяне на такива изисквания към обвинението. В частния протест се изтъква и че в обстоятелствената част на обвинителния акт е изложена съответната фактическа обстановка за преследваната от подсъдимата специална цел при извършването на деянията, за които е повдигнато обвинение. Поддържа се и че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени подробно всички факти, съответстващи на състава на вменените престъпления по чл. 253 от НК, като не са налице и различия между цитираните в същия обвинителен акт правни квалификации на повдигнатите обвинения. Предлага се протестираното определение да бъде отменено.

Срещу така подадения протест е постъпил отговор от защитника на подс. С. М., в който се изразява становище за неговата неоснователност и за правилност на определението на първоинстанционния съд, с което са констатирани пороци на обвинителния акт, изразяващи се в неясно и неточно описание на съставомерните от обективна и субективна страна обстоятелства на престъпленията, за които е повдигнато обвинение.

2

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частният протест е основателен.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че внесеният обвинителен акт съответства на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК и в този смисъл при изготвянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правата на подсъдимата да разбере в извършване на какви деяния е обвинена и да организира защитата си по повдигнатите срещу нея обвинения.

На първо място, не съответстват на съдържанието на обстоятелствената част на внесения обвинителен акт изводите на първоинстанционния съд за липса на фактически твърдения за мястото на осъществяване на вменените на подсъдимата деяния, нейната съпричастност към тях под формата на посредствено извършителство, за което е обвинена, както и за преследваната от нея цел.

В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочена преследваната от подсъдимата цел при осъществяване на описаните по изключително подробен начин нейни действия по намиране на дружества, чиито управители се твърди, че е убедила да се съгласят да кандидатстват за получаване на безвъзмездна финансова помощ по двете процедури срещу даденото от нея уверение, че тя ще предприеме необходимите стъпки по кандидатстване, подготовка и подаване на необходимите документи пред управляващия орган, подписване на договорите и отчитане на съответните дейности, а именно – да бъдат получени средства от фондове на Европейския съюз (Европейски социален фонд), предоставени на българската държава, както и средства на българската държава, с които се съфинансират проектите, по които са сключени договорите за безвъзмездна финансова помощ, в резултат на представени пред управляващия орган неверни сведения. Изрично в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено и че така преследваната цел е била постигната чрез получаване от страна на представляваните от подс. М. дружества на целените да бъдат получени 3 финансови средства от ЕС и националния бюджет.

В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са изложени фактически твърдения, които позволяват да бъде индивидуализирано мястото на осъществяване на всяко едно от вменените на подсъдимата деяния. За дейността, квалифицирана като осъществяваща престъпления съответно по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2 и ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК е посочено мястото на извършване на съответните финансови операции, за които се твърди, че са били с предмет придобити чрез престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК финансови средства. За така твърдяното предикатно престъпление по 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно е описан механизмът на представяне на сведенията, за които държавното обвинение счита, че са неверни. Според описания механизъм, съдържащите неверни сведения документи са били прикачвани от лицата, посочени като ползвани от подсъдимата преки извършители, към Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН) 2020 и по този начин са били представяни пред съответните, също посочени поименно, длъжностни лица от Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 – Министерството на труда и социалната политика. Така изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт в достатъчна степен, включително и за пълноценното осъществяване на правото на защита на подсъдимата, позволяват да бъде разбрано мястото, на което, според прокуратурата са представени инкриминираните като неверни сведения, а именно съответният управляващ орган, който в случая е индивидуализиран като Министерството на труда и социалната политика.

Като административна структура от централната администрация на изпълнителната власт, Министерството на труда и социалната политика има ноторно и нормативно установено седалище в гр. София, поради което и мястото на извършване на така вменената престъпна дейност се явява подразбиращо се от изложените в обвинителния акт обстоятелства.

Изключително подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт е описана деятелност на подсъдимата, за която се твърди, че е установена от събраните по досъдебното производство доказателства. Тази деятелност, 4 според обвинителния акт, се изразява както в убеждаване на управителите на съответните дружества – бъдещи бенефициенти да се съгласят с предложението на подсъдимата тя да извърши необходимите действия по създаване на профили, до които именно тя е имала достъп, чрез които да бъде осъществено подаването на проектните предложения, така и конкретните действия на подсъдимата след одобряването на проектите и сключването на договорите за предоставяне на безвъзмездно финансиране, по създаване на организация за отчитане на неизвършени в действителност проектни дейности. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочена конкретната роля на подсъдимата за създаване на всеки един от документите, с които са били отчетени неизвършени в действителност, според обвинението, дейности по обучения на персонала на дружествата – бенефициенти.

Посочени са и действията на подсъдимата, които са направили възможно изготвянето и представянето пред управляващия орган на документите, съдържащи неверни сведения от съответните непосредствени извършители, като е обоснована и тезата на прокуратурата за това, че тези лица не следва да носят наказателна отговорност за така извършените действия. При така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения за конкретна съпричастност на подсъдимата към изготвянето и представянето на отчетите, за които се поддържа, че съдържат неверни сведения, както и подробното описание на нейни действия за създаването на цялостната организация по подбор на дружества – бенефициенти, създаване на техни профили, достъп до които изключително е имала именно подсъдимата, подготовката и изпращането на необходимата проектна документация, конкретното участие на подсъдимата, като представител на същите бенефициенти при подписването на договорите и последвалото отчитане на неизвършени в действителност дейности, необосновани и несъответстващи на съдържанието на обвинителния акт се явяват констатациите на първоинстанционния съд за липса на изложени в същия акт обстоятелства, съответстващи на вменената дейност за осъществяване на престъплението по т. 1 от повдигнатото обвинение под формата на посредствено извършителство.

Не съответстват на съдържанието на обвинителния акт и констатациите на първоинстанционния съд за несъответствие на заключителната му част с изискванията на чл. 246, ал. 3 от НПК. В заключителната част на 5 обвинителния акт са посочени всички съставомерни обстоятелства по възприетата квалификация на всяко едно от вменените като осъществени четири престъпления. Не съответстват на съдържанието на основния състав на престъплението по чл. 248а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК указанията, дадени в атакуваното определение за необходимост от изясняване на порока на документите, чието представяне е инкриминирано. Изпълнителното деяние по посочения текст се състои в представяне на неверни сведения, за да бъдат получени съответните финансови средства, като начинът на документиране на представяните неверни сведения и евентуалните пороци на документите, в които сведенията са инкорпорирани, нямат значение за обуславянето на съставомерността на същото деяние. Лишени от конкретика и несъответстващи на съдържанието на обвинителния акт са и отправените упреци в първоинстанционното определение за липсата на словесно посочване и описание на елементите от фактическия състав на престъпленията по чл. 253 от НПК, за които е повдигнато обвинение. И в обстоятелствената част на обвинителния акт, и в неговия диспозитив, са изложени твърдения за осъществяване на всички признаци от обективна и субективна страна на престъпленията, за които е повдигнато обвинение с т. т.