Решение № 50 от 18.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Кърджали, 18.04.2*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 2***5100500040 по описа за 2*** година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 326/30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 620 по описа за 2022 г. на РС – С., „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С. 1766, ж.к. „М.“ 4, Бизнес парк С., сграда 14, представлявано от Д. Т. Д., е осъдено на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, да заплати на Р. А. П., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Г. В.“ № 6, сумата от 3 030 лв., платена без основание по недействителен договор за потребителски паричен кредит PLUS-1334****/15.06.2*** г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното плащане на задължението.

Със същото решение „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б. – гр. С. е осъдено да заплати на Р. А. П. направените деловодни разноски в размер на 221 .20 лв., а н а адв. М. М. О. сумата от 603 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б. – гр. С., представляван от процесуалния представител – ю.к. М. М., който го обжалва като недопустимо и неправилно.

Недопустимостта на обжалваното решение се обосновава с твърдението, че 1 първоинстанционният съд не се е произнесъл по направено в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. По същество се излагат съображения, че в процесния договор подробно били описани всички разноски по заема, формиращи ГПР като такса ангажимент и възнаградителна лихва. В посочените клаузи ясно било разписано предназначението на тези разходи и механизма на начисляването им. В чл.19, ал.1 от ЗПК, изрично било предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Систематичното тълкуване на разпоредбите уреждащи ГПР (чл.11, ал.1, т.10, чл.19, § .1, т.1 и приложение № 1 от ЗПК) водело до извода, че същият следва да бъде изчисляван по определена математическа формула, включваща точно определени елементи, с легално дефинирано съдържание и конкретни допускания, но в договора, който се подписва от потребителя - физическо лице, следвало да бъде отразен единствено резултатът от изчисленията под формата на конкретен процент и използваните допускания, както било и в настоящия случай. Твърди се също, че таксата ангажимент била включена в ГПР, в размер от 45.99 %, като компонентите, формиращи ГПР по процесния договор за кредит са възнаградителна лихва и такса ангажимент.

Застрахователната премия не била разход (разноска) по договора за кредита и не следвало да се включва в ГПР. Налице бири две самостоятелни договорни правоотношения между различни страни. Между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и Р. П. бил сключен процесния договор за потребителски кредит, а между Р. П. и „К. ж., клон Б.“ КЧТ, „К. о., клон Б.“ КЧТ бил сключен договор за застраховка „защита на плащанията“ по отношение, на който приложим е Кодексът за застраховането. Кредиторът и застрахователят били различни юридически лица, а застраховката била външно правоотношение по отношение на договора за потребителски кредит. Плащането на застрахователната премия не било финансирано от „БНП П. П. Ф. С.А, клон Б.“ КЧТ по сключения договор за кредит. Плащането на застрахователната премия едновременно с месечната вноска по кредита било предвидено единствено с оглед улеснение за потребителя като по този начин му се спестявало ежемесечно извършване на два банкови превода към различни юридически лица по отделни банкови 2 сметки. След извършване на погасителната вноска, частта, представляваща плащане по застрахователната премия, се превеждала от „БНП П. П. Ф. С.А, клон Б.“ КЧТ на застрахователите. Застрахователната премия не представлявала приход за кредитната институция и същата не задържала платените по нея суми. Сочи се, че в исковата молба от ищеца не били навеждани възражения, че процесната възнаградителна лихва надвишавала три пъти законната и не била атакувана стойността на договорната лихва.

Размерът на възнаградителната лихва бил ограничен единствено от пределите, предвидени в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което същият по дефиниция не можел да противоречи на добрите нрави.

Недопустимо било възприето, че клаузата, касаеща такса ангажимент е нищожна, тъй като не било ясно за какво се начислява, както и че същата била в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Подобни възражения не били навеждани от ищеца в исковата молба, като било налице произнасяне плюс петитум, което лишило въззивника от правото му на защита по посочения въпрос. В чл.2 на процесния договор за кредит било разписано, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 предл. първо от ДР към ЗПК. Същото било благоприятно за потребителя, като му гарантирало непроменлив размер на погасителните вноски и в този смисъл сигурност на плащанията, но представлявало риск за кредитора, от когото ще бъдат поети промените на финансовите пазарни условия. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - С. и да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски. В съдебно заседание представя писмена молба, с която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата Р. А. П., представлявана от пълномощника си - адв. М. О., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответника относно погасяване на вземането по давност, но това не било основание за отмяна на решението и пропускът можел да бъде поправен от въззивния съд. Възражението било неоснователно, тъй като по иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 от ЗЗД била приложима общата петгодишна давност, а не тригодишната давност за периодични плащания. Излагат се съображения, че в ГПР не бил включен разхода за дължимата по договора застрахователна премия. При включването 3 на този разход действителният размер на ГПР не бил 45,99%, а 59,50% надвишаващ прага от 50%, определен в чл.19 ал.4 от ЗПК. В този случай във всяка от погасителните вноски била включена и сума, която би се явявала недължимо платена, като дължима по недействителен договор за кредит поради нарушение на чл.11 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Тази надплатена сума съгласно чл.19 ал.6 от ЗПК би трябвало да се взема предвид като плащане по следваща погасителна вноска. Така, дължимо платени се явявали сумите, платени от Р. П. до достигане на чистата стойност на кредита в размер на 2500 лв. Петгодишната погасителна давност за възникналото вземане от неоснователно обогатяване на ответното дружество за сметка на кредитополучателката, започнала да тече от датата на направеното плащане 13.07.2*** г., и би изтекла на 13.07.2***г. (ако не се взима предвид периода на обявеното със закон извънредно положение). Искът бил предявен на 29.06.2022 г. в рамките на неизтеклия погасителен давностен срок, поради което възражението за погасяване по давност било неоснователно. Застъпва се становището, че ГПР включвал лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще, което налагало извода, че в настоящия случай застрахователната премия следва да бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. В подкрепа на това становище било и обстоятелството, че застрахователната премия представлявала част от месечната погасителна вноска по кредита. При включването в ГПР на застрахователната премия, размерът на разходите нараствал като превишавал прага, определен в чл.19 ал.4 от ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. За да е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от обшия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично, изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на 4 кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая било налице нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. От заключението на ССЕ се установявало, че Р. П. е направила следните плащания по договора за кредит с ответното дружество - 4803,40 лева + 905,00 лева = 5 708,40 лева. Като се приспадне от общата платена сума чистата стойност на кредита в размер на 2500 лв., разликата между двете суми от 3208.40 лева се явявала недължимо платена и като такава подлежала на връщане на потребителя на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС – С.. В съдебно заседание въззивницата, представлявана от пълномощника си - адв. М. О., представя писмено становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е основателна.

Решението на РС – С. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за заплащане на недължимо платена сума в размер на 3030 лв. по договор за потребителски кредит. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като всички елементи на същия са изписани с шрифт по-малък от 12, липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, не е посочена общата дължима сума по кредита. Твърди също, че такса ангажимент и застрахователната премия не са включени в ГПР, поради което същият е в размер на 83% и надвишава максималния размер от 50%. Също така в погасителния план бил посочена общият размер на месечната вноска, без да е посочен съответният размер на главница и лихва, които било самостоятелно основание за недействителност на договора.

Ответникът „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б. – гр. С. оспорва предявения 5 иск в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. В отговора се сочи, че договорът бил съставен на шрифт с размер 12, като методиката на формиране на ГПР не била задължително изискуема, посочена била и общата стойност на плащанията. Таксата ангажимент не била част от месечните вноски, тъй като същата не се плащана от кредитополучателя, а се прихващала еднократно от стойността на отпуснатия заем. Застрахователната премия не се включвала в ГПР, а договорът за застраховка бил различен от договора за кредит. Частта от месечната вноска, с която се погасява застрахователната премия се превеждала от кредитора на застрахователя. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума.

От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен кредит PLUS-1334****, с дата 15.06.2*** г., се установява, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД - гр.С. е предоставило на Р. А. П. кредит в размер на 2500 лв., със срок до 05.05.2022 г., с изплащане на 48 бр. вноски по 115.20 лв. съгласно погасителен план, с ГПР 45.99 %, с ГЛП 36.17 %, с обща дължима сума по кредита 5 529.60 лв., застрахователна премия в размер на 627 лв. и такса ангажимент 87 лв.