Решение № 260315 от 02.04.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.Русе, 02.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5534 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази

И.С.И. и Л.Т.И. са предявили против М.К.М. и Д.Д.Д. иск да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици въз основа на давностно владение продължило над десет години на поземлен имот с идентификатор *** намиращ се в гр. Русе, с площ 1606 кв. метра. Иска се и да бъде отменен и нотариалният акт за собственост за посочения имот съставен през 2013 година с № 189, том 2, рег. № 6324, дело № 222/2013г. по описа на нотариус Цв. Миланов, вписан при Службата по вписванията гр. Русе, вх. рег. № 11891 от 19.08.2013г, № 89, том 30, дело № 5887/2013г. Ищците твърдят, че ответниците никога не са владяли имота по начин, годен да придобият имота в резултат на това владение.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че през 1967 година са придобили по договор за продажба при равни права 1 декар от 1,7 декара лозе, който имот влиза в площта на имота по нотариалният акт от 2013 година, който се иска да бъде отменен. В съдебно заседание представителят на ответниците е заявил, че Д.Д. е придобил част от спорния имот в режим на съпружеска имуществена общност. Представителят на ищците е заявил изрично, че не желае съпругата на ответника да бъде конституирана като ответник по делото и не желае да насочва иска си и срещу нея. Районният съд е постановил решение, което е било обжалвано. Във въззивно съдебно заседание на 14.06.2019г. представляващият ищците е заявил че обжалва първоинстанционното решение и по съображения, че не е била конституирана съпругата на ответника Д. (въпреки факта, че техният представител пред първата инстанция изрично е заявил, че няма да насочи иска си срещу съпругата на Д., а съдът не може служебно да конституира ответник, тъй като едно лице придобива качеството ответник, когато срещу него предявят иск). Окръжният съд е обезсилил първоинстанционното решение по съображения, че в случаите когато спорното право представлява съпружеска имуществена общност съпрузите са задължителни другари по исковете предявени от или срещу тях за вещи придобити в режим на СИО (въпреки изричното разрешение дадено в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГК- „По предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.“) Делото е върнато на районния съд с указание за конституиране на надлежна страна- задължителен другар в процеса. Липсват указания как точно следва да се осъществи конституирането при изричното нежелание на ищците да насочат иска си срещу съпругата на Д. и при действието на диспозитивното начало в процеса (чл.6 от ГПК). Настоящият състав е указал на И.С.И. и Л.Т.И., че в изпълнение на решение № 278 от 11.07.2019г. по в.гр.дело № 310/2019г. на РОС следва да насочат исковата си молба и срещу съпругата на Д.Д.Д.- И.И.Д..

Ищците са депозирали нова искова молба, насочена срещу М.К.М., Д.Д.Д. и И.И.Д..

Ответниците

Д.Д.Д. и И.И.Д. оспорват иска и в настоящото производство. Твърдят, че изцяло поддържат предходния отговор на исковата молба и искат ангажиране на писмени доказателства.

В хода на делото М.К.М. е починала, поради което производството по отношение на нея е прекратено. Единствен наследник на М.К.М. е Д.Д.Д., който е страна по делото от момента на неговото образуване, поради което нови страни не са конституирани след смъртта на М..

Предявения иск е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК- за установяване, че ответниците не са собственици на недвижим имот.

Производството се развива след като вече делото е било един път разгледано от районния съд, решението е било обезсилено и делото върнато за разглеждане на районния съд като се конституира като страна и съпругата на Д.Д.Д.- И.И.Д.. Както бе посочено по-горе- обезсилването на предходното първоинстанционно решение по делото от въззивната инстанция е неправилно и в пряко нарушение на Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГК. Концепцията за задължителното другарство на съпрузите по вещни искове предявени от или срещу тях е очевидно погрешна и без да е необходимо тълкувателно решение, тъй като едно от основните начала на гражданския процес е диспозитивното начало (чл.6 от ГПК) според което ищеца определя срещу кого да предяви иск и съдът не може да му наложи ответник. Няма еднозначен отговор и въпросът в чия тежест следва да останат разноските във връзка с участието на наложения от съда ответник, ако предявеният срещу него иск се окаже неоснователен. По друга хипотеза относно задължителното другарство е образувано тълкувателно дело № 7/2020г. на ОСГТК по което следва да бъде даден отговор на въпроса: „Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?“ Аргументите на част от съставите на ВКС да приемат, че в тази хипотеза другарството е задължително се извеждат от неделимостта на спорното право и от необходимостта решението да е еднакво по отношение на другарите. Тези характеристики на спорното право обаче определят другарството като необходимо, не и като задължително. Обратното би означавало всяко необходимо другарство да се приравни на задължително, което влиза в разрез с основни положения в гражданския процес. По тези съображения в посочената хипотеза другарството е необходимо и факултативно, но не е задължително. Последните разсъждения се излагат, за да се обоснове виждането, че т.нар. „задължително другарство“ се изчерпва със случаите, когато законът изрично (напр. чл. 26 ал.4 от ГПК, чл. 440 ал.2 от ГПК, чл.63 ал.1 от СК и др.) или косвено (напр. чл.75 ал.2 от ЗН и др.) посочва кои лица задължително следва да участват по делото. Във всички останали случаи, в които законът не разпорежда задължително участие на страни в производството, другарството следва да е факултативно, независимо от това, че може да е необходимо, което разбиране в най-пълна степен съответства на диспозитивното начало в процеса, като същевременно се избягват изкуствено създадени спорни правни конструкции, които като краен резултат водят до противоречива практика и необосновано забавяне на делата.

Независимо, че страните в настоящото производство очевидно не са задължителни другари, решението на въззивната инстанция в обратния смисъл е влязло в сила и в резултат на него делото е разгледано отново, като е осигурено участието в делото на И.И.Д.. Предвид принципа на процесуална преклузия на права обаче, следва да се даде отговор на въпроса каква е последицата от връщането на делото по отношение на процесуалните преклузии и дали преклудираните права при предходното разглеждане на делото следва да бъдат възстановени при последващото разглеждане. Настоящият състав счита, че този въпрос следва да се разреши, като се съобразява основанието за обезсилване на първото постановено решение. В случая, това е неучастието на И.И.Д. в процеса и делото се гледа отново за да й се осигури възможността тя да участва. Това обаче не следва да дава възможност на другите страни да поправят свои процесуални пропуски при предходното разглеждане на делото- правата на страните участвали при първоначалното разглеждане да правят възражения и ангажират доказателства са преклудирани при първоначалното разглеждане. Те единствено могат да правят възражения и доказателствени искания във връзка с изявленията и исканията на И.И.Д..

Настоящият съдебен състав изцяло възприема установените фактически положения и правните изводи направени от първата инстанция при предходното разглеждане на делото:

Ищците твърдят, че по време на брака си придобили чрез договор за покупко- продажба, сключен под формата на нот. акт № 46, т. ХІ, дело № 3307/1995 г. по описа на нотариус при РРС Цвятко Миланов процесния имот. Сделката е сключена на 05.06.1995 г. между С. И. Г. и И.С.И., които са баща и син. По силата на този договор, първият ищец, заедно със съпругата си, придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ЛОЗЕ от 1605 кв.м. находящо се в землището на гр. Русе, местността

„К..”, с номер на парцела

15472 при граници: на север Т. С. А., юг – П. Ат. М. и запад – П.

И. ***. Съгласно заповед № РД- 18 – 91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК вторият, описан в нотариалния акт имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, петнадесет, точка, четиристотин седемдесет и две/, с адрес на имота: гр. Русе, местност ********, с площ

1606 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Лозе, стар идентификатор 15472, при граници- ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

Ищците твърдят, че правото на собственост върху имота е било възстановено с Решение № 111/09.06.1994 г. на Поземлена комисия Русе на техния праводател С.И. Г.. Заявяват, че те и техният праводател винаги са упражнявали пълноценно правото си на собственост въру процесния имот като са го стопанисвали, управлявали и обработвали през годините след възстановяване на правото на собственост. Твърдят, че след направени справки в Имотен регистър и Служба по геодезия, картография и кадастър установили, че ответниците по иска са признати за собственици на процесния имот по давност с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 189, том 2 , рег. № 6324, дело № 222/2013 година по описа на нотариус Цвятко Миланов и вписан при Службата по вписванията гр. Русе вх. рег. №

11891 от 19.08.2013 год., акт № 89 , том 30, дело №

5887/2013 год. Ищците заявяват, че ответниците никога не са владяли имота постоянно, явно, непрекъснато и със съзнанието за собственост, за да бъдат признати от нотариуса за собственици. Твърдят, че преди възстановяване на правото на собственост през 1994 год., имотът е обработван от ТКЗС- Русе, а след 1995 год. действителните собственици са въведени във владение на възстановения имот, поради което ответниците не са упражнявали фактическа власт върху него.

С първоначалната искова молба се иска да бъде признато за установено че ответниците М.К.М. и Д.Д.Д. не са собственици въз основа на осъществено давностно владение в продължение на повече от 10 години на процесния имот. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК се иска да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 189, том 2 , рег. № 6324, дело № 222/2013 година по описа на нотариус Цвятко Миланов вписан в Служба по вписванията- Русе с вх. рег. № 11891 от

19.08.2013 год., акт № 89 , том 30, дело № 5887/2013 год. Претендират разноски.

В отговора на първоначалната искова молба ответниците оспорват предявения иск. Твърдят че са собственици на процесния имот от 1967 год. по силата на нот. акт за покупко- продажба № 21, том VІІ, дело № 2749/1967 г. по описа на нотариуса в гр. Русе, като са придобили собственост при равни права на 1 от 1.7 дка лозе, при описани в нот. акт съседи за този декар. Този 1 декар лозе влиза в площта на лозето, посочено в оспорвания нот. акт № 89/2013 г.

Ответниците заявяват, че ищците никога не са владели процесния недвижим имот, напротив- от 1967 год. и понастоящем те упражняват непрекъсната и безспорна фактическа власт върху него. Считат предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко- продажба на недвижим имот № 166, том Х, дело 2502/1958 год. (л.42 от гр.д. № 1838/2018г. на РРС) бащата на първия ищец купува 1600 кв.м. от лозе, цялото от 3900 кв.м., находящо се в землището на гр. Русе, местност ******* (сега Ч*****). В разписен лист от Община Русе към проекта за дворищна регулация, (л.43 от гр.д. № 1838/2018г. на РРС), С.М.Г.фигурира като собственик на лозе 822А, като е посочен документ за собственост- решение 111 от 09.06.1994 год. на ОбПК. Приложен е по първоначалното дело и нотариалният акт от 1967 г.