Решение № 9966 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42748/2025
- Вид
- Решение № 9966
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 9966 гр. С, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. В. СТОЯНОВ при участието на секретаря Г. Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от М. В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110142748 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „ДЗИ-О. З.“ ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 89Б, срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С. Ш.“ № 67А, за заплащане на следните суми:
3 840,11 лв. – остатък от регресно вземане, включващо застрахователно обезщетение от 12 731,25 лв. по щета № ***********, ликвидационни разходи от 15 лв. и разходи за транспортиране на увредения автомобил от 54,12 лв., за ПТП на 15.09.2024 г. при разклона за с. Г, при което са причинени щети на лек автомобил „Ф“, модел „П“, рег. № *********, ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. до окончателното изплащане;
185,48 лв. - мораторна лихва за периода 25.02.2025 - 09.07.2025 г.
Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по застраховка „Каско“ към датата на ПТП, в резултат на което били причинени вреди на автомобила с оценяването им като тотална щета, за чийто ремонт е изплатено обезщетение от 12 731,25 лв. с приспаднати 25 % запазени части, като ПТП било причинено от водача на лек автомобил „О“, модел „К“, рег. № ************, застрахован при ответника по застраховка „ГО“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Прави възражение за съпричиняване от водача на процесния автомобил, като се движел със скорост, по-висока от разрешената.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективо кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи 1 наличието на следните предпоставки: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие, както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по застраховката; 2. възникване на застрахователно събитие; 3. предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вид и размер на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил за отремонтиране на увредения автомобил обезщетение в съответен размер; 6. наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника по отношение на съответния автомобил, валидна към датата на процесното ПТП.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, в частност възражението за съпричиняване от водача на процесния автомобил.
С окончателния доклад е отделено за безспорно следното: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „Ф“, модел „П“, рег. № ********* (процесен автомобил) с ищеца към датата на ПТП; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ по отношение на лек автомобил „О“, модел „К“, рег. № ************ с ответника към датата на ПТП, както се установява и от справка от информационната система на Гаранционен фонд (л. 37); ищецът е заплатил на застрахованото лице сумата от 12 731,25 лв. с платежен документ от 01.11.2024 г., както се установява от опис към платежно нареждане за масов превод, т. 7 (л. 29) и услуга за транспортиране в размер на 54,12 лв. с кредитен превод от 05.11.2024 г., за която сума е съставен опис към фактура от 21.10.2024 г. (л. 34); ответникът заплатил на ищеца сумата от 8 960,26 лв. за процесната щета.
Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват и от приложените по делото писмени доказателсва. Наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил, валидно към датата на процесното ПТП, се установява от застрахователна полица за застраховка „Каско+“ на МПС от 27.02.2024 г. със срок за застрахователно покритие, през който е настъпил инцидента. Видно от раздел II „Каско“, т. 2 „Покрити рискове“, т. 2.1.3 от приложените по делото Общи условия по застраховка „Каско“ на ищеца с оглед клаузата „Пълно каско“ по индивидуалните условия на процесната застрахователната полица, процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск по застраховката.
Не се спори между страните и се установява, че процесната щета е тотална, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ.
По смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ пълна или тотална щета означава невъзможност да се използва изобщо повреденото имущество или увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на повреденото имущество, тоест стойността за възстановяване на имуществото с ново 2 от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ (Решение № 485 от 18.04.2023 г. на САС по в. гр. д. № 2637/2022 г.; Решение № 662 от 21.10.2022 г. на САС по в. т. д. № 506/2022 г.).
По делото са приети три заключения на съдебно-технически експертизи (САТЕ), които съдът кредитира като компетентни и обективно изготвени.
В основното заключение на САТЕ е посочено, че процесният автомобил има 9годишна експлоатация между 2015 и 2024 г., което означава, че неговата стойност е в рамките на 16 700 лв. (най-ниска стойност) до 30 450 лв. (най-висока стойност), като застрахователната стойност от 17 500 лв. попада в този диапазон, поради което може да се приеме за адекватна оценка на действителната стойност на автомобила. Според вещото лице размерът на запазените части е тази сума, за която могат да се продадат останките от автомобила в цялост, без да се правят допълнителни разходи за транспортиране, съхранение, разглобяване и прочие, като са налице три възможности за реализация на автомобила – за скрап, за извличане на авточасти втора употреба, за повторно възстановяване. В зависимост от различните реализации на останките те имат стойност между 5% и 25% (най-ниска за скрап и най-висока за повторно възстановяване) от неговата действителна стойност преди ПТП. Автомобилът е технически годен за възстановяване, което дава максимална оценка на останките от 25% от действителната стойност от 17 500 лв. или 4 375 лв. Според същото заключение пазарната стойност по възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети на увреденото МПС е не по-малко от 15 536,92 лв., която надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила от 17 500 лв.
Според неоспорено от страните допълнително заключение на САТЕ, прието в съдебно заседание на 28.01.2026 г., от техническа гледна точка и с оглед получените увреждания е било наложително транспортирането на процесния автомобил с пътна помощ. Вещото лице е посочило, че всички суми по фактура за пътна помощ с опис са необходимо присъщи, като заплатената от ищеца сума за разходи за транспортиране на увредения автомобил от 54,12 лв. съответства на средната пазарна цена за такъв тип услуга, доколкото от събраните данни се установява, че в състоянието след удара този автомобил не е годен за безопасна употреба, тъй като повредите по автомобила го правят опасен за водача, пътниците в него, както и за другите участници в движението.
Спорът между страните се концентрира върху въпросите относно настъпването на ПТП, неговия механизъм, вината на участниците в произшествието, както и действителния размер на вредите.
За установяване на спорните по делото обстоятелства, а именно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм по делото е приложен двустранен констативен протокол за ПТП от 15.09.2024 г., подписан от лицата, посочени като водачи на превозните средства, участвали в произшествието, като автентичността на подписите не е оспорена от страните по делото; събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, прието са едно основно и две допълнителни заключения на САТЕ.
Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила досежно обстоятелствата, че изявленията са направени, от лицата, посочени като техни автори. С материална доказателствена сила същият се ползва единствено досежно неизгодните за издателя факти. Това налага механизмът на деянието да се установи и посредством други 3 доказателства. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола съответстват и с тези на заключенията на САТЕ и показанията на свид. А. Т..
Следователно от съвкупната преценка на процесния констативен протокол, показанията на разпитаните свидетели и трите заключения на САТЕ, се установява настъпването на произшествието при следния механизъм: На 15-09-2024г. около 20:40 часа лек автомобил „Ф П“ с рег.№ ********, управляван от А. А. Т., се движи по път ІІ-35 в посока вход към град П и приближава кръстовището с ул. „В. М.“ на село Г, а в същото време лек автомобил „О К“ с рег.№ **********, управляван от П. Б., навлиза в същото кръстовище откъм селото с намерение да завие наляво към града, като настъпва удар между предната част на автомобил „Ф“ и задната дясна част на автомобил „О“. От сблъсъка са настъпили повреди по двата автомобила, като от техническа гледна точка, нанесените щети на процесния автомобил се явяват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, доколкото съответстват на констатираните от застрахователя щети.
Според вещото лице в посоката на движение на автомобил „Ф П“ при приближаване към мястото на ПТП са налични следните пътни знаци: А28 „Кръстовище с път без предимство“; следва пътен знак Ж7 „Указателна стрелка“ (наляво за Г); следва пътен знак Г9 „Преминете отдясно на знака“; след кръстовището има пътен знак, указващ необходимостта от ползване на винетка; следва група пътни знаци – най-отгоре А40 „Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“, под него Т2 „Дължина на (800м), отдолу В26 „Забранено е движенето със скорост по-висока от посоченото“ (60км/час), а в посоката на движене на автомобил „О К“ са валидни следните пътни знаци: при приближаване към кръстовището има пътен знак Б2 „Спри и пропусни движещите се по пътя с предимство“; следва пътен знак Ж7 „Указателна стрелка“ (надясно за Русе); следва пътен знак Ж7 „Указателна стрелка“ (наляво за П).
Според изложението на вещото лице в съдебно заседание на 28.01.2026 г. липсват данни по делото, че водачът на процесния автомобил се е движел с превишена скорост, съответно че същият има принос към ПТП, тъй като движението му не противоречи на правилата за безопасност, а и същият се е движел по пътя с предимство. Според неоспорено от страните допълнително заключение на САТЕ от 09.02.2026 г. скоростите на движение на двата автомобила към момента на сблъсъка съобразно свидетелските показания са както следва: за л.а.“О“ от порядъка на около 6км/час; за л.а.“Ф“ от порядъка на около 42км/час, като разстоянието между автомобилите в момента на взаимното им възприемане е от порядъка на 500 м. Вещото лице допълва, че според извършените изчисления дистанцията между автомобил „Ф“ и мястото на удара е от порядъка на 68-83 метра към момента на възникване на опасността и необходимата дистанция за реакция и спиране при установените скорости с максимално спирачно закъснение е в рамките на 40-22 метра. Според вещото лице водачът на автомобил „Ф“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта до спиране по два начина – да задейства спирачната система на автомобила с максимално спирачно закъснение или да заобиколи автомобил „О“ отляво, но такава маневра не е гарантирано безопасна, включително и заради движещите се зад него автомобили.