Решение № 134 от 27.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601449 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по реда на Глава XXI от НПК, поради подадена въззивна жалба и допълнение към нея, от поверениците - адв. Е. П. Д. и адв.К. М. Д. САК на частните обвинители – К. И. Й. и О. И. Й. - Т., срещу Присъда с peг. № 97/09.07.2025 г. постановена по НОХД 167/25г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 18-ти състав при СГС, с която подсъдимия К. Р. Р. с ЕГН: **********, е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му от прокуратурата обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от Софийска градска прокуратура.

С въззивната жалба и допълнението се твърди, че постановения съдебен акт е неправилен и несправедлив, че не е съответен на събрания и проверен доказателствен материал. Иска се отмяна на постановената присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК и осъждането на Р. по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,

С въззивната жалба и допълнението към нея, повереникът адв.Д. оспорва правилността на изводите по фактите, заради които подсъдимият е бил признат за невиновен, които изложени в няколко пункта, а именно:

1. Според представителя на частните обвинители, водачът на трамвайната мотриса е нарушил виновно разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП, доколкото не предприел плавно и своевременно намаляване на скоростта преди възникването на опасността, за да спре без риск за пътниците, доколкото „опасността“ не е възникнала внезапно и непредвидено, а е можело да я предвиди като възможна, поради което е следвало да започне спиране предварително.

2. На следващо място се твърди, че присъдата е неправилна поради, неправилната оценка на фактите и формиране на извод, че не е било допуснато инкриминираното нарушение по чл. 132 т.2 ЗДвП, според което ватмана е длъжен “… преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване..“. Според повереника съдът неоснователно е възложил изискване за безопасност на пътниците, като е приел, че настъпилите травматични увреждания са причина от падането на пострадалата, 1 която се държала неправилно за лостовете в салона. Акцентира се на непоследователност в мотивите и вътрешно противоречие констатирано в тях (л.12), доколкото от една страна е приел, че е налице „необичайна“ и непредвидима ситуация, а от друга, че „като цяло ситуацията не е нито необичайна, нито рядко срещана в условията на интензивен столичен трафик и особено в пътни платна, в които движението на други МПС върху трамвайните релси е невъзможно.

В подкрепа на тезата си, повереникът се аргументира с цитат на изречение от Решение на ВКС № 52/21.03.2016 г. по н.д. № 119/2016 г., ВКС, че „…При обществен превоз на пътници водачът дължи повишена грижа, включително съобразяване с това, че пътниците могат да бъдат правостоящи, възрастни или в процес на придвижване към изходите.“ Според повереника, пътникът не е длъжен да обезпечи риска от падане в салона на МПС чрез специално захващане, че разпоредбата на чл. 132 ЗДвП съдържа предписания за водача, а не за пътника. В допълнение счита, че неправилният захват на пътника не прекъсва причинната връзка с поведението на подсъдимия, в резултат на което е предизвикано внезапно спиране на мотрисата, което било отключващ фактор за падането на пострадалата в салона на трамвая. Според повереника, ВКС в Решение № 174/2015 г. по н.д.

№ 371/2015 г., по подобен случай е приел, че: „Поведение на пострадалия пътник, изразяващо се в недостатъчен захват или неустойчивост, не изключва отговорността на водача, когато падането е резултат от внезапно или неправилно спиране.“ Според повереника, това е достатъчно да се приеме, че подсъдимия виновно е нарушил чл.132 т.2 ЗДвП, поради което въззивният съд, следва да признае подсъдимия за виновен в непредпазливо причиняване обществено опасните последици, със своето противоправно поведение, при осъществяване на обществен превоз на пътници.

3. Повереникът претендира за процесуално нарушение, което се изразява в несъгласие на съда с извода на автотехническата експертиза, според която „Причината за произшествието е субективното поведение на ватмана“.

Сочи се, че доколкото се касае за извод, основан на специални знания, несъгласието следва да е мотивирано от извод на друга експертиза, доколкото съдът няма възможността да формира различни изводи за „причината“ за настъпилото ПТП, доколкото тази „причина“ е установена от експертиза. Според повереника, цитат от Решение № 212/2014 г., ВКС, че „Съдът не може да подменя експертното знание със свободно предположение.“ съответства изцяло на случая, поради което съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е възприел извода на експертизата за причината за настъпилото ПТП.

Представителя на частните обвинители изразява техния интерес, чрез съждения за дължимото от подсъдимия възприятие, което да може да предвиди всички възможни действия (правомерни и неправомерни), изобщо цялостното проявено и непроявено бъдещо поведение на останалите участници в движението. Това е изразено с твърденията, че не било нужно подсъдимият да е очаквал точно случилото се, че лекият автомобил извършвайки десен завой е възможно да спре, за да пропусне друг участник в движението, доколкото възникналата опасност е обективно (по принцип) предвидима, поради осъществяване на движение „…в натоварения трафик на София, в оживен жилищен район с училище, спирки на градския транспорт, кръстовища, пешеходни пътеки, трамвайно трасе, което не е обособено с прегради от пътното платно за автомобилите, във всеки един момент на управление на превозно средство, трябва да е налице повишено внимание към всички участници в движението и към цялостната пътна обстановка…“.

Развивайки доводите си повереника счита, ( в различие от обвинителните твърдения), че причината автомобилът намиращ се пред трамвая да спре, е наличието на друг автомобил движещ се срещу него, а не наличие на пресичащи пешеходци. Според него, наличието на движещо се пред мотрисата на трамвая МПС, с подаден десен пътепоказател за завиване в другата улица може да спре преди да освободи пътя пред трамвая, без значение дали има видима причина за това, с което иска съда за възприеме разбирането, че винаги е налице в конкретните условия предвидимата опасност, с която подсъдимият е бил длъжен да се съобразява. В подкрепа на тези доводи се цитира отговор на вещото лице доц. д-р К. В. при изслушването на КМВАТЕ, обективирани в Протокол от ОСЗ (л.9), проведено на 28.04.2025 г., че „…би трябвало скоростта да бъде намалена по-рано и по-плавно, защото автомобилът е пред трамвая, има мигач, не е ясно дали няма да има пешеходци пред него, 2 или нещо друго да му препречи пътя, което всъщност се е случило…“:

4. На следващо място, повереникът оспорва постановената присъда като незаконосъобразна, поради едностранно и избирателно обсъждане на установените фактите и обстоятелствата, с което се твърди, че съдът е допуснал формиране на превратни изводи за причините за второто падане на пострадалата в салона на трамвая, като се цитират принципни положения, които съпътстват всяка доказателствената и аналитична дейност на съдилищата, обобщена с цитат от мотивите на Решение № 85/2018 г., ВКС, че:

„…Избирателната оценка на доказателствата води до необоснованост и нарушение на вътрешното убеждение.“, в който е отразено универсално базисно правило и основен стандарт за оценъчната дейност, без които по принцип, не може да бъде постановен правилен съдебен акт…“

5. На пето място се твърди, че неправилно съдът е приел, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между причинените травматични последици и нарушаването на правилата за движение от подсъдимия и настъпилата смърт на пътника К.

А..

В основата на тези възражения е поставен собствен извод, който не съвпада с изводите на съдебно - медицинската експертиза, на експертите д-р Е. И. (съдебен лекар), д-р В. Т. (специалист по патоанатомия) и д-р Д. К. - специалист по ортопедия и травматология, че „е налице непряка (опосредствена) причинна връзка между получената травма при ПТП и настъпилия смъртен изход от обострена сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

Касае се за счупване на бедрената кост, довело до влошаване на общото здравословно състояние и обостряне на хроничните заболявания на пострадалата.“, като в подкрепа се цитира и Решение № 212/2014 г., ВКС, където е посочено че: „Когато експертното заключение установява причинна връзка под формата на медицинска последователност, съдът не може да я отхвърли без насрещни научни аргументи.“

Според повереника, отдалечеността на смъртта от датата на причиняване на травмата, не изключва причинната връзка на смъртта с тази травма, като се цитира отново ВКС - Решение № 58/2019 г. по н.д. № 128/2019 г„ ВКС, че „Времевата дистанция между деянието и резултата не е решаваща, когато между тях съществува непрекъсната причинна връзка.“. Такава връзка, представителят на частното обвинение съзира във фактическата връзка между наличните и установени хронични заболявания като счита, че предхождащите травмата заболявания не прекъсват причинната връзка, а само обуславят по тежкия резултат, респективно настъпилата смърт на пострадалата. В подкрепа се цитира Решение № 31/18.02.2020 г. по н.д. № 1204/2019 г., на ВКС, че „…При непредпазливи престъпления причинната връзка може да бъде и опосредена, стига деянието да е conditio sine qua non за настъпилия резултат.“„При непредпазливи престъпления причинната връзка е налице, когато деянието представлява conditio sine qua non за настъпване на резултата, независимо че съществуват и други допринасящи фактори…“, както и друго Решение № 222/2014 г. по н.д. № 694/2014 г„ ВКС, че „…Причинната връзка не се прекъсва, когато първоначалното увреждане постави началото на верига от патологични процеси, които логически и медицински водят до смъртта.“. Според повереника съдът не е съобразил, че експертизата с отговора си, обективиран на л.14 от протокол от ОСЗ на 28.04.2025г. е посочила, че „всяка травма, особено тежка травма, каквато е пертрохантерното счупване, свързано с голямо кървене, извежда стабилизирани хронични заболявания от тяхното състояние и те се обострят“. Налице е един „патологичен порочен кръг“ - „от една страна травмата влошава сърдечните заболявания, а от друга сърдечните заболявания влошават възстановяването на пострадалата от травмата.“. С изложените доводи в този смисъл се претендира, че съдът е формирал неправилни изводи, че не е налице пряка и непосредствена връзка на травмите с настъпилата смърт на пострадалата, поради изводите на вещите лица – медици, че се формирал т.нар. „порочен кръг“ от взаимно зависими компрометиращи здравето процеси. Отново в подкрепа на искането си за отмяна на присъдата, повереникът твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение в аналитичната си работа, доколкото заместил по недопустим начин експертизата, като е формирал изводи попадащи в сферата на специалните знания, за които е следвало да назначи нови експертизи. Позовал се на Решение № 174/2015 г. по н.д. № 371/2015г. на ВКС, че: „…Съдът няма право да прави медицински изводи, които 3 противоречат на експертните заключения, без да разполага със специални знания или насрещни експертизи...“ и на Решение № 31/2020г. по н.д. №1204/2019г. на ВКС, че „…При противоречиви експертни заключения съдът следва да анализира тяхната пълнота, логичност и съответствие с доказателствата, а при необходимост - да назначи допълнителна или повторна експертиза...“.

С изложените доводи се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на друга, с която подсъдимия Р. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като се претендира, че е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между инкриминираното противоправно деяние извършено по непредпазливост от подсъдимия Р. и настъпилия тежък резултат - смъртта на пътничката К. К. А.. Иска се налагането на наказание предвидено в рамките на санкционната част на материалната норма.