Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 12.05.2026, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Административно наказателно дело 25/2026
Вид
Решение № 9
Подписан
12.05.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Славка Бисерова Гемишева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Чепеларе, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200025 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена жалба от З. С. З. от гр.Д. против Наказателно постановление №25-0373-000818/08.12.2025 г., издадено от Началника на РУ Чепеларе, с което за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева / 153,39 евро на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1 , т.

5 предл. 5 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Релевират се оплаквания за липса на доказателства за извършване на нарушението, наличие на противоречия между АУАН, протокола за ПТП и наказателното постановление, необоснованост на изводите на административнонаказващия орган, с оглед на което се иска наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Ж. Ч., който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Изтъква доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, които обуславят неговата незаконосъобразност.

Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, не изпраща представител. С придружително към административната преписка писмо излага писмено становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на изложените в жалбата доводи. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.11.2025 год. около 18,30 часа жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил марка „*************“ с рег.№ ****по път II – 86 с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян. Докато се движел в участъка от пътя при 54+300 км., където действал пътен знак В31 и прекъсната пътна маркировка тип М1, жалбоподателят предприел маневра изпреварване на движещият се пред него автомобил. В този момент обаче зад него се движели други автомобили, като единият от тях, а именно лек автомобил „****“ с рег.№ *****, управляван от св. Ж. Г. вече извършвал изпреварване на автомобил, който се движел непосредствено след този на жалбоподателя, след което продължил движението в лявата лента и приближил автомобилът на жалбоподателя с намерение да го изпревари. Последния обаче без да се съобрази с движението на автомобила на св. Г. в лявата пътна лента, 1 предприел маневра изпреварване без да подаде светлинен сигнал, като навлязъл рязко в лявата лента непосредствено пред автомобила на св.Г., при което последвал удар в предната дясна част на л.а. „*****“ и в задната лява част на л.а. „*******“. При удара автомобилът на св.Г. се отклонил вляво от пътя и се ударил и в предпазната пътна мантинела. Двата автомобила продължили движението като няколко метра след това спрели на отбивката вдясно от пътя и подали сигнал за възникналото ПТП в полицията.

По същото време св.А. П. и св.З. Т. били назначени в дежурен наряд, като във връзка с подадения сигнал се отправили към мястото на пътно-транспортното произшествие. Когато стигнали в с.Хвойна установили, че междувременно възникнало и друго ПТП с пострадали като се наложило да останат на място и да укажат съдействие. Поради тази причина на мястото на произшествието между жалбоподателя и св.Г. били изпратени полицейските служители св. И. В. и св.А. Л.. Полицаите заварили двата автомобила на уширението встрани от пътя, като жалбоподателя и св.Г. спорели кой от тях е виновния водач. Тогава св.Г. предоставил на полицаите видеозапис от видеорегистратора в неговия автомобил. След като изгледали записа полицаите заявили, че според тях виновен за възникналото ПТП е водачът на л.а. „********“, след което водачите и полицаите се придвижили до КПП на с.Хвойна, където св.П. също изгледал записа и заел същото становище. След това двамата водачи подписали двустранен констативен протокол, като жалбоподателят поел вината за възникналото ПТП.

На 07.11.2025 год. св.П. съставил протокол за ПТП №2025-1032-53451-1 за настъпилото произшествие на 06.11.2025 год., тъй като св.Г. се свързал с полицията и обяснил, че застрахователната компания отказва да изплати обезщетение за причинените имуществени вреди на автомобила, тъй като от удара в мантинелата също имало нанесени щети. В протокола били описани причините за ПТП и е изготвена ръчна схема на ПТП, който бил подписан от жалбоподателя като „Участник 1“ и св.Г. като „Участник 2“. С протокол за доброволно предаване св.Г. предал флаш памет със видеозапис от възникналото ПТП.

На 20.11.2025 год. на жалбоподателя била връчена покана да се яви на 28.11.2025 год. в РУ Чепеларе за съставяне на АУАН за допуснато административно нарушение на 06.11.2025 год. на път II-86 при 54+300 км. На посочената дата жалбоподателя се явил в РУ Чепеларе като в негово присъствие св.П. му съставил АУАН Серия GA №4800203/28.11.2025 год. за това, че на 06.11.2025 год. около 18,30 часа на път II-86 при 54+300 км. с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян управлява личния си лек автомобил ********* с рег.

№ ****и допуска следното нарушение: по време на управление на автомобила водачът З. предприема маневра изпреварване на движещият се пред него автомобил, без да се е убедил, че в същото време не го изпреварва друго ППС. Вследствие на което при навлизане в лентата за насрещното движение отнема предимството на изпреварващия го правомерно с подаден ляв пътепоказател и в зоната на действие на пътен знак В31 и прекъсната пътна маркировка тип М1 автомобил с рег.№ *******, при което настъпва ПТП с материални щети. Като след първоначалния удар от автомобила на г-н З. автомобила с рег.№ ****** се изтласква и се удря също така в предпазната мантинела. При което настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.42 ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, той го подписал и получил копие от него, като същият не депозирал писмени възражения.

На 08.12.2025 год. е издадено обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган възприел изцяло изложената в акта фактическа и правна обстановка и наложил глоба в размер на 300 лева / 153,39 евро на основание чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.5 пр.5 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ж. Г., А. П., З. Т., И. В. и А. Л., които съдът кредитира като обективни, логични и правдиви, както и на писмените и веществените доказателства по делото.

От показанията на св.Г., се установява времето, мястото и механизма на причиняване на 2

ПТП. Св. Г. сочи, че на процесната дата се движел с л.а. „*****“ с рег. №******, в посока от гр.Пловдив към гр.Смолян, като на прав пътен участък между с.Нареченски бани и с.Хвойна, където било разрешено изпреварването, след като се убедил, че никой от движещите се автомобили не е подал мигач за маневра, предприел изпреварване на движещият се пред него лек автомобил, след което продължил движението в лявата пътна лента за да изпревари и вторият пред него автомобил, именно този на жалбоподателя.

Приближавайки автомобила на жалбоподателя, същият се отклонил вляво за да изпревари автомобила пред него и навлязъл в лявата лента непосредствено пред автомобила на св.Г., като последвал удар между неговия автомобил и този на св.Г.. Ударът бил в предната дясна част на автомобила на св.Г. и в лявата задна част на автомобила на жалбоподателя. От удара автомобила на св.Г. се отблъснал вляво и се ударил от лявата страна в предпазната пътна мантинела. Вследствие на ПТП щетите по автомобила му били и от двете страни. Твърди, че в същия ден подписали двустранен протокол с жалбоподателят като последния поел вината за ПТП, но от застрахователната компания отказали да му заплатят щетите, тъй като имало и трети участник – пътната мантинела. По тази причина се наложило да потърси съдействие от полицията, като след това ходили на място с полицаите за да установят точното местоположение на ПТП, като на жалбоподателя бил съставен акт.

От показанията на св.П. се установява, че на 06.11.2025 год. бил получен сигнал за ПТП между жалбоподателя и св.Г., но заради друго ПТП с пострадали лица не успял да отиде на място, като били изпратени други колеги. По-късно жалбоподателя и св.Г. отишли в с.

Хвойна, където изгледал предоставения видеозапис на произшествието от св.Г. и заснели щетите по двата автомобила. Двете страни се съгласили да подпишат двустранен протокол, като жалбоподателя поел вината на виновния водач. Впоследствие св.Г. се свързал с тях като обяснил, че застрахователната компания отказва да му изплати обезщетение понеже в самото ПТП има трети участник – пътната мантинела, която след удара нанесла щети на автомобила на Г.. Това наложило да бъде взето отношение по случая, като след преценка на видеозаписа от ПТП и материалните щети по двата автомобила, на жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на АУАН. В негово присъствие бил съставен АУАН и издаден протокол за ПТП с материални щети. Преди да състави АУАН посетил мястото на ПТП – то за да установи точните GPS координати, да огледа пътния участък където е станало, пътната маркировка и пътните знаци.

Показанията на св.Т. напълно подкрепят показанията на св.П., като неговите възприятия са само за случилото се в деня на инцидента, като също потвърждава, че със св.П. са останали на другото ПТП, където имало ранени лица, а по-късно жалбоподателя и Г. отишли при тях, където подписали двустранен протокол.

Св. В. и св.Л. сочат, че са посетили пътно-транспортното произшествие между жалбоподателя и Г., като на място изгледали видеозаписа от регистратора на автомобила на Г.. На видеозаписа се виждало как автомобила на Г. е предприел изпреварване на движещият се пред него автомобил, след което продължава движението в лявата лента за да изпревари автомобила на жалбоподателя, но същият без да подаде светлинен сигнал тръгнал да изпреварва автомобила пред него като със своята задна лява част ударил автомобила на Г. в предната дясна част, след което автомобилът на Г. се блъснал в крайпътната мантинела вляво. Тъй като не били компетентни да вземат отношение по случая заедно с двамата водачи отишли до КПП в с.Хвойна, където св.П. поел случая.

Събраните гласните доказателства са съответни на приложеното по делото веществено доказателство, а именно видеозапис от видеорегистратор в автомобила на св.Г., с който е заснето пътно-транспортното нарушение и който не е оспорен от страните, поради което съдът го кредитира изцяло. За да го допусне и кредитира по отношение на факта на нарушението, който е основен предмет на доказване, съдът взе предвид, че при неговото предявяване и оглед по реда на чл. 284 и чл. 285 от НПК се установи, че същият сам по себе си е достатъчно информативен и съдържа директен запис на пътнотранспортното 3 произшествие, който бе възприет непосредствено от състава на съда и страните. Съдебната практика приема, че случайно създадените фотоснимки, аудио или видеозаписи, които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.

109 ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението и отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК ( решение №13/23.04.2021 год. на ВКС на ВКС по н. д. № 135/2020 г., решение №214/08.06.2023 год. на ВКС по н. д. № 328/2023 г., решение №180/09.12.2020 год. на ВКС по н. д. № 834/2020 г. и др.).