Решение № 5533 от 18.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5533 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100512163 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 14.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 47908/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, е отхвърлен предявеният от Р. Х. М. /ЕГН **********/ срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София /ЕИК 040638060/ иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.384, ал.2, т.1 КЗ за заплащане на сумата 2 000 лв.частичен иск от общо заявено вземане в размер на 6 904.73 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“- полица № 21-0300/303/5001786- с период на покритие 06.06.2021 г.05.06.2022 г., и по полица № 22-0300/303/5001898- с период на покритие 06.06.2022 г.05.06.2023 г., за вреди, настъпили върху л.а.„БМВ Х1“ с рег.№ ******** по следните щети: щета ***/500344, задна броня по щета ***/500346, за които бил извършен оглед на 18.04.2022 г., и щета ***/500823, настъпила на 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Р. Х. М. е осъдена да заплати на ответника ЗАД „Алианц България“ АД сумата 1 488 лв.разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Х. М. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума- застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

1

Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, макар и не поради изложените от първо-инстанционния съд съображения.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.405, ал.1 КЗ материално- правни предпоставки за присъждане на претендираното от Р. М. застрахователно обезщетение, поради което и предявеният от същата пряк иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

За основателността на предявения иск по чл.405, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на договора на соченото застрахователно събитие /събития/, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, действителният размер на вредите.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за изключване на застрахователната му отговорност /предвид направеното в този смисъл възражение/, респ. при доказване на фактите, които са в тежест на ищеца, носи тежестта да докаже, че е погасил задължението си чрез плащане.

В случая по делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че процесният лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ********, собственост на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД- застраховащ и застрахован, с лизингополучател Р. Х. М. /ищца по делото/, е бил обект на валидно възникнали застрахователни право-отношения по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, клауза „пълно каско“, „валутна клауза“, обективирани в Застрахователни полици № 210300/303/5001786 и № 22-0300/303/5001898, сключени между третото за спора лице „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД /собственик и лизингодател/ и ответника ЗАД „Алианц България“, със срок на застрахователното покритие съответно от 6.06.2021 г. до 5.06.2022 г. и от 6.06.2022 г. до 05.06.2023 г.

Според фактическите твърдения на ищцата в срока на действие на тези застрахователни договори, през м.04.2022 г. и през м.09.2022 г. в гр. София настъпили три застрахователни събития- ПТП и само-катастрофиране, при които застрахованият лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******** бил увреден. Според събраните доказателства /писма от 21.04.2022 г. и 19.09.2022 г./ застрахователят- ответник отказал плащането на застрахователни обезщетения по трите подадени от ищцата М. уведомления за щети по МПС, тъй като по първата щета „естеството на увреждане не кореспондира с декларираното събитие- т.16.22 от Общите условия за застраховка „каско“ на МПС“, и се касае за натрупване на увреждания от няколко събития“, а по втората и третата щети се претендират обезщетения за увреждане на задна броня, за 2 което вече бил даден отказ от застрахователя.

При съобразяване на относимите към материално- правната легитимация на ищцата факти и обстоятелства въззивният съд намира, че такава не се установява въз основа на събраните по делото доказателства.

Ищцата- в качеството на лизингополучател на процесния лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ********, не е материалноправно легитимирана да търси застрахователно обезщетение за причинените при описаните по- горе произшествия вреди по застрахованото МПС. Материално- правната легитимация за това принадлежи на собственика на автомобила- лизингодател, който има положението на застраховано лице по смисъла на & 1, т.1 от ДР на КЗ /както е посочено и в приложените застрахователни полици/, а не на лизингополучателя. Сключеният между „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД и ответницата Р. М. лизингов договор не е представен като доказателство по делото /не е представен и сключен между вписания в малкия талон на автомобила ползвател „Алел“ ООД и „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД лизингов договор/, поради което и липсва основание за приемането на извод, че лизингополучателят се явява оправомощено да получи дължимото застрахователно обезщетение лице, респ. негов бенефициер. Доказателства собственикът на автомобила да е прехвърлил такива права на лизингополучателя по делото липсват, като липсва и упълномощаване в полза на ищцата да предявява претенции пред съд по чл.405 КЗ и съответно да получава дължимите застрахователни обезщетения.

Съгласно разпоредбата на чл.384, ал.2, т.1 КЗ, по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал.1 /по сключен застрахователен договор между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, вкл. в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена/, лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител. В случая в трите уведомления за щети по МПС ищцата Р. М. е посочила, че е „оправомощено лице по щетата“ и желае „обезщетяването да бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз, за който застрахователят следва да се разплати директно със сервиза“, т.е. касае се за хипотеза, при която вредите следва да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител, а не на лизингополучателя. Аргумент в тази насока се извежда и от цитираните по- горе писма- откази на застрахователя- ответник, които са адресирани до лизингодателя „Лизингова къща София Лизинг“ АД /застраховащ и застрахован/, а не до лизингополучателя Р. М., независимо от обстоятелството, че уведомленията за щети са подадени от нея.

При така установената фактическа и правна обстановка липсва основание за приемането на извод, че ответницата- в качеството на лизингополучател на застрахования лек автомобил, е легитимирана да предяви иск по чл.405 КЗ на самостоятелно основание. Не следва от съдържанието на приложените застрахователни полици и застрахователен сертификат ищцата да има положението на застрахован, легитимиран да получи следващото се за процесните щети застрахователно обезщетение- арг. чл.384, ал.2, т.1 КЗ, както и положението на бенефициер /трето ползващо се лице/ по застрахователния договор- съобразно чл.398 КЗ.

При това положение само на това основание- липсваща материално- правна легитимация на ищцата, предявеният от същата пряк иск по чл.405, ал.1 КЗ подлежи на отхвърляне като неоснователен.

3

Що се отнася до основанието, обосновало постановяването на отхвърлително решение по иска на Р. М. по чл.405 КЗ, изводите на първоинстанционния съд в тази насока не могат да бъдат споделени от въззивния съд. В конкретния случай приложението на т.16.22 от Общите условия на застрахователя не може да доведе до отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0300/22/702/ 500344.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение са тези на чл.363 и чл.364 КЗ- касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл.395 КЗ- свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл.403, ал.4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл.408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон.

Общата разпоредба на чл.408 КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Според установената по приложението на цитираната норма практика на ВКС /Решение № 15/ 12.04.2012 г. по т.д.№ 454/ 2011 г. на ВКС, II ТО; Решение № 49/ 29.07.2013 г. по гр.д.№ 840/ 2012 г. на ВКС, І ТО; Решение № 185/ 05.03.2014 г. по т.д.№ 350/ 2012 г. на ВКС, I ТО; Решение № 76/ 6.02.2024 г. по гр.д.№ 2213/ 2023 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и др./ неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя- като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или да се явява препятстващо доказването им. Наличието на такава причинна връзка следва да се изследва и доказва във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който се позовава на правоизключващите възражения.

В конкретния случай застрахователят- ответник е възразил, че не дължи плащането на обезщетение за щети при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по застрахования автомобил и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета. Съгласно т.16.22 от приложимите ОУ застрахователят не изплаща обезщетение за щети, причинени при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щети.