Решение № 86 от 11.09.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Нови пазар, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20253620200254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „***“ АД, ЕИК 202244560, със седалище и адрес на управление: с. Я., общ. Р., обл. П., бул./ул. ***, представлявано от управителя Л.П.С., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата „ЗП“ № 8505221709/09.03.2022 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Жалбоподателят сочи, че издадения електронен фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона.

Жалбоподателят счита, че първият най-съществен порок на фиша е, че ел.фиш по чл.

179, ал.3б от ЗДвП по смисъла на чл.189ж, ал.1 от същия закон не е уредено да бъде издаван, а е следвало да бъде приложена общата процедура по ЗАНН.

Отделно сочи, че чл.167а, ал.4 от ЗДвП не е административнонаказателна процесуална правна норма, а урежда задълженията на службите за контрол, тъй като е поместена в Глава пета от ЗДвП. Посочва също, че в съдържанието на електронния фиш липсват задължителни реквизити за този вид акт, като липса на отбелязване на административно наказващия орган и мястото на извършване на твърдяното нарушение.

Заявява, че не може да се направи преценка за компетентност, поради липса на данни за издателя на акта. Счита, че неотчитането на тол данните, включително за транзакция на дължимата тол такса се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси. Твърди още, че липсва единство между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон като посоченото нарушение не позволява да се установи какво конкретно нарушение е осъществено. Излага доводи за непропорционалност на предвидената имуществена санкция спрямо извършеното деяние и за несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (EС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. От името 1 на упълномощения представител е депозирана писмена молба, с която поддържа жалбата на посочените в нея основания. Приложени са допълнителни доказателства. По същество моли за отмяна на ел. фиш. Претендира присъждане на разноски в размер на 840 лева.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юриисконсул, който счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното нарушение, като изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни.

Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и установи следната фактическа страна:

На 09.03.2022 г. в 03,39 ч. ППС – *** с рег. № *** с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, се движел по път А-2 км 361+581, в община Каспичан, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа.

Посоченото превозно средство било заснето от електронна система с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Било установено, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна декларация за преминаването.

След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил съставен електронен фиш № 8505221709/09.03.2022 г., с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С него на „***“ АД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Установеното нарушение било регистрирано в информационната система под № 8505221709.

По делото не се спори, че описаното МПС, е собственост на фирма „***“ АД.

Собствеността на МПС се потвърждава и от приложената по делото справка за собственици и притежатели на МПС-то, л. 45.

След установяване на собствеността на движещото се ППС е съставен електронен фиш 8505221709/09.03.2022 г.

Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 11.06.2025 г., съгласно приложена обратна разписка по делото.

С електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 167 лв.

В електронният фиш е посочено, че „***“ АД може да се освободи от административнонаказтелна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 ЗХП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП.

Описаните факти се потвърждават от приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи относно приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила в административно наказателното производство:

Относно наличието на допуснати съществени нарушения на закона и на административното производство по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, представляващи основания за отмяна на издадения електронен фиш, без да се разглежда делото по същество, съдът установи следното:

Издадения електронен фиш (ЕФ) формално съдържа всички необходими и 2 задължителни реквизити. Нарушението е описано еднозначно и ясно, както относно дата, място, час, вида му, посочени са и нарушените правни норми. Самият ЕФ е издаден от надлежен компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, който сочи, че именно Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

ЕФ е съставен за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, за което и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена на жалбоподателя „***“ АД, имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Самото нарушение е извършено на 09.03.2022 г.

По време на действие, към датата на нарушението - 17.03.2022 г. по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1 от ЗП, разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата й редакция (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Самата норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е санкционна и самата тя предвижда възможност за налагане на санкция за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, но реда по който става самото налагане на санкцията е уреден в чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП.

По отношение на санкцията налагана по реда на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, обаче реда, посочен в чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП и действащ към момента на извършване на нарушението е неприложим, което означава, че налагането на санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП следва да се осъществи след установяването на нарушението с АУАН и последващо издаване на НП, а не с ЕФ.

Съгласно изричната норма на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това означава, че към датата на извършване на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП, приложима за санкционирането му норма е тази на чл. 189, ал.1 и следв. ЗДвП, изискваща съставяне на акт за установяване на нарушение и последващо издаване на НП, а не специалната норма на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в чието приложение санкцията, налагана по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се включва едва с изменението от 13.02.2024 г.

От горното следва, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за неговото издаване, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Като е издал ЕФ вместо АУАН и евентуално НП за установеното нарушение, административнонаказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение на административнонаказателните правила за санкциониране на извършителя. Това представлява самостоятелно отменително основание на издадения като незаконосъобразен ЕФ.

На следващо място, съдът намира, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбите и на чл. 2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., за незабавно информиране на ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Уведомяване за неплатената, но дължима тол такса, както и за нейният размер е направено едва с връчването на ЕФ, а не преди него, каквото е 3 изискването на Регламента и на чл. 10б ЗП.

Доставчиците на ЕУЕПТ са длъжни да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.

Съгласно чл. 288 от Договора за Европейския съюз, регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държавичленки.

Нарушаването на посочения Регламент 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. от Доставчиците на ЕУЕПТ, както и несъобразяването с това изискване от страна на административнонаказващия орган, води до съществено процесуално нарушение.

Доказването и установяването на изпълнението на това задължение е в тежест на наказващия орган, в случая на АПИ. Такова доказване обаче по делото не е направено.

Съдът приема, че АПИ е нарушил процедурата по налагане на административни санкции на нарушителите по чл. 10 ЗДвП, като преди това сам е нарушил собственото си задължение за уведомяване и предоставяне на срок за изпълнение от страна на нарушителя.

Така установеното от съда допуснато от страна на АПИ нарушение, е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, вр. чл. 335, ал. 2 НПК и вр. чл. 348, ал.3, т. 1 НПК, приложими субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН, поради ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като същия е бил лишен от възможността в рамките на 14 дневен срок да изпълни задължението си по доброволен ред.

Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя за нарушения на сроковете по чл.

34 от ЗАНН, са неоснователни, тъй като същите касаят съставянето на АУАН и НП, а не и на ЕФ. В този смисъл е и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС.

Относно явната несправедливост на наложеното административно наказание, представляващо основание за отмяна на ЕФ на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и противоречието му с Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година:

За нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП, чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда санкция на собственика на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, с глоба в размер 2500 лв.