Определение № 1143 от 16.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1143 гр. Бургас, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252100601347 по описа за 2025 година Производство е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод частна жалба от М. Д. К., ЕГН: ********** – частен тъжител по НЧХД № 2954/2025 г. по описа на Районен съд-Бургас, против Разпореждане №3362/23.09.2025г. по НЧХД №2954/2025г. , с което първоинстанционният съд прекратил на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство по делото поради това, че за същите деяния, описани в тъжбата на К., е имало образувано друго НЧХД № 1075/2025г. на РС Бургас, което е било прекратено от съда на основание чл.250, ал.1, т.1 НПК вр.чл.24, ал.5, т.2 НПК и този акт е влязъл в сила.

С жалбата се оспорва правилността и законосъобразността на обжалваното прекратително разпореждане с аргументи, че прекратяването на наказателното производство по образуваното в съда дело на практика лишава тъжителя от гарантираната му от закона наказателноправна защита срещу престъпление и е отказ от правосъдие. В жалбата се прави обстоен анализ на националната съдебна практика и на практиката на ЕСПЧ във връзка с принципа „non bis in idem“ като се аргументира становището, че за да е налице той крайният съдебен акт по първото производство следва да бъде акт по същество като се цитира определение на Военно-апелативен съд по ВЧНД №37/2024г. Оспорват се констатациите на първоинстанционния съд за изтичане на 6 месечния срок за част от деянията, описани в тъжбата, като се посочва, че в случая е налице продължавано престъпление и този срок тече от датата на последното деяние-01.03.2025г. Жалбоподателят не е съгласен и с констатациите на съда, че тъжбата му не отговаряла на изискванията на чл.81 от НПК. Претендира се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на друг състав.

Настоящият състав на Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на разпореждането в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 7-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация – частния тъжител, срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на Глава XXIІ от НПК, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е изцяло основателна.

От прегледа на материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:

1

НЧХД № 2954/2025г. по описа на БРС е било образувано по предявена на 20.08.2025г. тъжба от М. Д. К., ЕГН: ********** против Л.А.А., ЕГН **********, и с обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 от НК неизпълнение на съдебно решение по гр.д. №566/2022г. на БРС относно лични контакти на родител с дете за периода 04.01.2025г. до 01.03.2025г.

Първоинстанционният съд, е установил, че за същият този период, при идентични твърдения за фактите, е било образувано НЧХД № 1075/2025г. по описа на РС Бургас, по което с Разпореждане № 1227/01.04.2025г. на РС Бургас съдът е констатирал, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК и е дал указания нередовностите да бъдат отстранени в 7 дневен срок от получаване на разпореждането, което е връчено на тъжителя на 04.04.2025г.

С Разпореждане № 1961/04.06.2025г. на РС Бургас съдът е прекратил наказателното производство по НЧХД № 1075/2025г. на БРС като е приел, че срокът за отстраняване на нередовности на тъжбата бил изтекъл на 11.04.2025г., указанията на съда не били изпълнени в дадения срок, тъжбата не отговаряла на условията, посочени в чл.81 НПК, поради което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК (в ред., обн. в ДВ бр. 63/2017 г.) прекратил наказателното производство, образувано по тъжбата на М. Д. К..

Разпореждането за прекратяване на наказателното производство не е било обжалвано и влязло в сила на 25.06.2025г.

При тези факти, за да постанови своето разпореждане БРС счел, че повторно представената в съда от К. тъжба при идентични твърдения за фактите е недопустима и производството по нея следвало да се прекрати в съответствие с принципа „non bis in idem“. Първоинстанционният съд констатирал, че в конкретния случай фактите по настоящото делото и тези по НЧХД № 1075/2025г. на РС Бургас били идентични, производството по първото дело било прекратено поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности и след това била внесена тъжба отново за същия период и при същите факти. Според БРС при това положение били налице предпоставките за приложение на нормата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. Съдът изложил, че било без правно значение обстоятелството кое е правното основание за прекратяване на първото производството и дали то било чисто процесуално такова или съдебният акт съдържа в себе си произнасяне по съществото на обвинението, защото такова изискване и разграничение законодателят не бил направил в нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, както и такова тълкуване не следвало от нейното съдържание. Според БРС от словесния израз на тази разпоредбата било видно, че принципът „non bis in idem“ е приложим и тогава, когато има постановено и влязло в сила разпореждане за прекратяване на делото. Нормата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК не съдържала изключения нито относно характера на производството /от общ или от частен характер/, нито относно основанието, послужило за прекратяване на производството, поради което частният тъжител нямал процесуална възможност за подаване на нова тъжба срещу същия подсъдим за същото престъпление, ако производството по предходно производство е било прекратено независимо на кое основание по чл. 24 от НПК. Позовал се е на Решение № 575 от 03.01.2013 г. по нак. д. № 2064/2012 г. на Върховен касационен съд; Определение № 865/02.08.2024г. по вчнд № 1062/2024г. на БОС; Определение № 712/26.06.2025г. по вчнд № 784/2024г. на БОС и др.) При изложените факти, прекратяването формално съответства на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, но настоящият състав на въззивният съд не споделя доводите и съображенията на първата инстанция относно наличието на принципа „non bis in idem“ в случая и по конкретно за това, че било без правно значение обстоятелството кое е било правното основание за прекратяване на първото производството и дали то било чисто процесуално такова или съдебният акт съдържа в себе си произнасяне по съществото на обвинението, защото такова изискване и разграничение законодателят не бил направил в нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК/ в този смисъл е и Решение № 575 от 3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2064/2012 г., III н. о., НК, където е прието и че макар и при наличие на неизтекъл срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, частният тъжител няма процесуална възможност за подаване на нова тъжба срещу 2 същия подсъдим за същото престъпление, ако производството по предходно производство е било прекратено независимо на кое основание по чл. 24 от НПК/, поради следното:

Разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК гарантира приложението на член 4, параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ или принципа „non bis in idem“, съгласно който никой не може да бъде съден или наказан в наказателно производство под юрисдикцията на една и съща държава за правонарушение, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава. В този смисъл разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК следва да се тълкува в съответствие с практиката на ЕСПЧ по член 4, параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, чиято цел е да забрани повтарянето/дублирането на наказателно производство, което вече е приключено с „окончателно“ решение за осъждане или оправдаване. Не е спорно, че фактите, за които тъжителят К. желае да повдигне обвинение по НЧХД № 2954/2025г. по описа на БРС, са същите като тези, предмет на тъжбата по НЧХД № 1075/2025г. на БРС. Няма съмнение и, че НЧХД №1075/2025г. е прекратено с влязъл в сила съдебен акт и към момента на подаване на настоящата тъжба не е имало неприключило наказателно производство за същите факти. Ето защо, основният въпрос в случая е дали Разпореждането № 1961/04.06.2025г. на РС Бургас, с което е било прекратено наказателното производство по НЧХД № 1075/2025г. на БРС, представлява окончателно решение, с което едно лице е осъдено или оправдано, съгласно практиката на ЕСПЧ по член 4, параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ . Във водещото си решение по член 4, параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, Mihalache срещу Румъния [Голям състав], 2019 г., Съдът подчертава, че при определянето на това дали дадено решение представлява „оправдаване“ или „осъждане“, следва да се изхожда не от неговата форма или от органа, който го е постановил, а от действителното му съдържание и правните му последици за положението на жалбоподателя. Съдът приема, че „осъждане“ или „оправдаване“ предполага преценка по същество относно вината или невинността на обвиняемия, основана на оценка на доказателствата и фактите по делото. За да бъде налице такова произнасяне, компетентният орган — независимо дали е съдебен или административен — трябва да разполага по вътрешното право с правомощия да изследва обстоятелствата по делото и да се произнася относно наказателната отговорност. Позовавайки се на текста на член 4 от Протокол № 7, Съдът приема, че съзнателният избор на изразите „оправдан или осъден“ предполага, че „наказателната“ отговорност на обвиняемия е била установена след оценка на обстоятелствата по делото, тоест че е извършена преценка по същество на делото. В делото Mihalache прокурорът, в рамките на своите законови правомощия, прекратява наказателното производство, но налага наказание с наказателен и превантивен характер, след като е извършил пълна оценка на фактите и доказателствата.

Съдът приема, че това представлява „осъждане“ по смисъла на Протокола, независимо от отсъствието на намеса на съд. Обратно, в делото Smoković срещу Хърватия (реш.), 2019 г., ЕСПЧ постановява, че прекратяването на производството поради изтичане на давностния срок не може да се счита нито за „осъждане“, нито за „оправдаване“, тъй като такова решение не съдържа оценка по същество относно вината на обвиняемия и не включва анализ на доказателствата. Следователно, според практиката на ЕСПЧ, решаващо значение за прилагането на принципа „non bis in idem“ има наличието на окончателен акт включващ произнасяне по същество на делото, което обективно установява или изключва наказателна отговорност. Само в такива случаи може да се приеме, че лицето е било „оправдано“ или „осъдено“ по смисъла на член 4 от Протокол № 7 с окончателен акт. Аналогично е и разбирането на СЕС (виж в този смисъл Решение на СЕС по C-469/03 Miraglia, точка 30, както и Решение на СЕС по дело C-398/12,т.28-30), където е прието, че за да се приеме, че със съдебен акт наказателното производство за дадено лице окончателно е приключило по Член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година, следва да се провери дали актът е приет след преценка на делото по същество.

3

Настоящият състав счита, че същият подход трябва да бъде възприет и приложен в настоящия случай. В Разпореждането № 1961/04.06.2025г. на РС Бургас решаващият орган, в случая съдът не е извършил собствена преценка на всички обстоятелства по делото, нито е дал правна оценка дали твърдяните в тъжбата факти могат да съставляват престъпление. Естеството на това произнасяне не се основава на никакво разследване на обвиненията, повдигнати от тъжителя, то не се основава и на никакви фактически констатации, относими към определянето на вината или невинността на твърдения от тъжителя техен извършител. Решението, с което се прекратява производството не взема предвид фактите, обстоятелствата или доказателствата, свързани с предполагаемите деяния, не ги оценява и не постановява неговото оправдаване. То не представлява оценка дали адресатът на частната тъжба носи отговорност за инкриминираното нарушение, което обикновено предхожда оправдаването. Предвид гореизложеното, следва да се заключи, че Разпореждането № 1961/04.06.2025г. на РС Бургас, с което е било прекратено наказателното производство по НЧХД № 1075/2025г. на БРС, не може да бъде прието като окончателно решение, съдържащо преценка по същество на наказателното дело на жалбоподателя, и в този смисъл не е нито „осъждане“, нито „оправдаване“ по смисъла на член 4 от Протокол № 7 към Конвенцията. Това от своя страна води до извод, че в случая принципа ne bis in idem не може да намери приложение.