Решение № 3800 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3800 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110202881 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от В. Т. Г.А, ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Р е“ №, ет., ап., против наказателно постановление №21-4332025076/07.12.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателката твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като описаната в него скорост не е била нейна, а на автомобила, който я изпреварил със висока скорост. Иска се отмяна на санкционния акт.

Ответната страна по жалбата: АНО в лицето на Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, надлежно призовани, не се представляват и не вземат становище по наведените възражения в нея и по същество на правния спор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва процесното НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателката на 21.02.2022 г., а жалбата е подадена в деловодството на ОПП-СДВР на същата дата - 21.02.2022 г., видно от поставената дата на входящия номер върху нея, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство против В. Т. Г. е започнало със съставяне на АУАН, Серия АА, бл.№665640 на 09.11.2021 г. от компетентно длъжностно лице – А. Й. Й., заемащ длъжността мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта – служители на МВР, за това, че:

На 02.07.2021 г., около 10:55 часа, управлява лек автомобил „М“, с рег.

№ собственост на „Б“ ЕООД, с посока на движение от ул.“Кумата“ към бул.“България“, на ул.“Даскал Стоян Попандреев“ /Спирка на МГТ Гробищен парк/. Ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, въведено с ПЗ В26. Същият е заснет с техническо средство АТСС „CORDON-M“, сериен №MD1192, заснемащо дата, час, скорост и рег.номер на МПС. Показаната снимка на клип на водач е 101 км/ч, с приспаднат толеранс 3% в полза на водача. АУАН е съставен по преписка СПУКС-3-306-6909/2021 Г.

Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във вр. с чл.165, т.6 от ЗДвП; иззетите като доказателство за извършеното нарушение – декларация по чл.188 от ЗДвП, контролен талон №2854281960 и 1 бр. снимков материал.

АУАН е съставен на 09.11.2021 г., след като жалбоподателката В. Т. Г. се явила в ОПП-СДВР и попълнила на същата дата декларация по чл.188 от ЗДвП, в която декларирала, че на 02.07.2021 г., около 10:55 часа, процесният автомобил е бил управляван лично от нея, в качеството й на ползвател.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателката на датата на неговото съставяне – 09.11.2021 г., срещу подпис, без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателката не се възползвала от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи в законоустановения срок 2 пред наказващият орган, констатации в АУАН. писмени възражения против направените

Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи, издал процесното НП, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на жалбоподателката кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; решение за одобрение на типа на уреда за измерване от 13.06.2017 г. ДИМ на Република Хърватия; протокол за проверка №3-СИСИС/12.02.2021 г. на БИМ; протокол за използване на АТСС на 02.07.2021 г.; три броя снимков материал, от които един брой заснет видеоклип; ежедневна форма за отчет; справка картон на водач В. Т. Г.а; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., издадени от министъра на вътрешните работи; един брой декларация по чл.188 от ЗДвП от В. Т. Г..

Съдът констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма, и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН и издаване на НП, обаче, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателката, изразяващо се в липса на пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – нарушение на чл.42, т.4, т.5, съответно чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. В АУАН са отразени: ограничението на скоростта от 50 км/ч в населено място и наказуемата скорост от 101 км/ч, изчислена след приспадане на толеранс от 3 км/ч в полза на водача, но конкретните стойности на превишената скорост на движение не са описани в АУАН и НП, съобразно всички данни от приложения снимков материал – клип. Освен това, направеното изчисление на наказуемата скорост от 101 км/ч и в двата акта, дори и след приспадане на 3 толеранс от 3% в полза на водача, не съответства на посочената като измерена скорост от 105 км/ч в приложения снимков материал. При тези стойности на измерената скорост от 105 км/ч, стойността на наказуемата скорост, след приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, се равнява на 102 км/ч, а не на 101 км/ч. В обстоятелствената част на процесното НП е възпроизведено изцяло описанието на нарушението от АУАН, но с това по-скоро схематично изложение, не става ясно в какво се изразява вмененото нарушение на жалбоподателката. Нито в АУАН, нито в НП е посочена, обаче, конкретната стойност на превишението, макар и очевидно погрешно изчислена наказуема стойност /101-50=51 км/ч или 102-50=52 км/ч/, което е от съществено значение за наказуемостта на вмененото нарушение, именно на основание посочената санкционна разпоредба.

С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС. В ал.2 на същата разпоредба, законодателят е предвидил, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В настоящия случай ограничението на скоростта е 50 км/ч, и съгласно приложения снимков материал и данните в съставения протокол за използване на АТСС, ограничението на скоростта в процесния пътен участък е сигнализирано с поставен пътен знак В-26. В разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП /в действаща редакция към датата на извършване на нарушението/, е предвидено, че за превишаване на скорост над 50 км/ч, нарушителя се наказва с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. С процесното НП на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, при приложението на която именно точното фиксиране на превишението на скоростта е съществено от гледна точка на определяне вида и размера на санкцията, която съгласно чл.182 от ЗДвП е строго фиксирана и изцяло зависи от точния размер на това превишение. Ето защо липсата на данни за тази стойност в АУАН и НП, и въобще за извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, води до невъзможност да се установи съответствие, между описания фактически състав и приложената санкционна норма, което е 4 недопустимо, тъй ограничава привлечения към административнонаказателна отговорност да разбере за какво нарушение е санкциониран, съответно точната правна рамка на обвинението, което му се вменява. Констатираните процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в настоящото съдебно производство, което налага цялостна отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно на посочените основания, без да се разглежда спора по същество.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателката, но същата не е направила изрично искане в тази насока и не ангажира доказателства за сторени такива, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №214332-025076/07.12.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОППСДВР, с което на В. Т. Г.А, ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Р е №, ет., ап., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5