Решение № 1383 от 21.12.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4341/2021
- Вид
- Решение № 1383
- Подписан
- 21.12.2023
- Състав
- Цветанка Вълчева
Цитирани разпоредби
- чл.344 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.40 ал.1 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 1383 гр. Пазарджик, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220104341 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск за делба – във втората фаза – по извършването на делбата.
С влязло в сила Решение №595 от 31.05.2022г., постановено в производството по делото, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между И. И. М., с ЕГН ********** от **, А. И. М., с ЕГН ********** от гр.** и Т. И. М., с ЕГН ********** от гр.** на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КК и КР на гр.Пазарджик, адрес на имота: **, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор **.3, с предназначение: ЖС със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор **, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ от 175,45 кв.м., ниво: 1, съседи: **.3.7, **.3.4, **.3.5, **.3.6, **.3.2, ведно с 1/8 (една осма) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ** по КК и КР на гр.Пазарджик, с адрес на имота: гр.П**, с площ на целия поземлен имот 327 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 4696, квартал 367, парцел IV, при съседи: **. Правата на страните са равни - по 1/3 ид.ч.
1
Съделителите-ищци са предявили претенции за възлагане на делбения имот на основание чл.349 ал.2 от ГПК, които са приети за разглеждане в делбеното производство. Всеки един от ищците претендира да му бъде поставен в дял делбения имот с парично уравнение на дяловете на другите съделители. Във връзка с така заявените и приети претенции е изпълнена процедурата по чл.349 ал.2 от ГПК /съгласно Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. на ВКС по гр.дело №1/2004г. на ОСГК, във връзка с процедурата по чл.288 ал.3 от ГПК /отм./, идентична с разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК/ и от ищците са направени наддавателни предложения, приложени по делото.
Съделителят-ответник е предявил претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, която е приета за разглеждане в делбеното производство. Претенцията е за обезщетение за лишаването му от правото да полза общата вещ - за осъждане на всеки от ищците да му заплати сума от 2005,93 лева за периода от 09.02.2021г. до 20.09.2022г., ведно с мораторна лихва за този период в размер на 468,40 лева, ведно със законната лихва от 20.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските в производството по чл.346 от ГПК. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Съделителят-ответник е предявил и претенция по чл.344 ал.2 от ГПК, приета за разглеждане в делбеното производство, с искане до окончателното приключване на делбата ищците да му заплащат, всеки един от тях по 103,50 лева месечно, считано от влизане в сила на определението, ведно със законната лихва за забава.
Ответникът, чрез пълномощника си, заявява искане за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот.
Подробни съображения по същество на делото са изложени от пълномощниците на страните в представени по делото писмени защити.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото приема следното:
По претенциите на ищците с правно основание чл.349 ал.2 от ГПК - за възлагане на делбения имот:
Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял 2 в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че делбеният имот е жилище -апартамент, с прилежащи към него идеални части от поземления имот, в който е построена сградата. Процесният делбен имот е неподеляем,тъй като от него не могат да бъдат обособени три жилища, които да отговарят на изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ - всяко жилище да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и банятоалетна, както и складово помещение, което да бъде в жилището или извън него, което безспорно се установява от приетите по делото заключения и на двете съдебно-технически експертизи, изготвени съответно от вещите лица инж.в В. и инж.С. Б., неоспорени от страните в тази им част. Не е спорно по делото, че в случая съсобствеността на съделителите е възникнала само от един юридически факт, а именно по наследство от общия им наследодател - И С М., починал на 01.11.2020г. в САЩ. Никой от ищците не притежава друг жилищен имот, който факт не се оспорва от ответника, а и се доказва от представените по делото справки от Агенция по вписванията - за вписвания, отбелязвания и заличавания в периода 01.01.1991г. - 12.09.2022г.
Спорен между страните е въпросът дали двамата ищци са живели в делбения имот при открИ.е на наследството, т.е. към 01.11.2020г.
Твърденията на ищците са, че те и двамата са живели в имота при открИ.ето на наследството на общия им наследодател. Ответникът оспорва тези им твърдения. Във връзка с това по делото са допуснати и събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели на всяка от страните.
Събрани са и писмени доказателства - справки от Община Пазарджик за регистрирани постоянен и настоящ адрес на ищците и на тяхната майка - С Н, пропуск за местодомуване на личното МПС на С Н.
В настоящето производство в тежест на ищците бе да докажат, при условията на пряко и пълно доказване, че към датата 01.11.2020г. са жи‐ веели в делбения имот и че живеенето им е било трайно фактическо 3 състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот, с цел използването му по предназначение.
След прочит и задълбочен анализ на показанията на разпитаните по делото четирима свидетели, настоящият съдебен състав приема, че ищците не доказаха горепосочения правнолеревантен факт.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че приживе на наследодателя, както и към момента на смъртта му и след това, в процесния делбен имот трайно се е установила и живее майката на ищците - С Н /заедно с котките си/. След завършването на средното образование на двамата ищци, които са близнаци, през 2016г., ищцата А. М. е била приета за студент и е отишла да учи в гр.София. Учила е там до есента на 2020г., когато е заминала за И, където в гр.Д е продължила висшето си образование. Ноторен факт е, че учебната година за студентите започва през месец септември или най-късно в началото на месец октомври /дори и в чуждестраните висши учебни заведения/ и следователно към момента на смъртта на баща си И М., на 01.11.2020г., а и месеците преди това, същата въобще не е била в гр.Пазарджик, а и в България. Данните по делото са, че впоследствие, когато А. М. се е прибирала от И в България, заедно с приятеля си, двамата са отсядали при нейната майка в процесния делбен имот. Този извод може да бъде направен от показанията на свиделката И.ка С , които са свързани с впечатления за пребиваване в имота на ищцата А. М. след смъртта на наследодателя: „като се връща в България си идва тук с приятеля си, като се върнат тук те приспиват в това жилище, в момент на прибиране тя се прибира в бащиния си имот, няма къде другаде да отиде като дойде тук". В показанията на тази свидетелка се откриват и противоречия относно това дали ищцата А. М. е живяла в жилището към момента на смъртта на баща й „…Не съм много сигурна кога А. замина за Д. М исля, че беше в Д, когато почина баща й“. И след това: На 01.11.2020г., доколкото съм запозната, А. живееше в това жилище". Относно другия ищец показанията на тази свидетелка се изчерпват само с казаното: „Теди е повечето сам". От това не става ясно за кой период са показанията й - преди или след смъртта на наследодателя. От показанията на свидетелката И.ка С, която е фризьор, и на която ищците и тяхната майка са клиенти, става ясно, че на няколко пъти са си ходили на гости . Дава конкретни показания за празненството по случай 4 завършване на гимназия от ищците през 2016г. , организирано в делбения имот: "Балът беше в хола. Беше направен холът с кухнята като бокс, имаше къде да се приемат гостите". От тези показания не може да се направи обоснован извод за установяване на ищците в жилището към този момент, а и след това и при открИ.ето на наследството на наследодателя. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката И.ка С и на тези на свидетелката А М относно това, че и след смъртта на наследодателя и до сега ищците живеят в имота, а тяхната майка С Н винаги е живяла в другото жилище, находящо се в гр.Пазарджик "на канала". Тези им показания противоречат на представените по делото от самите ищци и приети писмени доказателства - Договор от 23.12.2020г. за заем за послужване, сключен между ищците и тяхната майка, Решение от 10.01.2022 г. по чл.32 ал.1 от ЗС. Противоречат и на справките от Община Пазарджик досежно регистриран настоящ адрес на майката на ищците С Н и досежно издаден на същата пропуск за местодомуване на личното й МПС на адреса на делбения имот .
Показанията на свидетелка на ищцовата страна А М относно това, че от 2016г. „или малко преди да завършат училище" ищците са започнали да живеят в апартамента влизат в противоречие с показанията на другия техен свидетел - свидетелката И.ка С.
Освен това противоречат и на показанията на свидетеля на ответната страна - П Н, който е собственик на останалата част от сградата, в която се намира делбеният имот, и който именно през 2007г. е продал процесния апартамент на бащата и наследодател на страните - И М.. От този момент и понастоящем същият има преки и непосредствени впечатления от делбения имот и случващото се в него. Макар този свидетел на живее в гр.Пловдив, той често идва в сградата, където е процесния делбен имот, тъй като там живеят родителите му, които имат нужда от неговите грижи, особено болният му баща. Има и отдадени под наем недвижими имоти в сградата. Поставил е видеонаблюдение, чрез което получава необходимата информация за сградата и нейните обитатели.
В случая няма как през 2016г. ищците да са жив яли в процесния апартамент, тъй като същият е бил строителна площадка. Към онзи момент /в това число и при организираното тържество „бал на абитуриентите“ ищците/ е бил завършен само холът с бокса. От събраните гласни 5 доказателства и от заключенията на вещите лица, извършили оглед в процесния апартамент, се установява, че всички дейности по довършването на жилището и неговото обзавеждане са направен през годините от наследодателя на страните, който до смъртта си при всяко едно от идванията си, за по месец време, в България от САЩ, където е жив ял и работел, е успял да завърши и една детска /по проект/ стая, баня с тоалетна и коридор .
Останалата част от жилището е останала недовършена и тя е такава и към настоящия момент. В този смисъл са показанията на свидетелите П Н, А М, И.ка С и СТЕ.
Видно от справката за регистриран настоящ адрес на майката на ищците е, че от 2017г. и до настоящия момент това е адресът на процесното жилище.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна не може да се направи обоснован извод за трайно фактическо установяване на ищците в процесния имот с цел живеене в него.
Свидетелката А М дава показания, че е виждала стаята на А., която била добре обзаведена. Не уточнява от кого или по какво е разбрала, че това е именно стаята на ищцата А. М.. Не сочи момента когато е видяла, разбрала, че това е нейната стая. Тази свидетелка заявява, че „Знам, че Т. е спал в хола на дИ.а, заради негови си неща". Не уточнява от кого знае това, за кой период от време говори и дали това е преди или след смъртта на наследодателя. Дали се касае за еднократен акт или за по-трайно фактическо състояние.
Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a063c64-1c56-4089-a40f-2f715b5a72de