Решение № 350 от 02.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500474 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и следващите ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№03612/16.02.2026г., подадена от Т. Д. Л., ЕГН **********, чрез адвокат Х. Х., в качеството й на длъжник по изпълнително дело 20257180400132 по описа на частен съдебен изпълнител С.Д, с рег.№718, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу действия на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу имот на длъжника, който той счита за несеквестируемо имущество, а именно: поземлен имот с идентификатор *******.25 по КККР на с. Казашко, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед №РД-18-10/30.01.2015.г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Казашко, ул. *********, площ: 666 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 611, квартал: 10, парцел: IV-611, със съседи:

*******.35, *******.34, *******.33, *******.26, *******.24, *******.23,

*******.267, както и построените в имота жилищна сграда с идентификатор:

*******.25.1, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1, жилищна сграда с идентификатор: *******.25.2 със застроена площ 9 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *******.25.3, със застроена площ 58 кв.м.

В жалбата се сочи, че действията на съдебния изпълнител, насочени към извършването на опис и оценка на процесния недвижим имот и изнасянето му на публична продан, са незаконосъобразни и като такива се моли да бъдат отменени. Акцентира се, че имотът е единственото жилище на длъжника.

Сочи се, че длъжникът живее в него, заедно със своите пълнолетни деца и съпруг, а семейството не притежава друго имущество.

1

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпил отговор от взискателя по изпълнителното дело – Й. П. М., чрез адвокат А. Ц. и адвокат Д.И, в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че съпругът на длъжника притежава идеални части от два недвижими имота, а отделно дъщерята на длъжника притежава също жилищен имот, за който не е доказано, че не е годен за живеене. С тези доводи се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК частен съдебен изпълнител С.Д, рег.№718, район на действие Окръжен съд - Варна, депозира мотиви, в които излага съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че след извършено проучване на имущественото състояние на длъжника e установено, че членовете на неговото семейство притежават недвижимо имущество. Допълва се, че налагането на възбрана, както и извършването на опис и оценка, не представляват действия, несъвместими с несеквестируемостта.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият състав намира следното:

На основание чл.436, ал.4 ГПК при извършена служебна проверка съдът констатира, че жалбата е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, с правен интерес от обжалването, жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу акт, който подлежи на обжалване.

Изпълнителното производство е образувано по молба с вх.

№05317/11.03.2025г., подадена от Й. П. М. с искане да бъде образувано изпълнително дело срещу Т. Д. Л.. Към молбата е приложен и изпълнителен лист №260019/10.02.2025г., издаден от Районен съд – Варна, съгласно който Т.

Д. Л. е осъдена да заплати на Й. П. М. сумата в размер на 20 000,00 лева – главница, 1230,00 лева, разноски в производство пред ВКС, 11 445,00 лева – разноски по делото пред всички инстанции.

В хода на изпълнителното производство било установено, че длъжникът притежава следното недвижимо имущество, спрямо което било насочено принудителното изпълнение.

На 14.03.2025г. била вписана възбрана върху следните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор *******.25 по КККР на с. Казашко, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед №РД-18-10/30.01.2015.г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Казашко, ул. *********, площ: 666 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 611, квартал: 10, парцел: IV-611, със съседи:

*******.35, *******.34, *******.33, *******.26, *******.24, *******.23,

*******.267, както и построените в имота жилищна сграда с идентификатор:

*******.25.1, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1, жилищна сграда с идентификатор: *******.25.2 със застроена площ 9 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *******.25.3, със застроена площ 58 кв.м.;

- поземлен имот с идентификатор **********.60 по ККРР на с.

Страшимирово, община Белослав, област Варна, одобрени със Заповед №РД18-16/25.02.2025г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.

2

Страшимирово, местност „Пясъка“, с площ 1003 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 4, номер по предходен план: 01960, съседи: **********.254, **********.63, **********.62, **********.61, **********.59, **********.57, заличена на 23.01.2026г.

- поземлен имот с идентификатор **********.213 по ККРР на с.

Страшимирово, община Белослав, област Варна, одобрени със Заповед №РД18-16/25.02.2025г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.

Страшимирово, местност „Пясъка“, с площ 352 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 4, номер по предходен план: 019213, съседи: **********.254, **********.214, **********.62, **********.62, **********.61, заличена на 23.01.2026г.

На 19.03.2025г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение.

На 05.02.2026г., постъпила молба от длъжника с искане да бъде прекратено принудителното изпълнение спрямо поземления имот и построените в него сгради, находящи се в с. Казашко, позовавайки се на обстоятелството, че посоченото имущество, представлява единствено негово жилище. С разпореждане от същата дата, съдебният изпълнител отказал да прекрати принудителното изпълнение към процесния недвижим имот, посочвайки, че съпругът на длъжника, притежава друго недвижимо имущество.

На 16.02.2026г. бил насрочен и извършен опис на поземлен имот с идентификатор *******.25 по КККР на с. Казашко, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед №РД-18-10/30.01.2015.г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Казашко, ул. *********, площ: 666 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 611, квартал: 10, парцел: IV-611, със съседи: *******.35, *******.34, *******.33, *******.26, *******.24, *******.23, *******.267, както и построените в имота жилищна сграда с идентификатор: *******.25.1, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1, жилищна сграда с идентификатор:

*******.25.2 със застроена площ 9 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *******.25.3, със застроена площ 58 кв.м.

На 07.10.2025г. била изготвена експертна оценка, съгласно която била определена пазарна стойност на процесното имущество в размер на 403 000,00 евро.

Няма данни да е насрочена публична продан.

В хода на изпълнително производство била събрана информация за декларираното от съпруга на Т. Д. Л. – Р.Х.Д, имущество. Видно от справката се установява, че същият е декларирал, че притежава 1/6 идеални части от недвижим имот – апартамент 4, находящ се в град Варна, ж.к. „*********, с площ 91,35 кв.м., придобити по наследство, както и 1/2 идеални части от недвижим имот – апартамент 24, находящ се в град Варна, ****, с площ 60,48 кв.м., придобити в резултат на прекратяване на СИО, след прекратяване на брака му с М.И.Д през 2013г.

3

От приобщена справка от имотния регистър и служба по вписванията се установява, че в имотния регистър няма данни за притежавано недвижимо имущество от Р.Д. Видно от справка за имуществените отношения между съпрузите се извежда, че Т. Л. и Р.Д са сключили граждански брак на 08.11.2024г., при избран режим на имуществени отношения – законов режим на общност. От приобщените справки за физическо лице се установява, че освен длъжникът Л., в с. Казашко, ул. *********, по настоящ адрес са регистрирани – Р.Д (съпруг), Т.М (дъщеря).

При така установената фактология, съдът намира следното:

Съгласно чл.435 ГПК възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

С позоваването на несеквестируемост на имота, върху който е наложена възбрана, извършен опис и оценка, жалбоподателят оспорва насочването на изпълнението върху този имот, поради което съдът дължи произнасяне налице ли са предпоставките на чл.444, т.7 ГПК. В този смисъл са и дадените задължителни разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно посочената разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено върху притежаваното от длъжника-физическо лице жилище, ако той и членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. При наличие на тези предпоставки имотът е несеквестируем и не подлежи на осребряване и спрямо него не може да бъде осъществена публична продан.

Видно от приобщените по делото справки се извежда, че процесният имот е единственото притежавано от длъжника имущество, което може да се определи като „жилище“, по смисъла на §5, т.30 от ПЗР на ЗУТ. Данни за друго жилище не са събрани. Отделно от доказателствените материали се достига до обоснован извод, че семейството на длъжника е тричленно, доколкото няма събрани данни, че и синът на длъжника живее заедно с него. В допълнение следва да се посочи, че под „членове на семейството“ се разбира по широкото понятие, като в него се включват и възрастни родители и пълнолетни лица, доколкото целта на несеквестируемостта е да се гарантира, че длъжникът няма да бъде третиран антихуманно, както и принудителното изпълнение няма да доведе него и семейството му до невъзможност да съществуват нормално.

Чрез Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството се определя жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейството при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника, съгласно чл.444, т.7, пр.2 ГПК. В тази последователност при преценка дали процесното жилище е несеквестируемо 4 първо следва да се посочи, че жилищната нужда на длъжника и неговото семейство е 55 кв.м., според чл.2, ал.1, т.3 от Наредбата. Процесното жилище е 73 кв.м., но в случая не би могло от надхвърлящата площ да се обособи отделен обект на етажна собственост, който може да се използва самостоятелно без значителни преустройства, поради което и тя се явява несеквестируема. Несеквестируемостта на жилището води и до несеквестируемостта на дворното място, върху което то е построено, доколкото от него не може да се обособи самостоятелен незастроен поземлен имот, който да отговаря на изискванията на ЗУТ за размерите на повърхността на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване.

На следващо място под понятието „друго жилище“, следва да се разбира такова, каквото е годно да задоволи жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. От горното категорично следва, че притежаваните от съпруга на длъжника, съответно 1/6 идеални части от апартамент с площ 91,35 кв.м. и 1/2 идеални части от апартамент с площ 60,48 кв.м., не могат да бъдат третирани като годни да задоволят жилищните нужди на длъжника и неговото семейство. В тази връзка не са изследвани отношенията на съсобствениците, разпределението на ползването на съсобствените имоти, тяхното фактическо състояние и изобщо възможността да бъдат използвани от длъжника и неговото семейство без значителни неудобства, доколкото притежаването им не означава, че същите могат безусловно да бъдат приети като годни за задоволяване на жилищните нужди на семейството на длъжника.

Разпечатката съдържа 51 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a060715-3f82-47de-9c25-cbf2d94b8618