Решение № 120 от 04.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. гр. Хасково, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200301 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Я. С. Д., чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“ срещу Наказателно постановление № **** от **** г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 255.65 евро и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при издаването му. Излагат се конкретни фактически твърдения относно обстоятелствата по случая, които водели до несъмнен извод за маловажност на нарушението, предвид факта, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил с поставени на 1 съответните места регистрационни табели, както и предвид последващите действия и представянето още на място на валидна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Освен това, управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство не било нейна собственост и същата не била уведомена и това изключвало знанието й относно служебната дерегистрация на превозното средство. В съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление били налице пороци и правни грешки при описание на нарушението на обстоятелствата, при които било извършено като се излагат конкретни съображения в подкрепа доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, включително относно правната квлаифиакция. Твърди се от жалбоподателя, че санкцията, която й била наложена се явявала нереципрочна.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. В писмено становище чрез преупълномощения процесуален представител – адв. М. Х. от АК – **** заявява, че поддържа жалбата и развива конкретни съображения за нейната основателност. Претендира и присъждане на направените по делото разноски в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Административно наказващият орган – Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства 2 при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На **** г. свидетелите Д. Д. К. и Н. В. Я., двамата заемащи длъжността „полицейски инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и в около **** часа при обход по ул. „****“ в град **** възприели до номер **** в посока към парк **** неправилно престояващ лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, като предприели проверка на водача и на превозното средство. В хода на проверката, след справка в информационната система установили, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя Я. С. Д., регистрирано на името на лицето К. З. Д., било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, въз основа на получено уведомление от Гаранционен фонд, тъй като не била налице валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в нейно присъствие, бил съставен от свид. Д. Д. К. Акт за установяване на административно нарушение серия **** № **** за нарушение по чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, който жалбоподателят, подписала, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписала, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата **** г., според отразеното в приложената разписка. Представена била Полица за сключена застраховка Гражданска отговорност и регистрацията била служебно възстановена на същата дата.

Материалите, касаещи нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради това, че деянието съставлява престъпление, били изпратени на РП – Хасково по компетентност въз основа на Мотивирана резолюция № **** от **** г.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от **** г. прокурор при РП-Хасково, което не е представено в цялост, след като приел, че макар от обективна да е осъществен престъпният състав по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то липсвали достатъчно данни за извършено престъпление от Я. С. Д., поради липса на субективния елемент и отказал образуването на ДП, съответно налице са данни, че прекратил пр. пр. № 1146/2026 г. по описа на РП – Хасково.

3

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесните санкции, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от **** г. прокурор при РП-Хасково и за реализиране на административно-наказателна отговорност, представляващо пр. преписка № 1146/2026 г. по описа на РП – Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на Д. Д. К. и Н. В. Я. относно фактите, възприети от всеки от тях при извършването на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя.

Дава се вяра на показанията на тези свидетели и относно възприетите факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Всъщност, по отношение на осъществената фактическа обстановка липсва спор между страните, за да се налага по – обстоен анализ на достоверността на доказателствените източници, приобщени по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно 4 превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съвсем отделен е въпросът, че наказателното постановление се издава всъщност по реда на чл.

36 от ЗАНН, в която акт за установяване на административно нарушение не е било необходимо да се съставя, в което е и смисълът на отбелязването, направено в наказателното постановление.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН, в хипотезата на отказ на прокурора да бъде образувано наказателно производство по отношение на същото деяние и препращането му на наказващия орган по компетентност. Наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателното постановление за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство и доколкото същата към момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, административно наказателното е реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem и без нарушение във връзка с преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче, за уместно да отбележи следното:

Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се 5 образува досъдебно производство от **** г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна, но е е отчел, липсата на достатъчно данни за извършено престъпление. Преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на определено привлечено или не към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние от субективна страна. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, в т.ч. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случай, че това е било сторено от АНО, тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят е управлявала, но не притежава същото или поне не еднолично, а няма как изначално да се предполага, че е била наясно, че щом управляваното от нея МПС не е имало действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, по тази конкретна причина същото е било със служебно прекратена регистрация.