Решение № 1957 от 09.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1957 гр. София, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110143925 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

М. К. О.: сумата от 862.80 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, сумата от 150.29 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г., сумата от 11.82 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.89 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 27.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението;

К. А. М.: сумата от 431.65 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, сумата от 75.14 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г., сумата от 5.91 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.45 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 27.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението;

А. А. В.: сумата от 431.65 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, сумата от 75.14 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за 1 времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г., сумата от 5.91 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.45 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 27.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че през исковия период между него и Е.

Д. В. е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като клиентът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на цената на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставена услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.

Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Тъврди, че след смъртта на Е. В. формираните в правната й сфера задължения преминали към ответниците в качеството им на нейни наследници по закон. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват исковете с идентични доводи. Поддържат, че не са клиенти на ищцовото дружество по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като считат, че от приложените по делото доказателства не се установява наследодателят им Е. В. да е била собственик на процесния имот, във връзка с което оспорват доказателствената стойност на приложения към исковата молба нотариален акт, както и автентичността на заявление- декларация за откриване на партида на името на Е. В.. Считат за недоказано правнорелевантното обстоятелство, че са приели изрично или конклудентно наследството на общия си наследодател, а в условията на евентуалност спрямо така изложените доводи релевират възражение за погасяване на вземанията по давност. Като допълнителен аргумент за неоснователност на исковете срещу нея ответницата М. О. сочи необосноваността на твърдението, че дължи част от дълга, поголяма от тази на останалите ответници, възлизаща на 2/4 части от задължението.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и наследодателя на ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя 2 на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ настъпилото наследствено правоприемство, легитимиращо отвтетниците като носители на процесните задължения.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщения като писмено доказателство Нотариален акт за дарение № 160, том LXXXXV, дело № 19222 от 1993г., че на 26.07.1993г. Е. Д. В. е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в гр.

София, ул. „Суходолска“ № 1, блок 13, вх. „В“, ет. 5, като от представеното с исковата молба и неоспорено от ответника удостоверение с изх. № 68-00-1330/7/06.11.2012г. по описа на ГИС- София се установява, че посоченият в нотариалния акт адрес е идентичен с актуалния понастоящем административен адрес на процесния топлоснабден имот, а именно: гр. София, ж. к. „Западен парк“, бл. 134, вх. А, Б, В и Г. От извършената по искане на ищеца справка в Национална база данни „Население“ се установява, че Е. Д. В. е починала на 30.04.2021г., поради което и при липсата на данни, а и на твърдения за осъществени преди или по време на исковия период юридически факти, довели до отчуждаване на правото на собственост върху процесния имот от правната й сфера, следва да се приеме, че през този период тя е била единствен собственик на жилището. Установява се от извършената по искане на ищеца справка в НБД „Население“ по отношение на М. Петрова Иванова- майка на Е. В. и неин праводател съгласно посочения по- горе нотариален акт за покупко- продажба, че същата е починала на 20.05.2008г., с което на основание нормата на чл. 59, ал. 1 ЗС е погасено учреденото в нейна полза с този нотариален акт вещно право на позлване върху имота.

Поради това следва да се приеме, че единствен носител на вещно право (на собственост) върху процесния апартамент през исковия период е била Е. В., която в това си качество и съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия и поради това задължена да заплаща цената й. А след смъртта й на 30.04.2021г. формираните в правната й сфера парични задължения са преминали към наследниците й по закон: М. К. О.- дъщеря, К. А. М. и А. А. В.- внуци, наследили я, замествайки на основание чл. 10, ал. 1 ЗН своята майка Марта Климентова В., починала преди своята възходяща Е. Д. В.. По изложените съображения ответниците се явяват материално легитимирани да отговарят по предявените искове при квоти, както следва: М.

О.- за ½ част от дълга, доколкото съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно извършените справки Е. В. е имала две дъщери, а К.

М. и А. В.- по ¼ част всеки или по ½ част от припадащата се на на тяхната майка ½ част от задължението на наследодателката Е. В..

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая ирелевантно се явява обстоятелството дали оспореното с отговорите на исковата молба заявление- декларация действително е подписано от соченото в него лице Е. Д. В., доколкото, както бе изяснено, в случая качеството й на потребител на топлинна енергия през исковия период се основава на обстоятелството, че същата е била собственик на жилището, поради което в конкретния 3 случай подаването на декларация за откриване на партида на нейно име, в случай че това е сторено, би имало единствено вътрешноорганизационно и техническо значение за водените от ищеца ведомости, а не правно такова.

Във връзка със съдржащото се в отговорите на исковата молба възражение, че по делото няма доказателства ответниците да са приели наследството на Е. В., следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от закона до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл е постановеното по реда на чл.

290 ГПК Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая ответниците не твърдят и не доказват да са приели наследството на Е. В. по опис или да са се отказали от него, поради което следва да се приеме, че след смъртта й на 30.04.2021г. на основание наследствено правоприемство всяко от посочените лица е придобило посочените части от наследственото имущество, респ. от включените в него задължения.